Изключих ли ютията?

Мъжете твърдят, че жената притежава уникалната дарба да си създава тревоги. Като доказателство обикновено цитират комичната за тях ситуация, когато тя се връща по три пъти от средата на пътя, за да провери изключен ли е котлонът, затворени ли са прозорците. Или как в прединфарктен ужас е взела на бегом три километра от работата до вкъщи, защото не е сигурна дали не е забравила ютията на шест.

Не е смешно! В интерес на истината силният пол също не е защитен от пристъпите на натрапчива паника. Обикновено това състояние е резултат от емоционално претоварване, което лесно ще разредите с малка почивка. Но ако зачести и не ви дава мира, въпреки че отлично знаете, че сте изключили, затворили, заключили, време е да се погрижите за спокойствието си.

Усещане за беда

Тревогата е най-разпространената негативна емоция. Сграбчва ни с нарастващо вътрешно напрежение, неясни тягостни предчувствия, очакване за беда. В повечето случаи нямаме ясно обяснение от какво се страхуваме. Такова безпределно, но и безадресно чувство трудно се понася. За това и човек се стреми подсъзнателно да му придаде конкретен смисъл. Така се ражда страхът за нещо определено. А домът е най-близкото и най-скъпото ни, за което първо се сещаме. Ето как стигаме до пронизващото като светкавица безпокойство „изключих ли, затворих ли, заключих ли?“.

Всеки търси свой начин да се справи с него: някои се връщат, за да верят всичко ли е наред, други измислят ритуали („Ако видя пет щастливи номера на коли, всичко е наред“). Помага, но не задълго. След известно време тревогата се завръща с нова сила.

Пожар в инсталацията

Когато всичко е наред, ние живеем тук и сега. Не преживяваме миналото и не се вълнуваме от бъдещето. Вършим обичайното автоматично, без да се замисляме. Но нашето съзнание бди: ютията е изключена, фурната – също. И дори да не помним в кой момент сме пуснали душа, под него ни е спокойно.

Когато обаче живеем в състояние на хронично напрежение, а главата ни е пълна с тежки мисли, съзнанието отказва да регистрира дреболии. Тогава е достатъчна една внезапна мисъл, за да избухне паниката с всички неприятни допълнения: сърцебиене, треперене, въздухът не стига и… спешно отскачане до вкъщи. Веднъж убедили се, че всичко е наред, ние се успокояваме, но чувствителността към предмета, за който сме се разтревожили, нараства. И ако следващия път нямаме възможност да се върнем вкъщи за проверка, страхът е сто пъти по-остър и по- мъчителен. Оттук до сърдечен пристъп няма да ви се наложи да чакате дълго.

Как да укротите тревогата

Страхът е най-лошият съветник, затова е по-добре да го предотвратите, отколкото да се чудите как да избягате от него. Ето няколко варианта да се справите и с двете.

Концентрирайте се върху действията, които извършвате автоматично. Ако изключвате ютията, обърнете внимание къде поставяте щепсела (на пода, закачен някъде и т.н.). Когато заключите входната врата, разтърсете я здраво два-три пъти. Звукът непременно ще ви подсети после, че всичко е наред.

Има и такъв трик: когато изключите електроуред, погледнете празния контакт или ключа в позиция нула и кажете на глас: „Изключено е!“ По-късно, ако в главата ви се промъкне съмнение, ще си спомните какво сте направили.

Понякога дори и увереността, че няма проблеми у дома, не спасява от пипалата на тревогата. Ако ви нападне с ту топли, ту студени вълни, пулсът ви е учестен и буквално се тресете от нерви, по-добре си вземете настойка от валериана и пийте по 20-30 капки 2 пъти през втората половина на деня.

Можете да пъдите страха и безпокойството с автотренинг. Всеки от нас е имал или има място, където се чувства в пълна безопасност – например детския спомен за уюта на бабината кухня или на топло в леглото, докато по покрива барабани дъжд. Постарайте се да извикате на помощ приятното усещане, щом ви свие под лъжичката.

Опитвайте се да мислите за нещо хубаво, да гоните страшните картини, които рисува въображението ви. Ако гадната мисъл се връща, креснете й: „Махай се!“ Важно е да го правите винаги щом ви атакува тревога, лошо предчувствие. Техниката е съвсем простичка, но действа.

Какво да правите, ако сте напреднал случай, ако нищо не помага и неудържимо ви се иска да се върнете у дома. Обикновено съветът, който ще ви дадат, е: „По-добре си иди, вместо да се мъчиш цял ден.“ Но ако прибежките по спешност до вкъщи ви станат навик, мобилизирайте цялата си воля и не си тръгвайте. Заемете се с работа, която изисква цялото ви внимание.

Всеки ден – доза релакс

И накрая няколко съвета, които трайно ще намалят усещането за беда. Разбира се, животът е труден, нищо не ни спестява, не ни жали нервите. Но все пак могат да се поставят някакви бариери пред напрежението: