Лицемерието е качество на слабата личност, но причините, които го провокират, са различни. Най-често то се проявява, поради малодушие, когато човек се страхува да покаже истинската си същност, за да не бъде отхвърлен. Да не спрат да му обръщат внимание. В основата на тази дълбока личностна травма стои страхът от самота. В името на това човек да не остане сам, извън социалната среда, от която иска да бъде част, е принуден да потиска собствената си автентичност и да обслужва интереси, в името на това да бъде признат като авторитет.
В днешния свят на материални придобивки често лицемерието се използва за постигане на определени цели. А този, който го проявява, по правило не се свързва с ценностите на средата, в която се представя, не изпитва искрени чувства към процесите в нея. Той присъства в нея, но във всеки един момент, когато му се предложи нещо по-добро и по-лъскаво, е готов да й изневери, готов е да превърне уж най-добрите си приятели в конкуренти.
Друг проблем на днешното общество е, че много хора стоят в неработещи отношения от изгода, а не от искрени чувства и взаимност.
Заради общо имущество, в името на децата….
А всъщност, в основата на всичко това стои липсата на вяра в собствените сили, че могат да започнат от начало и да създадат нещо свое, без да се налага да насилват себе си.
На работното място лицемерите се съобразяват с мнението на своите колеги, за да не бъдат изолирани от групичката на успешните. С цел да не бъдат лишени от морални и материални стимули в рамките на служебните задължения. Всичко това обаче ни лишава от възможността да бъдем искрени и автентични.
Във Вселената съществува следната квантова реалност:
начинът, по който се държим със себе си, се отразява на отношението на другите към нас.
Какво имам предвид? Ако ние не ценим себе си, и другите няма да ни ценят. Когато ние не обичаме себе си, започваме да боледуваме не само емоционално, но и физически. Тогава на биохимично ниво в тялото ни започват да се отделят хормони на стреса, които произвеждат токсини в тялото ни, съзнанието ни страда, и в един момент започваме да губим радостта от живота, защото се разболяваме.
Защо се налага да изкривяваме истината?
Много усвоени от нас поведенчески модели идват от детството ни. В съзнанието ни трайно са се запечатали епизоди от стълкновения с ролята на критичния и доминиращ родител в нашия живот. Коренът на ниската ни самооценка често е свързан с времето, когато са ни вменявали чувство на страх, вина и срам, за да станем послушни. Страхът от наказание, игнориране, обезценяване – защото сме лоши, е довел до неодобрението ни към нас самите. Приели сме тази външна оценка за личността ни, без да я осъзнаваме и без да я поставяме на критично обсъждане. В стремежа си да бъдем послушни и удобни за очакванията на родителя, детето в нас се е свило.
Няма как да променим детството си, но от позицията на зрял човек можем да обърнем нещата в наша полза чрез преоткриване на себе си, чрез идентифициране на силните и слабите страни на характера ни. Да ги осъзнаем и приемем. Включително като забелязваме и регистрираме похвалите и критиките от нашите приятели, партньори, роднини. Смисълът на всичко това е да разберем най-накрая кой съм аз в действителност, какви са моите ресурси и как мога по най-добрия начин да подобря себе си и качеството на своя живот по сфери.
Различен подход е равно на различен резултат!
Искреност със самия себе си! Може би това е най-трудното упражнение, на което трябва да научим в този живот! Искреността е способността на човек да говори директно и да действа в съответствие със своите ценности. Искреността често се използва от хора, които искат да изградят коректни отношения с другите. От тези, които се стремят да създават социални връзки чрез приятелство, любов, бизнес отношения, за да могат да общуват пълноценно и да се чувстват себереализирани.
Един от компонентите на стабилната основа в тези отношения е усещането за равнопоставеност във възможностите за общуване. В началото всяка от страните има свои собствени мотиви защо е започнала отношения с конкретен човек. Само времето и преминаването през различни ситуации в общуването правят проверка за стабилността на тези връзки.
Много малко са отношенията, издържали теста на времето. Всички сме фини и чувствителни същества, всички защитаваме личните си граници от „мръсни ботуши“, които могат да стъпчат психиката ни до степен, че да започнем да се разрушаваме отвътре. Повечето от нас на различни етапи от живота си са били наранявани от такива хора. След това достатъчно бдително и внимателно са защитавали личното си пространство, докато отново се доверят.
След подобно крушение единственото стойностно нещо е връзката със самите нас, да останем искрени със себе си и да спрем да се заблуждаваме, че любовта е извън нас и някой друг би могъл да ни даде нещо по-добро от това, което самите ние бихме могли да дадем на себе си. Много често страхът от самота ни кара да престъпваме вътрешния си морален кодекс
в името на това да не останем сами.
Ако се замислим по-дълбоко, ще разберем, че най-голямото предателство е, когато предаваме самите себе си. Ето защо намирайте време за себе си. Животът бързо изтича. Живейте така, че да не съжалявате за пропуснатите възможности и пропиляното време. Направете най-добрата своя версия и най-важното − не падайте духом. Винаги след трудните моменти идва радост. Наша най-голяма отговорност е да си изградим навика да виждаме красивите и стойностни неща всеки ден. Да виждаме урока от кризата и бързо да си съставяме план за развитие и изграждане на личността.
0 Коментара