Бракът не прави хората по-щастливи. До този извод са стигнали учени, анализирали личните истории на жители на Германия и Великобритания в продължение на няколко десетилетия. Резултатите от работата са публикувани в Journal of Personality. Според изследването пикът на радостта от партньорството е в периода, докато влюбените все още не са решили да заживеят заедно.
Изследването имало за цел да разбере какво точно влияе най-силно върху чувството за щастие: сватбата, решението на партньорите да заживеят заедно или самият момент на влюбването. За целта учените подбрали 1103 души, които са преминали по един и същ път: от живот в самота до преместване при нов партньор и брак. Наблюдавали тяхното удовлетворение от живота в продължение на пет години – през самата година на съжителството, две години преди и две години след събирането.
Резултатите от този експеримент показали, че
бракът не дава допълнително усещане за щастие.
Авторите на изследването установили, че нивото на удовлетвореност от живота достига максимума си именно в годината, в която хората вземат решение да заживеят заедно. Оказало се, че показателите им за щастие са значително по-високи, отколкото в периода, в който живеят сами.
Защо това е така? От анализа на учените става ясно, че хората са изпитвали най-голямо удовлетворение от живота, когато са имали романтичен партньор, но са живели отделно. Това означава, че ключовият фактор се крие просто в наличието на любим човек, а не в съвместното съжителство.
Проучването също така показва, че моделът на промяна в нивото на щастие е бил практически еднакъв за мъжете и жените. При това възрастта и доходът са оказали известно влияние върху това. Хората с добри доходи отбелязват по-голяма удовлетвореност от живота година преди преместването. Тяхното благосъстояние не е намаляло толкова силно през следващите години в сравнение с тези, които са имали по-ниски доходи.
Авторите на изследването подчертават, че заключенията са от наблюдателен характер и не доказват пряка причинно-следствена връзка.
Как да запазим любовта
Според психолози резултатите от това изследване, дори да изглеждат обезкуражаващи, не отхвърлят ценността на брака, а просто дават точно описание на различните фази на развитие на отношенията, което може и трябва да се използва в полза на партньорите. Експертите смятат, че е напълно логично пикът на удовлетвореност от живота да съвпада с началото на съвместния живот. Точно в този период имаме един биохимичен коктейл от влюбване и новост – всеки нов ден заедно, общите планове, мечти за бъдещето – всичко това се разглежда като постижение. В този период активно се произвежда окситоцин – „хормонът на любовта“.
Това е периодът, който бележи прехода от състоянието „аз“ към състоянието „ние“, което е едно от най-мощните противоотрови срещу самотата и повишава субективното усещане за щастие.
Самият факт на формирането на двойка и решението да бъдат заедно е ключово събитие, а началото на съжителството – неговото ярко физическо въплъщение. Формалната регистрация на брака не дава такъв прилив, тъй като до този момент основната психофизиологична „работа“ вече е свършена.
Бракът не е пиков прилив на еуфория,
а нещо съвсем друго – създаване на структура за дългосрочна стабилност, сигурност и съвместно развитие“, казват психолозите. Според тях съвсем естествено – с времето този биохимичен коктейл вече не е толкова силен и на преден план излизат други неща. Красивият брак започва там, където свършва действието на този първоначален „коктейл”. Това е моментът, в който партньорите престават да бъдат просто влюбени и започват да стават истински съюзници. Тайната на дълготрайността и дълбочината на отношенията не е в това да се поддържа вечно пикът на новостта – това е невъзможно, а в това да се изгражда заедно това, което идва на негово място: обща история, ценности,
светоусещане, вървене по един път.
Бракът предоставя платформа за дълбока човешка връзка, взаимна подкрепа и личностно развитие, които са невъзможни, когато си сам. Това е съвместен проект, това вече не е моят, а нашият живот. И за да бъде успешен, е необходимо да се създадат общи ритуали, които не зависят от настроението: да вечеряме заедно, да се разхождаме заедно, да се прегръщаме често, да умеем да говорим не само за битови проблеми, но и за своите чувства, страхове и мечти, поддържайки постоянен „мост“ на емоционална близост.
Много е важно и с какви нагласи влизат партньорите в едно съвместно съжителство. Ако създават семейство с еднакви нагласи и сходни принципи, такъв брак с годините става по-здрав, защото хората чувстват общия си дом като
мястото, където човек се чувства добре,
където го подкрепят, където е защитен.
Грешно е да се смята, че конфликтите са признак за изчезване на любовта, те са неизбежна част от съвместния живот на двама различни хора. За да бъдем щастливи в своя брак, съжителство, важното е не да избягваме кавгите, а да се научим да говорим и слушаме другия, да „поправяме“ връзката след разногласия, да прощаваме.
Важно е и да не се разтваряме напълно един в друг, а да запазим собственото си „аз“. Уважението към личното пространство, хобитата и приятелите на партньора не отслабва, а напротив, укрепва брака, като прави съвместния живот по-богат и по-интересен.
0 Коментара