ГЕРОИ

Мога да простя на жените, че понякога се оригват звучно, че говорят прекалено много за децата си или че осланят стила си на лаеща топка косми, с която ходят на парти под мишница (въпреки влакното в коктейла ми). Не мога да преглътна това, че предадоха любовта, като поканиха за главни герои в нея мъже, които много добре им помагат да си напишат домашното по драма.

Прилежната и възможна любов, в която с човека, когото обичаш, си стигате, отдавна минава за скучна. Любимата ни тема напоследък патетично догаря в обратното на всичко лежерно и ведро, което се опитваме да кажем по нея. Колкото по-неспокойно актуализираш обекта на любовта си, толкова по-добре за емоционалното ти развихряне. Мазохистичният маниер към нея е така убедително отигран, че когато се заслушам в поредната мрачна история, се чудя дали Господ не ни е пробутал това прословуто велико чувство, за да отвлича вниманието ни от гигантските рисунки на Наска и други доста по-интересни мистерии…

Една моя позната например (и още пет-шест покрай нея) рядко си занимава съзнанието с нещо друго, защото

все чака любимецът на сърцето й да се върне

и да го пита дали случайно не я лъже, че е бил по работа, а ако той отрече за пореден път, тя за пореден път да му докаже, че много добре знае за “оная там”. Той може и да й шибне шамар от яд, че му се бърка в нещата, тя може и да си тръгне, но на другия ден все пак ще размисли, че го обича, и ще проплаче от умиление, когато той угнетено й поиска хиляда петстотин и шестата прошка от началото на това недоразумение. Ще изслушат някое парче по MTV (в най-добрия случай) и ще се помирят без стеснение. В този момент обаче “другата” праща неангажиращия си SMS. Лентата се завърта…

Има само малка пауза за реклама на тоалетна хартия

Интерпретации на тази история се срещат във всяка кооперация – независимо дали става въпрос за панелка в покрайнините или мансарда в богаташки квартал. Историята за любовта като Агенция за тъжни събития като преднамерено нараняване (подчинено на съмнително творчество) – с бръснарско ножче, алкохол или фатална ипотека на чувствата, срещу идеята, че точно твоята сага е лимитирано издание и трябва много да си го пазиш. Тя е лошият сапунен сериал, който бие по рейтинг изискания формат на чувствата. Колкото повече се простира във времето, толкова повече се отказваш от идеята, че любовта може да носи приятно спокойствие.

По-трудно обичаш този, който имаш до себе си,

дето можеш да го пипнеш с ръка и да си сигурна, че не е просто поредната ти прищявка да си попълниш тетрадката с ревлива поезия. Особено ако лайфстайлът ти е опосредстван от подвеждащо квазиизкуство, с което запълваш свободното си време. Тогава закономерно се поддаваш и посвещаваш на болезнената риторика в отношенията, твоят герой е чалга-изобретение – вятърничавият, самодостатъчният, безцеремонният, “чуждият”; този, който не ти крои добър план във всеки един миг от денонощието, а дразнителят, може и побойникът; мъжът, който има хиляди объркани идеи за съществуването си, а ти отчаяно искаш да сведеш списъка му до себе си; лошото момче, невъзможният – за вас двамата сякаш е написана онази блудкава балада, всяка блудкава балада. Заслужаваш да си я слушаш сама и на свещи…

Да обичаш напук на невъзможността да бъдеш конкретно щастлива е чиста проба халтура, колкото и честен труд да полагаш да спасиш връзката си. Да се превръщат в досадни героини от сапунени опери може би не е точно усещането към каквото се стремят жените, когато избират партньорите си, но щом играта на живота им веднъж започне, те много трудно се отказват да я напуснат заради надеждата, че някой ден съдбата ще им се отплати „за мъките”.

„Всичко се връща” наистина е любимият девиз на такава жена.

Какво точно има предвид? Че някой ден „невъзможният” мъж най-сетне ще стои под балкона й, за да строши рекорда за най-дълга серенада, докато тя си пазарува чорапки в мола за пред друг? Или, че той ще изплаче точно толкова сълзи, които е споделяла с разбиращите си и надъхани в подобна насока приятелки тя?

Глупости. Ако разполагаше с два живота, можеше да си позволиш да поизстудиш отмъщението си. Но понеже по последни данни имаш само един, по-добре още сега се качи на друг самолет. Личната трагедия в любовта почти винаги се изчерпва с това, че си гадничко изиграна, че не си обичана така, както смяташ, че трябва. Тя никога не е в простата равносметка, че любов, която се опитваш да подчиниш с цената на повече пропилени нерви и вълнения, отколкото позволява нормалният праг на търпимост, струва не повече от картофки, за които висиш на опашка във верига за бързо хранене.