Първите сериозни доказателства за женско бельо са от третото хилядолетие преди нашата ера. В Лувъра се пази изображение върху монета на две шумерки, едната от които носи нещо като слип от овча кожа.
Древните египтянки
предлагали по-символична защита – тънка връв през кръста за слугините, а дамите от висшето общество ходели голи под ефирните си дрехи.
В Гърция младите спартанки смело показвали бедрата си под къси туники, а атинянките, макар и загърнати в дълги хитони, отдолу нямали кой знае какво. Римлянките криели благоприличието си в множеството гънки на роклите.
За беда през средновековието
европейките започнали да се навличат. Под роклите носели бархетни ризи, покрити с фусти и прилепнали елеци. Катерина Медичи (майката на Анри III) наложила носенето на панталони във френския двор. Завързани около талията и стигащи до коляното, те били райска дреха за кавалеристите. Тази мода всъщност дошла от Италия, където първи я лансирали проститутките. Дамите лудеели по кюлотите от фино златисто или сребристо платно. За да подчертаят формите си, те натрупвали плат на стратегическите места.
С епохата на класицизма жената преоткрила
долната фуста като средство за съблазън, гарнирайки я с множество дантели и панделки, които закачливо показвала.
Злите езици на хроникьорите обаче разкриват, че когато аристократките падали в канавките с каретите си, зашеметявали не толкова с дантели, колкото с голите си дупета.
В книгата „Изкуството на шивача на долно облекло“, писана в края на царуването на Луи XV, се търси разрешението на проблема – Защо кюлотите и панталоните липсват от чеиза на почтените жени.
1789 е годината на революционерите „сан кюлот“
Буквалният превод на „сан кюлот“ е безгащници. По-късно, с настъпилия терор, дошла модата на патриотичния бой по задника. Екстремистите преследвали по улиците аристократките, за да ги понатупат. По-благоразумните дами зашивали долната си риза между краката, за да избягнат пердаха на голо.
Пуританска и зиморничава, Северна Европа първа въвела кюлотите. Отначало ги носели слугините и селянките. През 1810 г. холандската царица Ортанс имала сандъци с кюлоти, докато по същото време Жозефина се перчела с над 500 ризи, но имала само два чифта кюлоти с телесен цвят, които ползвала само за езда.
С идването на кринолините
се засилва необходимостта от долно бельо. Още повече че идва горещата епоха на канканите и първите стриптизьорки. През 1894 г. дръзката Бланш Кавели се разсъблякла, показвайки гащи с волани в спектакъла „Лягането на Ивет“.
След като необходимостта от долно бельо е осъзната,
спорът бил дали кюлотите да имат отвор отпред
като панталоните на мъжете или не. Моралистите, разбира се, настоявали да няма отвор. Певицата Ивет Жилберт тананикала една весела песничка по този повод: „Тя не искала преди сватбата да изостави своите затворени кюлоти – гарант за мъдростта й“…
През 1918 г. парижката фирма „Малкият кораб“ отрязала крачолите на детските гащи. Така се раждат късите гащета, които постепенно стават стандарт за майките и татковците. В края на двайсетте години бил нанесен смъртоносен удар на корсета, когато Пол Поаре и Коко Шанел налагат правата рокля – къса, лека и нетърпяща никакви издевателства над плътта.
0 Коментара