През 1857 година ломските жени, вдъхновени от големия наш възрожденец Кръстьо Пишурка, поставят началото на „Добродетелно женско дружество“.
Негови основателки са Ангелина Кр. Пишуркова (съпруга на К. Пишурка), Стефания Коста Стаменова (негова сестра), Катерина Попенкова и Параскева Т. Атешкаикли. За председателка е избрана младата Елена Ценко Тодорова (Циганелска), родом от Свищов.
Първоначално дружеството е тясно свързано с дейността на ръководената от К. Пишурка театрална трупа. Не след дълго обаче ломчанки формулират най-въжделената си и голяма цел – грижата за образованието и духовното израстване на младите момичета.
Желанието на ломските девойки да учат се сбъдва през 1860 г., когато от Враца пристига учителката Магдалена Павлова. Високообразована за времето си жена, тя отваря в дома на Обретен Йонов първото девическо училище в Лом, а първата й ученичка е дъщерята на нейния буден по дух хазаин – Тодорка.
Елена Циганелска заедно с няколко по-видни представителки на женското дружество веднага посещават училището, като уверяват учителката, че я вземат под своя опека и с всички възможни средства ще й помагат. Десетина дни разяснителна работа сред раздвиженото вече като мислене ломско гражданство се оказват достатъчни, за да се наберат нови ученички. А в края на учебната година се провежда и изпит. Заради безспорните успехи на момичетата присъстващите членове на училищното настоятелство заявяват, че от този ден общината поема издръжката на училището. Но това не намалява задълженията и грижите от страна на женското дружество, което ревностно следи живота в училището. С помощта на родолюбци и най-вече благодарение на големите усилия на Елена Циганелска и Магдалена Павлова през август 1860 г. е построена и сграда на девическото училище.
Периодът от 1867 до 1870 година е изключително важен за организационното укрепване и израстване на женското дружество. Подемът до голяма степен е свързан с името на Никола Първанов – виден възрожденски деец, завършил филология в Белград и учителстващ в Лом. За делата на ломските жени се заговорва дори извън границите на отечеството. В знак на уважение княгиня Голицина изпраща на дружеството по 20 екземпляра от трудовете на Марин Дринов „Исторически преглед на българската църква“ и „Поглед върху произхождението на българския народ“. Периодично изнасяните сказки по актуални проблеми, както и беседите за ролята на жената в живота и обществено-политическите борби привличат многобройна публика и нови членове. Увеличава се и неговият капитал, събиран като членски вноски и под формата на помощи от цялото гражданство. Женски дружества по подобие на ломското възникват в много други градове на България (до 1869 г. са създадени 18, а до началото на 1876 г. те са вече 26). С възторг и уважение, оценявайки по достойнство делото на жените от Лом, в печата излизат със статии П. Р. Славейков, М. Дринов и др.
„Нашата българка сама показа и заяви желание да вземе дял в народното развитие – казва в една своя реч в Браила Марин Дринов. – Гледаме, по цялата страна се откриват женски дружества с цел да помагат народу си.“
Дружеството продължава своята работа и през 1874 година. Тогава в Лом учителства Н. Попов. Година по-късно неговото ръководство се подема от преданите на просветителското дело учители Димитър Маринов и Виктория Пишурка.
Дълга е историята на първото женско дружество. С течение на времето дейността му придобива широк размах, надскача първоначалните граници, обогатява се с нови идеи. На мястото на някогашните престрашили се да навлязат в обществения живот млади българки вече застават техните дъщери. Естествената смяна на поколенията разширява състава му. Значително нараства броят на обикновените жени от народа.
0 Коментара