.jpg)
Виждали ли сте едни билбордове? Няма как да не сте! Те стояха дълго и бяха много! Впрочем продължават да стърчат, но всичко по реда си. Из цяла София, на входовете и изходите, по магистралите и в някои по-големи градове се възправяха величаво и гласяха с неумолима категоричност: „Красотата е симетрия!” Под това твърдение с калиграфски шрифт бе изписано името и, както се полага, подписът на автора на революционната промисъл – д-р Ангел Енчев. Аз тук за стила и духа на тази рекламна перла в жанра аутдор няма да се впускам, няма да коментирам лилавите краски, портрета на този Праксител, на този ваятел с вакуум и скалпел, на този певец на хиалурона и ботокса, виртуоз на липосукцията и лифтинга.
Аз ще споделя нещо по съдържанието и по ефекта, което е и сърцето на всяко маркетингово и пиар усилие. Усмихва се докторът авторитетно от портрета току до проникновението
за красотата, която е релевантна на симетрията.
Нещо повече, доколкото е симетрична, дотолкова е възможна или накратко, рекламистки казано – е симетрия! Какъв слоган, какъв призив е стаен в кротката мъдрост! Ставайте симетрични, ако ви е важно да сте красиви, а знаем, че това е основна цел и задача на изповядващите мотото „Да превърнем всеки синапс в мускулно влакно”. Би могло да се долови и едно още по-дълбоко ниво на посланието, а именно:
елате аз да ви копи–пейстна, защото знам как!
Замислях се аз всеки път щом минех покрай билборд с това твърдение с иманентен характер на възвание – защото следва да сме симетрични, ако ни влече красотата и ако искаме да се наредим в редицата на красивите и богатите. Двете успоредни редици. Та всеки път щом срещнех благия и строг същевременно поглед на естетичния хирург д-р Енчев, се замислях, но неизменно ме блъсваше едно друго научно доказано твърдение за пълното отсъствие на симетрия в природата. И се натъжавах! Ставаше ми дискомфортно, защото „системният администратор” е объркал програмата, претупвайки ни – твари, растения и нас – образа и подобието, пренебрегвайки принципа на симетрията.
Натъжавах се, защото си мислех, че природата или онова, което ни е останало от нея въпреки сериозните ни усилия по ликвидацията й, е единственият абсолют в критериите за красиво и съвършено и това май беше едно от малкото неща, в които нямах никакво съмнение.
Докато не се появи д-р Енчев в живота ми.
Какво излизаше? Цели четирийсет години се учих да приемам това тяло, тези очи, бръчките, които са ми картата на лудия живот и да акостирам в единственото успокоение, че може да нямам нищо общо със Скарлет Йохансон или с Анджелина Джоли,
ама и те нямат нищо общо с мен!
И може да ви е смешно, но със задоволство си спомнях думите на брадатия рибар пред ефесяните как всички сме еднакво мили и еднакво важни… Така се самозалъгвах, докато не разбрах за д-р Енчев. Опитах се да го заподозра в някаква шега, да прочета колебание в очите, но не! Нямаше и помен от съмнение и сянка на колебание в погледа на този млад, но така ерудиран доктор естет. Виках си: от очилата ще да е. Напразно! Човекът си беше сигурен в тая работа със симетрията, та даже се беше охарчил да стане напълно ясно и на такива доволни от живота си като мене.
Въпросните огромни табели, набучени на кол (които, четох някъде, са непропорционално много и нагъсто по протежение на скромната ни инфраструктура), ми докараха сериозен смут и безпокойство. Надявах се на последващ етап в рекламната кампания на личността и делото му. Надявах се на някакво опровергаващо или поне снизходително към
несиметричните лица и умове изображение и текст, но уви.
Вторият транш билбордни визии се появиха една сутрин пред един светофар още по-красноречиви и неумолимо категорични. Д-р Енчев се кипри вече в по-едър план в центъра на билборда, а от двете му страни – близначки.
Ама че съм среден кюстендилец!
Професионалистите бяха направили фотошопно копие на хубавицата отляво и го бяха симетрично разположили отдясно. Може и обратно да е. Обърках се, нали съм невежа в триковете и скритите послания на рекламното творчество и симетрията… После, като ме стряскаха по кръстовища, подлези и надлези тези плътно прилепнали зад доктора двойнички, ми присветна, че това идва да покаже как като един демиург същи от едно хубаво момиче докторът е в състояние да извае вещо две. А дали може повече? Защо да не може! Ще си ги строи в две симетрични редици, може даже в две по две, като на спартакиада. Спартакиада на симетричната красота! Прелест! Първо ми хареса идеята, после се сетих за един научнофантастичен филм – или може би филмът беше само в моята глава, – но ми се видя ужасяващ. Всички жени в града крачеха полуголи, уверени в собствената си уникална безупречност и съвършено еднакви. Без да го съзнават! Отгоре ги гледаше д-р Енчев и се усмихваше с онази негова усмивка, която казва: и да клъцна мога, и да срежа мога.
Значи красотата е възможна единствено чрез симетрията,
а симетрията е еднаквост – каквото от едната страна, същото и от другата. Каквото горе – това и долу. Истинска кабала. Таман да взема и да набера телефона в кабинета на доктора за една консултация относно неприемливата несиметричност на двойната ми брадичка и поувисналите ми бузи и ето ти ги пак предразсъдъците от неподходящите книги, най-древните книги, онези със заслуги за цивилизационното формиране на човечеството. В тях се казва, че е важно да сме каквито ни е предопределила играта на хромозомите или онзи, който не повтаря моделите си. Значи,
ако сме бутикови издания,
сътворени по уникална кройка и с висша промисъл, то изобщо нямаме шанс да се наредим в редицата на красивите и симетрично – на богатите. Ми то си беше естествено да се сетя, че няма как да се има вяра на книги, дето преди хиляди години някакви грозници поради липса на по-смислени занимания са написали. Беше дошъл моментът да положим усилия да се наместим в калъпа на ерзаца с етикет – Симетрично издържан хомо сапиенс. Като се има предвид, че няма ни един симетричен екземпляр, произведен от майка си и баща си, то доста работа го чака докторът, помислих си и пак се разтърсих за контакт с доктора. Хем търся телефон на доктора и пак ме налита въпросът защо ли инженерът на вселената комбинира хромозомите така бездарно. Сещам се и за възможния край на разнообразието, на другостта, на цветността, а това ми се струва страшно, по-страшно от грозното, липса на живот.
Така си разсъждавах като един клет реципиент на посланието, отправяно ми от всеки трети билборд в София, а навярно и в други градове предвид мащабността на проекта.
По едно време билбордовете изчезнаха.
Браво, рекох си, със старата година си отиде и големият ми дерт, голямото ми гражданско и екзистенциално терзание. Но не щеш ли, тъкмо се прибирам от новогодишен купон в планината и кой, мислите, ме посреща до един тунел преди София – д-р Енчев, разбира се. Третата фаза от кампанията. Кулминацията. Този път, ех, този път, слоганът цепеше мрака, както бе се изразила тунингована пациентка на доктора: „По лицата им ще ме познаете!”
Апостол Павел, а?
Всяка прилика е преднамерена и концептуална. Как учеше апостол Павел ефесяните? Как им заръчваше мъдро да съдят по делата. Защото делата откриват на хората истинските от лъжепосветените. Тук обаче има ловка врътка. Игра на алюзии и асоциации. По лицата им ще ме познаете! Демек толкова си приличат, че няма начин да ги объркате неговите пациентки. Или не, те, като са толкова еднакви, неминуемо ще ги сбъркате… И аз се обърках и се притесних да не загубя контрол над МПС-то. Стори ми се неизбежно създаването на паралелна, симетрична реалност. Представих си как крачат легиони от ботоксирани, лифтингирани, хиалуронизирани, стабилизирани, консервирани, подобрени издания без срок на годност – освестили се от упойката и хукнали по пътя на успеха и вездесъщата симетрична красота. Симетрията ще спаси света. Амин!
0 Коментара