Като съвременна жена, която, ако иска, може да построи къща, да сготви манджа, да изобрети бомба и да се лекува по интернет, до скоро бях силно убедена, че темите „табу“ в общуването с лекари са почти клонящи към нула. Вече не е срамно да се говори за контрацепция, за различна полова принадлежност, за силикон и хиалурон, ракът на гърдата не е болезнена тайна, а раждането и майчинството са направо бизнес за милиони.
Но открих, че в ъгъла, в онзи сив и прашен ъгъл на общуването на жените с лекарите, стои като наказана
темата за предменопаузата.
Аз съм на 42 години и през последните две години преминах през въртележка от малки и големи промени в тялото си, в отношението към себе си и към света, но, както се оказа, това е тема и преживяване, в което – и в добро, и в лошо, бях сама.
Знаете ли защо преди доста години напуснах тогавашния си гинеколог? Бях в края на 20-те, нямах гадже и бях напълно здрава и доволна от себе си. При редовния ми годишен преглед лекарят ми каза, че е време да си намеря мъж, да пия фолиева киселина, защото часовникът ми тиктака… И ми намигна: „Ако трябва, ще помагаме“! И така свърши неговото време с мен. Станах родител на 35 години – „късна първескиня“, както се казва, но смея да твърдя, че взимам с пълни шепи и напълно осъзнато и плодовете, и горчивото от родителството.
Преди 2 години навърших 40, без да обръщам внимание на знаците за промяна, защото направих кратък преглед на фактите:
- Баба ми е станала баба на 42-44 години. На 42 години аз имам първокласник.
- Майка ми на моята възраст имаше големи деца в гимназия и в университет. Аз съм далеч от това по очевидни причини.
- Моят лекар, щом го питам защо имам проблеми със съня и леки размествания в цикъла, ме пита: „Не е ли време за второ?“.
Та, кой каза, че знае какво е да си на 40… Няколко месеца след този рожден ден,
се удавих в буря в чаша вода.
На повърхността всичко изглеждаше наред, но аз започнах рязко да не спя спокойно, появиха се чести мигрени, бюстът ми реши да расте и спада неконтролируемо, което ми причини рязко неудобство и нов шопинг за бельо. Увеличих си диоптъра, да не споменавам теглото и формите ми, които се меняха гротеско като в картина на Пикасо…Така написано звучи глупаво, но ви уверявам, че за кратко разбрах, че това тяло и това съзнание са минали на друго ниво в играта, без да ми предупредят, и не ме чакат да ги настигна.
Разбира се, това докара нарастваща нервност в отношенията вкъщи, и ми се наложи да развия силна самоирония и да потърся помощ самостоятелно, за да остана здраво стъпила на земята. Като съвременна жена, която не се задоволява с въпросо-отговора на лекаря ми: „Не е ли време за второ?“, реших да прочета за предменопаузата и, о, изненада, признаците за нея можели да се появят дори 10 години преди спирането на цикъла, и да се влачат така, докато пресъхнеш…Но кой лекар да ти го каже… Бях при един, после при втори специалист и всеки от тях, щом кажех, че имам редовен цикъл, отговаряше, че всичко ми е наред, и ако съм желаела –
да си платя за изследване на хормоните.
Добрите навици за профилактични прегледи при мамолог са ме калили с воля редовно да си искам направление за хирург, затова именно при д-р Средкова получих първите що-годе разумни отговори на въпросите си. След като тя спомена думата „предменопауза“, започнах да чета по темата и установих, че в нарочна Фейсбук група има жени на по 30 и такива на 55 години, които споделят подобни на моите оплаквания. За всички тях пътят към осъзнаването, че има проблем, който не е спирането на цикъла, е минал през много лекари и
отричане, че такова животно има!
Следващата стъпка беше да започна да спортувам, за да овладея несресаните си емоции, да се храня по-осъзнато, да спя по-качествено, да гледам на себе си по-сериозно, но с определени усилия, и да приема, че се променям.
Преди няколко седмици си видяхме с приятели – мъж и жена на нашите години. Тя беше скъсила наистина драстично косата си. Аз – също.
– Страхотно изглеждаш! – казах аз.
– Благодаря! – отговори тя, и почти шепнешком ми обясни, – заради изпотяването е. Ти си още млада, но е ужасно да се събуждаш с мокри коси нощем. Ти как си?
Ако не бяхме с мъжете си, щях да я запрегръщам и да ѝ обясня, че не е сама в това кошмарно преживяване – нощно събуждане в 3, с мокри коси на тила и в други зони.
– Добре съм, и аз така – отговорих, и ѝ разказах за нашата онлайн общност, в която не хвърляме в най-далечния ъгъл своите срамни, подранили или болезнени преживявания по пътя на промените.
Защо пиша това? За мен откритието, че не знам как да реагирам на промените в тялото и съзнанието си беше по-страшно от преживяването. Явно поради липса на тийнейджър вкъщи и достатъчно голямата дистанция от собственото ми съзряване, бях забравила какво е. Но то и при пубертета реакцията на повечето хора към тези знаци на промяната се изчерпва с дълбока въздишка, нестроен смях, болезнено мълчание… или гняв. Същото е и сега.
На 42 години можеш да имаш бебе. За първи път. Или за пореден.
На 42 години можеш да се окажеш без цикъл. Или с нов бюст без д-р Енчев… Или с къдрава коса без къдрене.
Може да се окажеш зла, или ревла, или невероятно креативна. Влюбена отново.
На 42 години можеш да бъдеш здрава, уверена, красива… Всъщност повечето красиви хора, които виждам, са на възраст от 30 нагоре, но съзирам немарливо отношение към себе си сред по-младите. Вземете си бележка,
защото после всичко се връща!
На 42 години можеш да носиш къси рокли или да се откажеш от тях. Можеш да си цветна, без да ти пука от мнението на другите, или да потънеш в рутина и в самосъжаление. Може да се окаже, че имаш депресия и тя не е шега.
Всичко зависи от това колко навременни отговори си получила за себе си от хората, които могат да четат знаците по пътя на промяната, както и от самата себе си. Това е. Аз съм в предменопауза и не приемам: „Не е ли време за второ?“ като еднозначен отговор. Вървя по своя път на промяната.
0 Коментара