Още когато тръгна да се омъжва за него, Лидия й каза, че с много жени ще й се наложи да го дели този мъж. Лидия ги разбираше тези неща. Тя беше голямата ни кака в радиото с три брака и четирима съпрузи зад гърба си. Четвъртият също беше на път. Дарето обаче се беше влюбила като глупак. Такава не бяхме я виждали. Да й се неначудиш. Толкова мъже бяха готови на убийство заради нея, а тя докторчето, та докторчето.
Работеше в популярно телевизионно шоу, но заряза звездната си кариера, за да не се потискал. Ревнуваше я от мъжете в телевизията. Така дойде при нас в радиото, но беше готова и оттук да си тръгне, ако нещо пак му се появяха съмнения. Беше сигурна, че не може да не я заобича лудо, защото тя така го обичала, че нямал никакъв шанс.
На този мъж очите му шареха
Гледаше някак подканящо и светата истина е, че притежаваше изключителен сексапил. Впоследствие се оказа, че я е мамел (какво тъпо клише) през цялото време. Искам да кажа, че следвал природата си, която се оказала по-силна от нейната любов. Човекът, под предлог че е потиснат от изявите и, от кариерата й, от промените в налягането, намирал утеха в обятията на сговорчиви и щедри на ласки приятелки.
Това го разбирам сега, когато тя най-сетне седи срещу мен, боде една салата и гледа с ония очи, в които се е удавил всемирът. Всъщност през цялото време е подозирала. Беше го хващала в дребни, глупави измишльотини за отсъствия от вкъщи, но си го беше пропускала покрай ушите. Когато забременя, се разбра, че я е заразил с хламидии. Наложи се да пие антибиотик. Бебето можеше сериозно да пострада. Лекарите я съветваха да го махне. Тя взе решение да даде живот на любовта им (защо не става без клишета), пък какъвто и урод да се окажеше детето.
Тази случка я беше накарала за първи път да го моли да й се кълне, че каквото и изкушение да му предложеше животът, ще мисли за нея и детето им. Това беше причината сега да не може да си намери място.
Не беше ползвал презерватив с последната си любовница
Как беше разбрала ли? Ами донякъде случайно, след като, отваряйки домашния компютър, се натъкнала на снимки в незатворената му поща на еротично любителска фотосесия на въпросната девойка. След това върнала мейл от негово име, за да си го върне поне за малко. Онази се вързала и така си закореспондирали, че от дума на дума женицата разказала всичко за интимните им срещи и любопитната подробност, че силно се притеснява за лекомислието им по отношение на предпазните мерки.
„Това ме удари като парен чук. Бях готова да му простя. Много важно иначе, поредната бройка, но аз имам параноя, изпитвам ужас от болести след онази бременност…“
Молех се да заплаче, но тя говореше с пресъхнала уста, втренчена в една срязана на половина репичка.
”Защо ме лъже, защо просто не ме помоли да му простя.
Аз мога всичко да прощавам
Да беше го видяла как ми се хили в очите и ми вика: „Докажи ми”. Беше готов да ме унижава, до последно изобщо не му пукаше как се чувствам. Възможно ли е двайсет години да съм живяла с този малодушен, егоцентричен лъжец. С кожата си, не онази епилираната, ондулираната и омазана с антицелулитни балсами, за да го задържи колкото се може по-дълго до себе си, а с другата, онази на настръхналата вълчица, винаги съм усещала, че този мъж не е моят или по-точно аз не съм достатъчно добре пасващата му половина. Все нещо не му стигаше.
Все си казвах, че не го заслужавам този красавец, точно аз.
Дори когато останах вкъщи, за да гледам него и детето. Готвех по три манджи, а той почти спря да се прибира от болницата. Тогава си казах, че не се е влюбил в слугиня и се върнах към предишното си аз или към някакво ошамарено подобие. Все търсех причините в себе си. Накрая си докарах и тази болест. Не твърдя, че той е виновен, в никакъв случай, но знаеш ли, една мисъл не ме напуска. Представям си как, като се тръшна на инвалидния стол, а това може да стане всеки момент, той никога не би тръгнал да ме бута по някоя горска пътека, за да ми покаже някой залез или просто зелена гледка. Това ме побърква. Може би когато имаш време, си склонен да се заглавичкваш с компромиси и даже да се връзваш на идиотщините на разни неспирно обясняващи авторитети, че не можело, без да си затваряш очите и да не оставяш лично пространство на другия. С това просто замазват очите на всички клетници, които си въобразяват, че
няма любов, всичко е договор и всичко отминава
Сега съм сигурна, че в тоя живот и в следващия, ако има такъв, не само може, но и се налага да живееш единствено по закона на сърцето. Иначе така и ще се успокояваме, че щастието е непостижимо. Да бъдем обичани се полага без пестене, без бъдещи стратегии за подчиняване на някого и едно наум. Може окончателно да ме вземеш за луда, но аз съм сигурна, че истински ли са нещата – няма край. Най-малко на мен ми отива да ги говоря тези работи, но това е единственото, в което никой не е в състояние да ме разубеди. И може и една седмица да съм жива, но ще я карам без заблуди.”
Боже, замислих се, какво й става на тази жена?
Какви ги говори? Какво ще прави, като остане сама с дете и, не дай боже, на инвалидна количка, както обещаваха докторите?
В същия момент се сетих за собствения си брак. За липсата на разговор, за вещите, в които затъвахме, и доказването пред свои и чужди. За невъзможната ми любов с мъжа, който ме гледаше като истинско чудо, и бях сигурна, че е готов на всичко за мен. Дори да зареже семейството си и да продължим заедно, но все си казвах, че е глупаво и инфантилно. Че щом вече имаме семейства – не е писано. Така щях да си остарея в условията на недостатъчна любов и в непризнато и пред себе си лекомислие да не пожертвам глупавия, тих комфорт заради истинското чувство, което бях избрана да ме споходи. Завидях й. Забравих да я попитам кой ще й чисти къщата и ще я бута в инвалидния стол. Не посмях да я сплаша. Уплаших се. За себе си.
0 Коментара