Чудя се как точно да преведа benefit в случая – дали като „привилегия”, „дар”, „полза”, „изгода”… , защото нивата на разбиране зависят от възприемащия, от емоционалния коефициент на интелигентност, от културата или липсата й, когато става дума за взаимоотношения. За да си дойда на мойто, ще го преведа като „добавена стойност интимност”.
Сега мога да кажа и какво влагат в понятието friend with benefits младите момичета, дъщери на мои приятелки, някъде около 17-годишни, от които научих този модерен термин. Буквално –
момче, което ти е приятел, а не гадже,
обаче с което правиш и секс. Без обвързване.
Тоест, за едни може да е привилегия, за други – използвачество, за трети – истински дар. Едно е ясно – нашите дъщери само могат да се изсмеят надменно на бабешката концепция, че мъжът може да я „използва”, като я чука. Не, бабо, мамо, лельо – аз го (из)ползвам. Впрочем, когато бях около 20, и аз нещо подобно казах на майка ми, когато някаква леля изтърси, че едно мое гадже било казало, че съм била „лесна”. Сигурно го е питала кога ще се жени за мен и той завалията така се сетил да се измъкне.
„Ха! – възмутих се колко се е объркал. – Той е лесен!”. Този, лесният, по протокол се водеше „гадже”. И след мен, на много мои приятелки също им беше изключително лесно да го имат подръка за лечение на спешни хормонални нужди. На шега помежду си го наричахме „бързата помощ”. Той все пак беше от старото поколение и
много държеше да презентира нагона си към нас като „любов”
И да използва реплики като: „Ти, полудя ли, аз нея въобще не я обичам. Как въобще може да си помислиш, че бих могъл да я сравнявам с теб.” Широко сърце имаше… всички ни обичаше, никоя с другата не сравняваше. Такива бяха годините – и ние му се връзвахме и говорехме зад гърба си каква наивничка е поредната, която не смее да излезе, защото чака, глупачката, той да й се обади по телефона…
Въобще, развитието на комуникациите изигра много по-голяма роля за онова, което днес наричаме „свободни взаимоотношения“. Някога си седяхме у дома, за да чакаме телефона – това създаваше подсъзнателно усещане за „ангажираност“. Сега излизаме спокойно, защото нали телефонът е с нас. Това обаче „казва“ на подсъзнанието: „аз съм свободен“ и… така се получи. Не е, защото за нещо си сме узрели.
Тогава не можеше лесно да засечем, че ни се обажда последователно, нищо че и тогавашните донжуановци караха
по тефтерчето с телефони – поред, и която върже
Но в момента, в който звънне телефонът, сърцето трепваше радостно, че сме единствени. Беше невъзможно две приятелки да са заедно на бар и посред нощите едновременно да получат лаконичен sms: „Mojito”, например. А после да се спогледат и независимо дали малко или много ги е яд, че илюзията за специалност има спешна нужда от нови механизми за поддръжка, заедно да решат за коя да бъде „бенефитът” или заедно да му покажат среден пръст. В общи линии няма много механизми за синтезиране на удовлетвореност, освен да си кажеш… „е, той е приятел, а в крайна сметка толкова трудно се намират приятели, с които
можеш и да спиш без опасни последствия за емоционалния ти свят
В моята младост комуникациите още не бяха вкарали този нюанс на „свобода” в подсъзнанието. Нито беше възможно така скорострелно да се развие толерантност към другата жена, когато сте избрани и унижени в един и същ момент, че на всичко отгоре и го знаете. В такива мигове няма как да сте съпернички, автоматично ставате „сестри”. Тъпанарката е тази, която не е „пич” в подобна ситуация. Така че… просто го кръщавате „приятел с екстри” и продължавате да си танцувате, да се посмеете за негова сметка и… да затворите бара. А после му пишете поотделно sms, за да си вземете и полагаемата екстра. И има мир. И шипков мармалад за всички…
Едни нищо и никакви двайсетина години по-рано
беше много по-трудно да се самонавиеш, че интимността
не означава непременно и някакъв ангажимент. Приятелството между мъжа и жената беше мръсна дума. По онова време прочетох „Пъстървата” на Роже Ваян и между редовете намерих за какво да се хвана: „Нормално е отношенията между мъжа и жената да започват в леглото, но истинското удоволствие идва после, когато се създаде истинско приятелство”. Скоро в живота ми се появи и такъв приятел. Озовахме се в леглото набързо по една-единствена причина – този „проблем” да ни се махне от главата, да не нагнетява с подтекст и емоционални очаквания всичко останало, което ни беше приятно да правим заедно. Това беше творческо приятелство – споделяхме неща, които четем и пишем, ходехме заедно на кино и театър, по прословутите кръчми, където се събираше цяла артистична кохорта… може би и годините бяха такива – онези, с „града на истината”, с еуфорията от идеята за демокрация… може би ни е повлиял онзи „хипарски дух” на времето. Но при всяко положение се смятахме за страшно готини – беше истинска рядкост някой друг да има отношения като нашите. Поне ние не познавахме такава друга двойка, която не е двойка, а има толкова пълноценно партньорство.
Помагахме си при флирта със съвсем други обекти на желанието.
Имаше на кого да се обадиш и да помълчите заедно при разочарования, имаше кой да прецени новото ти гадже… Преживяхме заедно всичките си срещи и раздели, бракове, деца, професионални възходи и падения. И до днес е сред най-близките ми приятели, независимо или именно защото онзи „бенефит” остана някъде там, в ранните ни „хипарски” 20 години.
Това приятелство ми помогна да науча колко
по-уязвими и самотни са мъжете,
нищо че ние, жените, непрекъснато опяваме какви свине са и колко некоректен е нагонът им.
Колкото повече години минаваха, колкото повече жените започнаха да не крият, че и те имат своите сексуални нужди и в менюто „контакти” се появиха съответните телефони за емоционално безопасен секс, толкова повече мъжете започнаха да се обиждат, когато ги третират с тази идеална цел. Няма да забравя искреното възмущение на приятелка с много отговорности и препълнен бизнес график: „Обаждам му се – казва, а той моля ти се, ми предлага да ходим на театър. Ако искам да отида на театър, ще отида с теб… какво да го правя него на театър?”. Въобще не съм се старала да запомня аз пък колко тъпи филми съм изгледала от куртоазия и с нервно поглеждане на часовника, за да не изглежда много просташко, че съм отишла на гости само и единствено за друго. Макар да съм наричала и някои от тези киномани „един приятел”, онова „духовно братство” повече не се е случвало. В онази степен.
Концепцията „friend with benefit” е просто чудесна за онези
моменти, в които нямаш удовлетворяваща емоционална връзка с никого и си от онази порода жени, които предпочитат да ходят нагоре-надолу с мъже, а не по женски. Но само при едно условие, ако акцентът е върху „приятелството”. И нека сме наясно – с приятелките си мъжете говорят за страстта си към други жени по начин, по който не могат да го кажат пред приятелите на по бира –
изсипват пред нея цялата своя ранимост
А дори и да се е случил сексът, докато още е удържал поведението на „мъжкар”, от момента на неговия хленч е напълно противоестествено една жена да го желае. Била тя и най-добрата му приятелка. Жените обичат да утешават, но само собствените си мъже. Не и мъжете на други жени. Но да преговорим – сексът сам по себе си не може да бъде причина за връзка между двама души, най-малко пък приятелска.
Вярно е, че приятелството между мъж и жена, дори да са си безкрайно симпатични и мнооого да си се обичат, винаги е само извинение, че не могат да бъдат заедно, защото не се харесват достатъчно по най-баналния мъжко-женски начин.
Само и само тогава „тя е пич”, а той – „един чудесен приятел”.
Затова и жените, които се справят с мъжкото приятелство, са много малко. За нас е естествено да възприемаме взаимоотношенията си с мъжете в три варианта – любовник, спонсор, гадже (съпруг). В този тип връзки знаем как да се оправим с емоциите. И правим секс по съвсем различен начин. Любовникът е, за да те изгори, спонсорът – за да го изгориш, съпругът – за да имаш сигурен пристан и да развиеш концепцията си за „дом”, където си недосегаема от изгаряния.
Приятелството с мъжете е измислено за онази категория
търсачки на житейски приключения,
които не търсят пристан. То е за скитниците, които рано се усещат, че любовта не трае вечно, и понеже им е много важно да са честни, смятат, че е некоректно към другия човек, ако се обвържат. Това го казвам от първа ръка.
Да имаш friends with benefits е единственият вариант, ако
не искаш да участваш в сделката на брачното съжителство.
А множественото число е важно, за да се избегне фиксацията в един мъж. Каква скитница си иначе? И не мислете, че е много лесна тази работа, или пък забавна през цялото време. Отговорността към подобни партньорства е изключително сериозна, именно защото става дума за „приятелство”. Където и да си, с когото и да си, с месеци и дори години да не се виждате, тези хора не ги предаваш, не говориш и не играеш срещу тях. При бивши гаджета и съпрузи например, такава отговорност въобще не съществува.
В по-безотговорния си вариант,
да имаш friend with benefits е опция,
ако ситуацията е като в този диалог (публикуван във Facebook от Мила Михова):
Тя 1: А вие защооо не си станете friends with benefits?
Тя 2: Ми, защото май сме a couple without benefits…
Тя 1: Това пак не е лошо, ама другото е по-beneficial.
С това съм съгласна. Ако сте двойка, която не се харесва, по-добре да сте с приятел, с когото се харесвате достатъчно. За да ви е свойско заедно и да не ви е тъпо да си се гушнете, ей така, заради нуждата от топлината на друго човешко същество. Докато срещнете този, с когото да бъдете двойка, която се харесва.
Ако не друго, опитът с тези приятелчета
би могъл да даде на жената ясни критерии какво й е най-важно, що за птица би могъл да бъде човекът, с когото може да живее. Дори и да е скитница, идва моментът, когато вече е относително наясно със себе си. Тогава престава да й се скита – тя е скитала, за да намери себе си, не за друго. И при това положение е съвсем наясно, че вкусовете, навиците и любовта са променливи величини. И не, няма да се омъжи примирено за някой friend with benefits. Не и тя. Ще го направи по любов, но ще има идея и практика да трансформира тази любов в приятелство, когато на любовта й дойде летливият момент. Затова от моята камбанария да имаш friends with benefits е дар. Ако си неспасяемо романтична натура, си е чиста отрова.
*Приятел с добавена стойност „интимност”, противопоставено на връзка без „интимност”
0 Коментара