“Kafe? Ve4eria? Sex?” Това беше най-остроумната първа реплика, която прочетох в съобщение до мен в сайт за запознанства. А щом тази печели палмата на първенството, представете си какви са другите.

browsing-15824_960_720

Не мога без интернет, компютър и мобилен телефон точно толкова, колкото не мога и без топла вода, кафе и цигари, но все пак съм човек, който предпочита реалния живот пред нулите и единиците на високите технологии. Особено когато се отнася за личен живот, държа да е реален, а не виртуален. В този реален живот обаче напоследък започна да ми липсва доброто старо ухажване. И не само на мен. Оказа се, че и всичките ми приятелки са установили, че

мъжете чакат от нас да ги сваляме

и са захвърлили на боклука стария джентълменски код с цветята и вечерите, който са им преподали бащите им. Остаряхме ли, какво стана? – питаме се ние с моите приятелки. И аз решавам да проведа един експеримент.

Легенда. Аз съм 18-годишна палава девойка, която ще се регистрира в сайт за запознанства. Да видим дали тезата за напредването на възрастта ще издържи.

Място: Интернет, разбира се. Анонимността на мрежата отпуска, страховете и опасенията падат, човек развихря фантазиите си. Да видим какво се крие зад привидната пасивност и нежелание за обвързване на мъжете, с които аз и приятелките ми излизаме. И не на последно място – интернет скрива по-добре от всяка приглушена светлина издайническите бръчки около очите, за които казвам, че са от много смях, не от годините. В мрежата дори няма да се наложи да ги споменавам.

Конкуренцията: Сайтът, който избирам, е пълен с палави 18-годишни девойки. Нямат нищо общо с момичето, което бях аз в края на 80-те. Те се снимат голи до кръста, скръстили ръце пред гърдите си, надупени, с голи пъпове и предизвикателно засмукали сламките на натуралните си сокове. На 18 аз все още карах колело в квартала и носех фиба на бретона.

woman-499756_960_720

Кандидатите: Не заговарям никого, стоя си и чакам. С изумление откривам, че всички мъже, които искат да си контактуват с мен в този сайт, са във възрастовата граница 30–40. Тук-там по някой 28-годишен. И няколко към 45. Къде са ми “връстниците”? Защо ме нападат само истинските ми връстници? Аз се правя на 18-годишна, а ако се регистрирам с истинската си възраст, сигурно ще ми скочат 60-годишните.

Перверзиите: “Zdravey!

Iskam da te popitam dali obichash da pravish pissing:

napr. ako se izpikaesh vyrhu men, a posle te blizha – bi li iskala da napravish ili gledash podobno neshto?” Това печели топ 100 на всички предизвикващи повръщане начални реплики за запознанство. Авторът е 27-годишен мъж. Предложението е от името на двойка, търсеща “жена, която няма предразсъдъци и за която сексът ще е вълнуващ и неангажиращ”. Според профила му – занимава се с информационни технологии и е служител в държавна фирма. 172 см висок, 65 килограма. Мъча се да си представя как някой изрича такава реплика за запознанство в реалния живот. Аз съм 18-годишно палаво момиче, седя си в едно кафене и си разглеждам списание. Към мен се приближава 27-годишен мъж и директно, вместо името си, ми казва това. Без да е злоупотребил с никакви вещества. През деня, към 14,30. Не мога да си го представя. Не и в реалния живот, който аз познавам. Няма как да стане.

“Zdravei. Stava duma za rabota kato erotichen model (v stil Playboy), ako vi interesuva zaplashtaneto e mezdu 50 i 80 lv na chas za nachinaeshti, gorna granica niama – zavisi ot vashite kachestva, palna diskretnost – produkciqta e za chuzbina.”

Следват имейл, телефон, име и фамилия. Никакво притеснение. Вдигам очи от съобщението към заглавието на сайта. След името му пише: “Срещни любовта.” Май вместо любовта мога челно да се срещна с някакъв еротичен трафик. За 50 до 80 лева на час.

С поредния, пети, мъж, който ми предлага тройка,

решавам да се заговоря. И то след като му пиша нещо като: “Абе, ти пиян ли си или надрусан?” Оказва се интелигентен, 30-годишен симпатяга, който, след като напрежението пада, ми обяснява най-човешки: “Извинявай, ако съм те притеснил, но останах с впечатление, че това е сайт за дискретни сексуслуги. Тук всеки си търси нещо за чукане.”

Установявам, че е прав.

Всички мъже, които ме заговарят, са женени, искат неангажиращ секс и са настроени за нещо перверзно. И никой не се интересува какви книги чета, каква музика обичам, какво мисля за децата и брака, какво сънувам.

Изводите: Интернет е ултимативната анонимност, която развихря заболелите мозъци на комплексарите. В мрежата не можеш да срещнеш любовта. Там срещаш само фантазиите на мъжете, които в реалния живот ти се изплъзват. Защото не са научени да споделят.

Знам теорията за прехода, който заварил неподготвени сегашните 30–35-годишни, скапал им самочувствието и ги направил потиснати материалисти. Но този жалък образ, който теорията рисува, може да поникне само на подходяща почва.

Което ми напомня за един виц. Пристига мъж в публичен дом и моли съдържателката да му намери проститутка, на която може да се изходи в устата. Бурни протести, много пари – сделката е уредена. Отива втори път, проститутката се кълне, че никога повече няма да повтори това упражнение, но цената се вдига и тя се съгласява. На третия път директно приема клиента, ляга и си отваря устата. Човекът обаче има запек. Тогава тя го пита: “Скъпи, не ме ли обичаш вече?”

Това е

най-гадният женомразки виц, който съм чувала.

Разказа ми го една вечер приятел, който заедно с още един мъж изпращаше мен и моя приятелка. Разказа го, защото не му се беше получила играта с моята приятелка, докато бяхме излезли за по питие. И тримата щяхме да си издрайфаме червата, обаче сега, като се замисля, човекът го разказа като зов за помощ. Вече мога да сложа диагнозата: “Не ни позволявайте да ви причиняваме това, защото иначе ще влезем в интернет и ще започнем да търсим някоя да ни се изпикае върху лицето. Когато се държим свински с вас, не ни питайте дали го правим от любов. Разбирайте ни.”

Голямото разминаване между това, което правим в реалния живот, и това, за което мечтаем в интернет, май идва точно от неумението ни да общуваме с истинските си личности. Или сме прекалено сдържани и възпитани, или прекалено брутални и перверзни, но никога истинските. Ако ползвам терминологията на Фройд, общуваме със суперегото си на живо и с подсъзнанието си в мрежата. Но никога с егото си. То се смачква някъде между хипертрофираните други два компонента на личността ни и постепенно загива и ни невротизира. И колкото по-безлично същество стои пред нас, толкова пò сме склонни да общуваме с него. 18-годишна девойка, която не говори много и няма собствени теории за живота, е най-удобното нещо за изчукване и неангажиращо оттегляне.

Експериментът завърши. Излизам от интернет. Ще скръцна със зъби на суперегото си, ще поразровя внимателно подсъзнанието си, но най-вече ще изтупам от праха Аз-а си, ще го инжектирам с малко самочувствие и ще си го бодна като перо в шапката. Надявам се тогава никой да не иска да ми се изходи метафорично в устата.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара