Не съм на възрастта на т. нар. химическо поколение, което има вещество за всеки проблем, но твърдо вярвам в силата на фармацевтиката. Антидепресантите са ми като бонбончета и не виждам смисъл да понасям трудностите на професионалния и личния си живот без малко помощ от аптеката. Ако обаче съм напълно честна, трябва да призная, че 90 минути фитнес, последвани от бира за отпускане, имат същия ефект като 20 мг флуоксетин, по-известен като прозак.

tablets-193666_640

В мозъка ми обаче няма дилема и не из­питвам чувство за вина към себе си, ако ползвам едното вместо другото. Не ми се налага да седя с карта за

фитнес в една­та ръка и с хапче в другата

и да се чудя кое точно да избера. Изборът се решава от обстоятелствата: имам време да се обичам и да се грижа за тялото си – кар­тата за фитнес се перфорира с едно де­ление. Нямам време, не се обичам, смя­там се за важна само ако успея да свър­ша навреме поредния си ангажимент, обаче ми е криво и нямам никакво наст­роение да пиша втори „Братя Карамазови“ – много ясно, хапчето влиза в действие. Но също така знам, че няма хапче на света, което може да спаси един завършен депресар от него самия. Цял тон прозак няма да може да поправи всички грешки от детството, които са го направили черногледо мазохистично го­ведо, което трови живота на околните и своя собствен с излишна склонност към драматизиране. С тази изповед в ръка ве­че мога да се обявя с чиста съвест против хапчетата за отслабване. Неприязънта се генерира от няколко причини.

Първо, за разлика от антидепресантите хапчетата за отслабване са адски много видове и се продават без рецепта и ле­карска препоръка. А когато има такъв бо­гат и достъпен асортимент, със сигурност

90 % от тях са фалш

Също като верото и пастата за зъби – там между изобилността на марките и съот­ветните ментета има правопропорционална зависимост. Ако фалшивата паста може да ти докара максимум кариес и кървящи венци, а фалшивото веро – маз­ни чинии, то фалшивото хапче за отслаб­ване ти прави мечешка услуга.

Рекламата казва, че колкото и да си ла­ком, може да си плюскаш на воля и да си ходиш с фигура на Наоми Кембъл. И ти си плюскаш на воля и все повече започваш да се доближаваш до теглото на три Нао­мита. А си представи състоянието, в което си решил да похарчиш около 50 лв. за една опаковка от чудодейните таблетки. Станал си сутринта, скочил си на кантара и си видял, че тези килограми, които си докарал, може да се свалят с 1 г. упори­ти тренировки и 6 месеца драконовски глад. А самочувствието ти е вече толкова спихнато, защото не можеш да се вкараш в нито една къса пола и всички тесни джинси са с развалени ципове и изхвър­чали копчета при някое по-дълбоко вдишване, че нямаш никакви душевни си­ли да започнеш тази дългосрочна офан­зива против тлъстините. И тогава се вкопчваш в чудодейните хапчета, чиято реклама ти обещава невъзможни неща. Обаче в този случай си готов да вярваш на всичко. И се завърташ в цикъла

„хапче—шоколадче—хапче—пастичка“,

зад­никът ти расте в ускорени срокове и къ­сите поли и тесните джинси остават само на снимките, които показваш на новите си приятели, за да им докажеш, че няко­га си бил слаб. Цикълът става абсолютно порочен и скоро май ще ти трябва един шестмесечен курс антидепресанти, за да спреш да се страхуваш да се огледаш гол или да се качиш на кантара.

pills-246495_640

Второ, хапчетата за отслабване обещават да атакуват последствието, а не причинат. Което вече ми е съмнително. За да надебелееш до степен, в която да са ти нужни тези хапчета, нещо не е наред. Или си ге­нетически обременен, или ти се е разхло­пала обмяната на веществата, което озна­чава, че си просто болен, или имаш хра­нително разстройство (така характерно за жените), чието лечение е в сферата на психиатрията. И в трите случая тлъстини­те са последствие. И колкото и да ги ата­куваш, ако не премахнеш причината, вли­заш пак в порочния кръг „шоколадче— хапче—пастичка—хапче, три Наомита“. Ако ваш’те са пълнички или направо де­бели, твоят

шанс да си слаб се нарича зверски глад и фитнес

всеки ден. Затова треньорките по художествена гимнастика и скаутите на модните агенции искат мал­ките момиченца да идват с майките си, ко­гато правят своя избор. При генетическа обремененост гълтането на хапчета за отслабване си е чисто тровене. Същото е, ако ти се е прецакала обмяната на веще­ствата. Иди на ендокринолог, не се харчи за глупости. Ако имаш пък хранително разстройство, нещата са далеч по-сложни – справка покойната лейди Даяна. Були­мия с психогенна хипогликемия, което значи, че от време на време така ти пада захарта на чисто психическа основа, че започваш да трепериш целият и то­ва продължава, докато не се натъпчеш ка­то прасе. След което повръщаш, чувство за вина, пак се наяждаш и така до при­падък. Тук хапчетата за отслабване са точ­но толкова безполезни, колкото амидофен при артрит. Тук трябва да се намесят антидепресантите и психоаналитиците. И много, много фитнес. Точно така се изле­кува и принцеса Даяна. Истината е, че

красив вече задължително означава слаб

Че се подлагаме на какво ли не, за да вле­зем в новия модел за красота. Особено жените.

В нашето патриархално общест­во на мъжете все още не им дреме за шкембетата и продължават да тормозят жените си с непрекъснати забележки за дебелите задници. Ако някога диетата бе­ше достатъчна, за да те приведе в прили­чен търговски вид, сега вече критерият за нормално тегло толкова се завиши, че нормалните жени могат да го постигнат само с технологии на НАСА. Достатъчно е един тъпак да ти скъса нервите, просто за­щото е тъпак, и ти вече си сигурна, че ако се докараш като модел на Освиенцим, ще можеш да го направиш зрял и нормален човек, за да продължи да те обича и да не ти изневерява. И колкото по-бързо и драстично, толкова по-добре. И започваш да се тровиш с всякаква химия, за да зап­риличаш на Наоми и да му покажеш ти на него, дето гледа по 24 часа „Фешън ТВ“. Не си струва да се тъпчеш с химия, за да се докажеш пред обикновен чекиджия. Ходи си на фитнес,

вдигай си тонуса с по някоя пастичка и избягвай комплексираните мъже.

Има хора, на които професионално им се налага да са слаби. Такъв е случаят с мо­ята позната тв звезда. Аз, понеже не се показвам по телевизията и може да си хо­дя малко по-окръглена, понякога обичам пред него да си похапвам бургер с яйце, кашкавал и един много пикантен сос с майонеза и кисели краставички. Тогава на него му потичат лигите, аз му давам да помирише бургера, но не му позволявам да го яде.

„Ти си звезда, бейби, това изисква жертви“,  му казвам, дръпвам си бургера и сластно го захапвам. И той хуква към аптеката да се тъпче с хапчета за отслабване. Смятам скоро да му разкажа една история.

След като завърших английска гимназия и вече можех да си говоря свободно анг­лийски, хиляди мои познати идваха и ме питаха: кажи някакъв лесен и бърз начин да научим език. И аз на всички казвам: няма такъв начин. Ако не си някакъв лингвистичен гений, ученето на език е тежка, къртовска работа, скучно наизус­тяване на хиляди думи, изрази и грамати­чески правила. Само първият, майчиният език се учи лесно, след това мозъкът ти се запечатва и всеки следващ език се до- натъпква в него трудно.

Та така е и с поддържането на форма.

Природата решава кой ще е слаб и висок като тояга и кой ще е окръглен.

Гените ти се запечатват и ако не си от богоизбрани­те, хубаво тяло значи грижи – ежедневни, досадни грижи. Трябва да тъпчеш на степера поне по един час на ден, да не ядеш шоколадчета всеки път, когато ти се при­иска, да не прекаляваш с алкохола, да не си солиш супите, докато ти станат вкусни. Някак си много лесно изглежда да глът­неш хапчето и да се сбориш с майката природа. Както не можеш да глътнеш ед­но хапче и да се събудиш с още един чужд език в главата си. А лесните неща винаги са ми съмнителни и обикновено се оказ­ват измамни.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара