Знаете ли какво е устойчива мода? Това понятие подсказва ли ви нещо? Чували ли сте за глобалното движение Fashion Revolution, което работи за устойчивост, прозрачност и справедливост в модната индустрия и България участва в него, за да почне да се говори за реалната цена на модата, не само парична, но и социална и екологична.
Знаете ли, че 85% от работниците в шивашката промишленост са жени и се работи в мизерни условия, да не говорим за жалките заплащания.
На 24 април 2013 г. в покрайнините на Дака, Бангладеш, се срутва осеметажната сграда на текстилните фабрики Рана Плаза и загиват 1134 души и повече от 2500 са ранени. Условията са толкова тежки, че някои от оцелелите си ампутират крайниците, за да се измъкнат от развалините. Фабриките се стремят да предложат по-ниски цени за сметка на трудовите стандарти за условия на работа. Те получават парите си чак когато марката потвърди, че е получила стоките. Тази трагедия става повратна точка за създаването и развитието на Fashion Revolution, която започва да настоява за прозрачност в модната индустрия.
Модната индустрия е отговорна за 8% от глобалните въглеродни емисии и 9% от пластмасовите микрочастици в океаните и водите. 11% от пластмасовите отпадъци идват от дрехи и текстил.
В столицата на Гана – Акра, се намира един от най-големите пазари за дрехи втора употреба в света – Кантаманто, възникнал през 60-те години на миналия век, осигуряващ прехраната на над 30 000 души. Всяка седмица пристигат компресирани бали с дрехи от Великобритания, САЩ и Европа, които местните хумористично наричат „дрехите на умрелия бял човек“ и от които близо 40% се оказват непродаваеми. Те се изгарят или се озовават на нерегламентирани сметища или по крайбрежието.
В България ежегодно се изхвърля над 100 000 тона текстил и само 2% от него се рециклира. През последните години в България започват все повече инициативи за събиране, повторна употреба и осъзнато потребление на дрехи, включително чрез работата на доброволци като Кристина, Йоана, Божидара и Ани, които са екипът, който координира Fashion Revolution в България и организира събития, разговори и кампании.
Текстилната промишленост е отговорна за близо 20 % от промишленото замърсяване.
За съжаление, не съществува идеален материал за сътворяване на тъкан. Синтетичните влакна – 
полиестер, найлон и акрил, са на петролна основа и се разпадат на микропластмаса. Памукът изисква огромни количества вода и много пестициди. За един чифт дънки ще се употребят 10 000 литра вода.
Само на 2.5% от земеделските земи на планетата се отглежда памук, но за него се използват 16% от инсектицидите, употребявани в света. Био алтернативите: гъби, захарна тръстика, ананасови влакна, банани и други, също биха изисквали огромни площи земя, вода и енергия.
Днес вече има достатъчно произведен текстил в световен мащаб и при правилно събиране и рециклиране можем да обличаме следващите поколения без да извличаме нови суровини със същата интензивност.
Според данни на Световния икономически форум около 85% от всички текстилни продукти в света в крайна сметка се изхвърлят.
Нека това ни накара да променим възгледа си „носи и изхвърляй“ със „ създай, поправяй и преизползвай“. Едва ли всички ще станем шивачи и ще се обличаме с дрехи втора употреба, но нека започнем да си задаваме въпроси имаме ли нужда от 30 рокли и 20 чифта обувки за един сезон?! Може би сме станали по-богати и сме се превърнали в консуматори и не мислим, че и след нас животът трябва да продължи.
0 Коментара