Мия Белоречкова е на 23 години от София. Графичен дизайнер, който освен свободна практика, има още свободно време, любов към високите скорости, вдъхновение и въображение. От съчетанието между тях се ражда колекцията FairLady на личния й бранд MiaBelor Design.
FairLady е японското име на любимия й модел Нисан. Мия е истински механофил, обожава колата си, грижи се за нея като за дете. Любовта си към автомобила тя е превъплътила в дреха, която да отразява характера, духа и стойката й.
Но творческият процес е стръмен и трънлив, а – разказан – от Мия, е също така смешен:
„С цел да намеря нещо конкретно преди месец-два тръгнах на шопинг (не беше терапия, но след това ми беше необходима такава). Огледах се и се възмутих. От себе си ли се възмутих, задето представите ми не припокриват вкуса на някой дизайнер, от артикулите ли беше или от ароматизаторите в мола – не ми се ще да задълбавам.
Така вечерта, която за мен, както и за всеки средностатистически дизайнер, играе ролята на сутрин и начало на работния ден,
аз се заех да си направя рокля
Оказа се сложно. По-сложно от това да направя опаковка за продук или лого, по-сложно дори от ставането рано сутрин. Свикнала съм професията ми да е леко подценявана от хора, които нямат понятие от нея и се усетих, че аз също съм подценявала модния дизайн.
Нямаше нито частичка колебание в мен, че ако правя нещо грандиозно, то трябва да бъде наистина отговарящо на личността ми, а именно – нестандартна, с шантав принт и най-вече – да не се налага да се глади. Ютията вкъщи е само под формата на антикварна вещ и да ви кажа, не възнамерявам да я използвам скоро. За да не отнема от стойността й, разбира се. Обичам платове, които падат тежко, които не се мачкат и които стоят във формата, в която ги искам. Така се спрях на този. След щателно ровене се оказа, че еквивалент на неопрена няма. Влезе и ще се задържи в ранглистата ми за най-як материал.
Принтът – въз голямо предизвикателство
и часове работа, но пък определено си струваше. Не можех да допусна да е просто патерн – трябваше да бъде най-добрият, направен така, че да не се отлепи след третото пране, да не се накъсва или избелява. И напук на това, че аз не гладя и платът не го изисква – може да има ентусиасти.
След най-малко месец разработка на концепцията и кройката (модните дизайнери да не се смеят), роклята беше връчена тържествено (след няколко неуспешни мои опита) да бъде ушита от прекрасната професионалистка Боби, която бе изключително благосклонна към мен и не ми посочи вратата след обясненията ми: „Искам тука така, тук с ръбче и назъбен шев, тука да виси, тука плескуда, такива копчета, оу, не, не такива копчета“ и т.н.
Току-що изкарах и останалата част на колекцията, която този път не изключва мъжката половина на човечеството. Ще спомена само, че клиновете бяха по-трудни от саката, защото:
- Наложи се да разпоря любим клин, за да видя анатомията му.
- След разпарчетосването му установих, че не съм го срязала на подходящо място.
- Още един клин жертва живота си в името на модата.
- Кройките продължиха да се оказват по-сложни от предсказанието ми.
- Тъй като най-важният елемент на клина е на глутеуса, разбирай големия седалищен мускул, се наложи хартиен макет да прикача с карфици върху опитно зайче и за да сме още по-точни – върху собствената ми задница. Операцията се извършваше от брат ми, който определено за първи път хващаше карфица.
Тъй като самата аз съм спортна натура, се постарах да направя нещата, а после да ги изпитам на свой гръб. Всяка една от кройките е минала през щателни корекции, докато се превърне в това, което е.
Няма шев, който да е поставен на неудобно за спорт място.
Всичко трябваше да бъде максимално разтегливо, шевовете – удобни до степен, в която не ги усещаме и виждаме дори при интензивно движение. Ластиците да придържат, но не да притискат. Материята – мека на допир, дишаща и комфортна. V-образната форма, която присъства в почти всяка моя дреха, подчертава и оформя тялото визуално. Принтът – както винаги, на автомобилна тематика.
Сакото е решено в бяло и неопрен като основна материя. И тук присъства изразено V-образната форма отзад, която е изработена от кафява кожа. Автомобилните елементи няма как да останат незабелязани – на раменете се вижда част от окачването, а отзад на гърба се намира много важният изпускателен колектор“.
За модел на спортната си колекция съвсем естествено Мия избира спринтьорката Ина Ефтимова, която още 14-годишна става двойна републиканска шампионка по бягане.
Манията по високите скорости явно може да бъде красива.
Дизайнер: Мия Белоречкова
Модели: Ина Ефтимова и Мия Белоречкова
Фотографи: Радина Ганчева и Недялко Недялков
0 Коментара