Дали Отело е спуквал от бой Дездемона, преди да я убие? А защо Зевс е превърнал Йо в крава и успял ли е да я спаси от ревността на Хера? Какво е подтикнало Каин да убие Авел? Какво е да имаш огледало, което да подклажда комплексите ти? И още, и още въпроси, на които отговорът е само един – ревността. Полезно състояние или психическо отклонение от нормата? Психолозите го тълкуват скучновато и дават съвети как да се справяме с него, но се оказва, че това не е лесно.
Ревността е едно от най-древните човешки емоционални състояния. Още първите хора са проявявали ревност, точно както при животните. Ако женската е една, то непременно мъжкият убива съперниците си, за да продължи вида със своите гени.
Ревността е създател на моногамията
и ние, съвременните хора, би трябвало да сме благодарни.
Живея в Германия от две години. Германците са сдържани, умерени и изключително дисциплинирани хора. Семейните им отношения, дори и да не са добри, са подчинени на правила, които никой не си позволява да пристъпва. Разбира се, има изключения.
На нашия етаж живее семейство с две деца. Жената е ревнива. Скандалите започват сутрин и завършват късно през нощта. Децата плачат много. Отстрани погледнато е грозно. Понякога съседката гони мъжа си на стълбището. Той, от своя страна, се опитва да разбие вратата. Лично аз изпитвам страх, че някой ден всичко това може да има фатален край. Преди няколко дни мъжът се изнесе. Сега е още по-лошо, защото децата отнасят пристъпите на ревност и гняв.
Много често прибираме момиченцето у нас, докато скандалите утихнат. Веднъж детето каза, че майка му е много нервна, защото таткото бил много хубав, което не е вярно, но за една дъщеря е разбираемо. Лошото е друго: детето е в трети клас и общува само с мъжете от блока.
То вече има нужда да си доказва, че е харесвано
и търси одобрението на възрастните. Значи не го получава вкъщи и ревнува.
Всеки човек е изпитвал ревност. В малки дози ревността е полезна. Тя поддържа любовта жива, засилва страстта и дори е възможно да ни стимулира по отношение на самите нас – да ни направи по-добри и отговорни. Но има една граница, която не трябва да преминаваме, защото тогава ревността се превръща в патология.
Ревнуват хората с комплекс за малоценност, неуверените в себе си, хората със силно развит собственически инстинкт. Ако искате бързо да развалите прекрасните взаимоотношения с партньора си, с брат си или сестра си, с най-добрата си приятелка или с децата си, то ревнувайте. Напълно успешно ще реализирате собствените си страхове.
Интернет е пълен със съвети как да се справим с това или онова. А аз ви предлагам една простичка история с… положителен край.
Живели някога старец и старица. Ще ги наречем Ана и Иван. Всичко било наред, само едно тормозело старата жена – съседката. Ревността я изгаряла. А тя – също старица, преди години била хубавица и пеела като славей. Всички я слушали прехласнати. Това време отминало. Съседката не пеела, почти оглушала, едва ходела, но ревността не напускала Ана. Всеки път, когато Иван излизал, тя мрънкала и се сърдела. Била сигурна, че тайно ходи при съседката.
Така отминавали годините. Докато един ден се разнесла мълвата, че славеегласната съседка е починала.
Седяла Ана на пейката под крушата и горко плачела. Плачела за себе си. Вече нямало от кого да ревнува своя дядо. Вече нямало на кого да се сърди. Сега за всичко се налагало сама да си е виновна и сама на себе си да се гневи.
0 Коментара