Вървя по напоената от роса планинска пътека над къщата ни. Задъхвам се от безсилието да се справя с денивелацията – на терена около мен и баира вътре в мен. Спирам, за да събера сили, шумове и красота. Преглъщам парче тишина и блаженството й се утаява в бедрата ми. Стъпалата ми се вкореняват във влажната пръст под мен.

person-731476_960_720

Вдигам поглед и тогава го виждам – горски ангел-пазител. Стаявам дъх, за да не изчезне видението, но той само за миг остава порцеланово неподвижен, след това спокойно свежда рога обратно към земята. Съвсем истински, топлокръвен и непоклатим във великолепието си. Сръндак.

Автопортрет на една изневяра – VI част

Благоволение потича във вените ми, разпръсва се в тялото ми и докосва върховете на пръстите ми отвътре. Допирам устни с тях и милувката на Бога стопля вкочанените капки на замръзналата радост в живота ми. Кожата ми откликва на вълшебството и магията на пробуденото щастие зашепва заклинанията си в корените на косите ми. Настръхвам от обладалата ме непреходност, застивам в подарения миг съвършенство, отломка от бленувана цялост, и се отдавам безропотно на копнежа за пълнота и щастие.

forest-path-1081943_960_720Сръндакът остава още малко на пътеката, тръсва рога и бавно се скрива сред листата на късното лято. Поемам дъх и се връщам в познатото себе си, изтръгвам корените си от омекналата земя и понасям мислите си нататък между стволовете на широколистите. След миг магията се връща, този път пазителят е в образа на гигантска пеперуда; завихря въздуха около кожата на ръката ми и настръхвам от допира на прашеца в крилата й, без дори да съм изпитала гъдела на неуловимата му лекота върху себе си. Сега вече осъзнавам с всички пори на кожата си и с всяка тъкан на тялото си, че аз, пеперудата, сръндака, широколистите и сочните корени, и тънката роса, и натежалата от влага и стъпки пръст, и топлината в жилите ми, и лекотата на мислите и присъствието ми, че всички ние сме едно и пулсираме в несъществуващите граници помежду си. Пеперудата обикаля в съвършени кръгове около ръката ми, макар да не забавям ход, окрилена от усещането на неуловимото съвършенство, в което обитавам. Лети с мен известно време, след това се издига над дърветата и тъгата на спомените ми, а аз оставам с блаженото осъзнаване, че от мястото, на което се намирам в момента, всичко е едно и аз съм едно с всичкото, и любовта е възможна, и чиста, и истинна. И всичко друго е малко и губи сили и смисли.

11 септември 2015

Ти се влюби в тази жена. Много.

Три седмици, след като се върна от деветмесечната ни раздяла.

Да, прекрасна е. И? Прекрасни жени хиляди…

Все още не мога да приема случилото се. Твърдиш, че не е имало нищо, че са приключили нещата…Ти много ме лъга, няколко пъти. Дори след като влязох в мейла ти и прочетох всичко. Много грозно, много. Сега не знам какво да правя, как да продължа. Мислех, че ще се разделим. Но засега не мога да се реша.

Отслабнах. Пропуших отново, много.

dryad-1274184_960_720Не разбирам защо…Това някакви страхове ли са? Комплекси? Или просто я обичаш и не можеш да се спреш? И ще ме напуснеш, както напусна предишната си жена заради мен.

Не зная как да се погрижа за себе си, каква помощ да потърся. Сринах се. Не знам как да продължа, а и не мисля, че помощта може да дойде отвън. Тази ситуация нещо ми показва, трябва да разбера какво…Човек понякога трябва просто да смени гледната точка и това отваря врата към друга реалност… Продължавам да се боря със себе си, много се отчуждих от теб, не знам как ще се развият нещата. Наясно съм, че изборите, които правя, са моя лична отговорност.

Когато се оженихме с теб, твоята душа стана моята душа, моето сърце стана твоето. Ние сме едно сърце и една душа. Аз дълбоко вярвам в това. Как можа да нараниш своята душа и сърце?

Как можа да изневериш на себе си?

Зная как.

Ти в нищо не вярваш.

Само в криворазбраната си свобода. Чуй това тогава: ти си свободен да правиш избори и отговорен за последствията от изборите, които правиш. Твоята свободна воля и твоят свободен избор рефлектираха върху други пет човешки същества, освен върху теб и Нея. Ти имаш ли сила да носиш последиците от избора си? Ако мислиш, че да, ще кажа още нещо: това, че се опитваш да оставиш нещата да утихнат от само себе си и да се направиш, че нищо особено не се е случило, не е проява на сила и на осъзнат избор, а на незрялост, безотговорност и шикалкавене, най-вече пред теб самия.

15 септември 2015

Така и не успявам да стигна до някакво разбиране с теб. Не съм решила нищо, просто не мога да се справя, рухнах емоционално. Искам да говорим, ти не, нищо не е както трябва. Караме се, обиждаме се. Искам да избягам. При такива рухвания всичко изглежда само черно и никога бяло.

Как се бяга с две деца…

И все пак не ме притесняват децата, мога да се справя. Просто все още не знам дали това е верният път… Не мога да се балансирам около теб. Затова искам да се махна. Да изчезна… нищо рационално не мога да мисля.

Много ми се искаше да се справим и да сме щастливи заедно. Само малко да вляза в релси, не мога да се погрижа за себе си, а това силно рефлектира и върху околните, най-вече сина ми.

16 септември 2015

Не мога да спра да плача. Взех преди малко хомеопатично лекарство, обаче имам чувството, че по-скоро дори ми усили усещанията. Самосъжалително и безутешно ми е, безнадеждно. И искам пак и пак да се връщам към разни моменти, случки, да си припомням неща и да се самонаранявам още и още, превърна се в патология. Не от днес, като цяло реакциите ми отдавна са извън рамките на нормалното… Макар да осъзнавам, че тези безконечни драми не просто ме карат да се чувствам зле, че вредят и физически, имам някаква вътрешна съпротива да спра, не знам как да го обясня. Вчера сякаш успях, може би заради лекарството, днес даже не исках да мисля за това, тази вечер не знам защо пак така се случи.

По-спокойна съм, силно дистанцирана и резервирана, но то е нормално, предполагам. Наистина не знам как ще бъда пак семейство с този човек… с теб.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара