Лиа Каменова, която твори със замах и извън нормите

Лиа Каменова е дизайнер, основател и креативен директор на моден бранд REFLET и Ателие REFLET – гр. Карлово. Завършила е Френска езикова гимназия в Пловдив, след което учи в Страсбург, Франция „Моден дизайн и стайлинг“ в университет MJM Graphic Design. По време на обучението си е участвала в модни ревюта и стажове както в чужбина, така и у нас.

Снимки: Ивайло Симеонов и Erlendur Fashion Week Iceland Photos

Участвала е в арт фестивали и базари из цялата страна. Гост лектор е в училища по повод устойчива мода и как да рециклираме. Има над 5 самостоятелни изложби, включително за деца. В родния си град Карлово провежда Дизайн училище за деца и Лятно дизайн училище. През 2023 г. получава наградата Златна игла за „Най-добър млад дизайнер“. Има награда и за бизнес и туризъм в категория „Мода“ 2024.

Миналия месец Лиа направи своето международно дебютно участие с колекцията The Frozen Bloom по време на Erlendur Fashion Week Iceland. Това е и първо участие на български моден бранд в Исландия. Аксесоарите за колекцията са създадени специално за шоуто от Мади Димчева с бранда Funky Disco. Официален фотограф и арт директор за REFLET е Ивайло Симеонов.

Лиа, имахте своя международен дебют на модната сцена в Исландия с колекцията си The Frozen Bloom. Как стана така, че точно Reflet е първият български моден бранд на тази сцена?

Това е плод на години труд, упоритост и вяра в идеята, че българската мода има своя уникален глас, който заслужава да бъде чут по света. Вярвам, че в живота няма случайности. Първоначално започнах да подготвям колекция за седмица на модата в Париж, вдъхновена от леда и суровия климат на Исландия. Но въпреки вдъхновението, нещо липсваше. Колекцията стоеше „празна“ откъм емоция, а

силата на едно творение идва именно от сърцето.

И макар желанието ми да посетя Исландия да не ме напускаше, след два месеца се отказах. Така тя остана само на хартия, а ние, дизайнерите, имаме много такива „несбъднати“ колекции. И тогава, сякаш по ирония на съдбата, получих обаждане от Исландия. Организаторите бяха попаднали на Reflet и бяха впечатлени от това, че не следваме норми, че творим със замах и експериментираме със смели идеи и материали, които понякога дори не са типични за изработката на дреха. Казаха ми, че за тях е важно ние да сме там, независимо на каква цена. Мечтите наистина се сбъдват.

Пристигнах в Исландия с още по-ясна визия и създадох The Frozen Bloom – колекция, в която вплетох не само идеята за леда и мистиката на северната земя, но и символа на България, а именно маслодайната роза. Беше важно да бъда посланик на доброто и красотата, да покажа на света какво богатство имаме, от нашите традиции и ритуали до историята на отрудените розоберачи. Исках да „замразя“ техния образ, да запечатам труда и духа им в ледените светове на Исландия – като метафора за спомен, който никога не трябва да бъде забравян.

Reflet беше поканен именно заради своята устойчивост и в начина, по който създаваме дрехите си, и в стремежа да съхраняваме културното си наследство. Да бъдем първият български моден бранд, стъпил на тази сцена, за мен е не просто личен успех, а чест, отговорност и стъпка напред за българската мода като цяло.

Разкажете ни малко повече за самата колекция – какво послание искате да стигне до публиката?

The Frozen Bloom е нашата история за памет и трансформация. Това е колекция, която задава въпроса: какво означава да съхраниш традицията, без да я заключиш в миналото? Как да я „замразиш“, не за да я спреш, а за да ѝ дадеш нов живот? В центъра стои българската маслодайна роза – Rosa Damascena. Тя не е просто цвете, а символ на труд, женственост и ритуал. Всяка капка розово масло съдържа хиляди ръчно набрани венчелистчета на разсъмване, със съпровод на песни, със знание, предавано през поколения. Но ние не показахме розата така, както светът вече я познава, ние я пренесохме в Исландия, в пейзаж от лед и лава, за да ѝ дадем друг контекст, друга светлина, друго отражение.

Колекцията отдава почит на невидимите героини, жените розоберачки, които със своите ръце и сили съхраняват този поминък, въпреки климатичните промени и несигурността на времето. Исках да „замразя“ техния образ в метафора, като спомен, като кристал, който не се подчинява на географията. Материалите също носят послание. Използвахме прозрачни органзи с ледени отблясъци, сатени, преминали през контраста на топло и студено, пендари и ръчно правени мини-детайли,

спасени от забрава и преработени в нова форма.

Цветовете розово, сребристо, ледено синьо и злато на разсъмване, разказват за срещата на два свята: българската розова долина и северната земя на огъня и леда. Силуетите носят духа на българската носия, слоеве, гънки и ритуални символи, но абстрахирани, деконструирани и преведени в езика на съвременната мода. Това не са дрехи за украса, това са визии, които искат да бъдат носени като изявление, като споделен разказ.

The Frozen Bloom е и символична връзка между култури. В западния свят розата често е знак на любов и романтика, в Близкия изток – на мъдрост и духовност, а за нас е символ на труд, женска сила и устойчивост. Тази многопластова символика ѝ дава право да бъде разказвана отново и отново, този път на модния подиум. Нашето послание е ясно: бъдещето на модата не е отказ от корените, а тяхната трансформация. Красотата не е само украса, тя е твърдение. И да, дори в лед, розата може да разцъфне. Искам хората да усетят посланието за обединение, за свободен дух и за това как корените ни могат да бъдат вдъхновение за съвременността. Колекцията е мост между култури, епохи и хора.

Вие сте млад човек, а вече имате своите успехи на модната сцена. Как и кога разбрахте, че светът на модата е вашият свят?

Още от дете усещах силата на дрехите да разказват истории. Събирах парчета плат, деконструирах стари дрехи и ги превръщах в нещо ново. Тази игра с форми и материи беше моят начин да изразя себе си, да експериментирам, да откривам. Винаги съм била привлечена от изкуството във всичките му проявления – костюми, сценография, ритуали. Срещата ми с модата стана по-осъзнато, когато заминах да уча в Страсбург, Франция. Там любопитството ми и желанието да надникна зад кулисите на този свят се превърнаха в истински път.

За мен винаги е било по-интересно как от една рисунка израства жива история, отколкото блясъкът на прожекторите. Точно процесът от идеята до дрехата, която заживява на сцената или върху човека ме вълнува най силно. Имах щастието да попадна на невероятни преподаватели, от които съм черпила вдъхновение и знания с пълни шепи. Те ме насърчиха да не спирам да експериментирам, да търся нови материи и да се предизвиквам. А аз обичам предизвикателствата, обичам да работя с артисти и да създаваме неповторими дрехи, такива, които не могат да бъдат повторени. Може би именно в това е ключът към успеха – да следваш идеите си докрай, да не се отказваш от целта.

Разбрах, че модата е моят свят не в един конкретен миг, а в момента, когато се обърнах назад и видях колко сме създали с моя екип. Това осъзнаване носи отговорност, защото след всяка победа трябва да работиш още по-упорито. Модата е свят, който се променя със светкавична бързина. Ако останеш на едно място, тя ще те подмине. Затова за мен тя не е просто индустрия, а език, живо общуване със света, в което всяка дреха е разказ и всяка нишка е послание.

Какво отличава вашата работа от тази на другите дизайнери?

Не се възприемам като „велик дизайнер“ или нещо повече от колегите си. Знам колко е трудно за всеки, който твори в този свят, да остане верен на идеите си и да ги отстоява. В университета един мой професор често повтаряше: „Всичко вече е създадено, важно е как ще го представиш, какво ново послание ще му дадеш и дали ще успееш да го поставиш в правилния момент от живота на хората.“ Дълбоко вярвам в тези думи. Модата е отражение на случващото се около нас. Ако не си в крак с времето, ако не усещаш пулса на обществото, дори най-великите идеи могат да останат нечут глас. За мен най-важното е да бъда отражение и опора на хората, които именно в този момент имат нужда от идеята на REFLET.

Това, което ни отличава, е не желанието за съперничество, а стремежът да колаборираме и да надграждаме. Вярвам, че съперничеството е излишно, вместо да се борим кой е „по-велик“, трябва да си помагаме. Само така българската мода ще има шанс да излезе извън рамките на страната ни. Талантите тук са огромни, но силата идва от обединението. REFLET е отражение на миналото, на настоящето, на личните ни истории. Ние работим с внимание към детайла, с рециклирани и забравени материи, със символи от българската култура, които превеждаме на съвременен език. Уникалното за нас е, че всяка дреха носи смисъл, а не просто естетика.

Вие самата имате ли учители? Кого и какво следвате в работата си?

Моите най-големи учители са животът и хората около мен. Семейството ми е първият ми източник на сила, винаги са вярвали в мен и са ме подкрепяли безусловно. Човекът до мен също е огромна опора, а приятелите ми са крилата, които ме насърчават да летя по-високо. Вярвам, че няма „лош учител“ – важно е какво вземаш от всяка среща, от всяка дума или съвет. Вдъхновение намирам не само в модата, а в музиката, архитектурата, децата, артистите, но и в обикновените хора. Никога не се опитвам да копирам, защото за мен най-ценното е честността в изкуството. Следвам добрите примери и се стремя да превръщам всеки урок, голям или малък в нещо, което да ме развива и да ме приближава към истината за мен самата.

А какво Ви вдъхновява?

Вдъхновението за мен е навсякъде, в голямото и в дребното, в шумното и в тихото. То може да се появи в една човешка история, в пътешествие, в детски спомен или стара семейна фотография. Мога да го открия в книги и албуми, в истории за миналото, в самата история като цяло. Дори времето, което прекарвам с децата в ателието, където преподавам, или една обикновена разходка сред природата, могат да отключат нова идея.

Вдъхновява ме България и нейната природа, хората, обичаите и ритуалите, които носят непреходна мъдрост.

Но ме вдъхновява и съвременният градски живот, неговият хаос, скорост и динамика, в които също има красота, ако се вгледаме. Понякога не знам откъде идват идеите, сякаш ми се изпращат отнякъде. Често казвам, че дори докато спя, аз мисля. Може би именно това усещане, че вдъхновението е естествено състояние за мен, ме тласка напред. Нищо не ми е чуждо, обичам да откривам красота във всичко. И, разбира се, винаги ме вдъхновяват самите материи, когато докосна плат, сякаш вече усещам историята, която той иска да разкаже.

В едно ваше интервю се определяте по-скоро дизайнер с налудничави идеи. Важна ли е лудостта за творчеството?

Абсолютно, и то не само в модата, а във всяко изкуство. Лудостта е онзи вътрешен двигател, който ни позволява да мислим отвъд рамките, да се осмелим да рискуваме и да приемем грешките като част от процеса, а не като провал. Често си мисля за думите на Айнщайн: „Лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат.“ В моята работа това означава, че ако вървя по вече утъпкания път, няма да открия нови хоризонти.

Да имаш „налудничави“ идеи за мен е синоним на свободата да смесиш несъвместимото, да превърнеш забравени материали в съвременни дрехи, да замразиш българската роза в ледените пейзажи на Исландия и така да създадеш нова история. В този смисъл, лудостта е не просто прищявка, а смелост да заявиш, че не се страхуваш от непознатото. Истината е, че именно от „лудите“ идеи се раждат най-вълнуващите неща. Те носят енергия, провокация, дори конфликт, но точно това кара хората да се замислят, да се вгледат, да почувстват. Ако модата е отражение, то лудостта е онази пукнатина в огледалото, през която виждаме света по нов начин.

Ангажирате се и с обучението на деца. Защо за Вас това е важно?

Всичко започна отдавна, с желанието ми да предам нататък знанията и уроците, които съм получила от университета, от моето детство, от хората, които са ми помогнали да стана това, което съм. Най-любимо ми е да работя с най-малките: деца между 6 и 12 години. Те все още не са обременени от проблемите на възрастните и тяхното въображение е истински спектакъл, ярък, неподправен и неподлежащ на рамкиране. В моето ателие няма „уроци по рисуване“ в традиционния смисъл. Там всичко е дизайн, експеримент, проба и грешка, успех и провал, защото вярвам, че именно така се учим. Насърчавам децата да говорят за идеите си, да ги защитават, да се изправят пред публика. Това не са само умения за изкуството, това са уроци за живота.

Винаги съм вярвала, че талантът е само 1%. Всичко останало е постоянство, смелост и желание да следваш пътя си. С тази мисъл създадох Ателие REFLET – пространство, което вече трета година е дом на детските мечти и на безброй идеи, които оживяват. За мен децата са бъдещето и е важно да им покажем, че са „деца на света“, равни и способни да творят заедно. Организираме изложби, състезания, участия в различни проекти, защото е важно техният труд да бъде видим и признат. Една от рисунките на дете от ателието дори стана част от тоалет на REFLET, защото вярвам, че изкуството не трябва да остава затворено в тетрадка или шкаф, то трябва да живее.

Искам да вметна и още нещо, ние имаме огромна нужда от промяна в образователната система. Именно затова създадох това място. Защото изкуството е прозорец към света. То възпитава, кара ни да мислим и ни учи да ценим красивото, което ни заобикаля, а в България го имаме в изобилие. И ако искаме бъдеще, в което талантите на нашата родина да блестят, трябва да започнем от децата. Работата с тях е за мен не просто мисия, а инвестиция в хората, които един ден ще създават след нас.

Какви следи искате да оставите?

Искам следата на REFLET да бъде като ярка светлина, такава, която остава в хората, които ценят и обичат това, което правим. Да ги кара да се чувстват смели, неподправени и свободни. Защото вярвам, че човекът краси дрехата, а не обратното. С нашия екип продължаваме да разказваме приказки, защото това е нашата същност. Продължаваме да рециклираме, да мислим за природата, да търсим нови материи и да експериментираме със смелост и любопитство. Мечтая за нови международни сцени, за колаборации с артисти от различни области, за проекти, които съчетават мода, музика и изкуство в едно общо преживяване. Следите, които искам да оставя, са не просто дрехи, а истории, които носят смисъл и остават в паметта. И вярвам, че тези следи вече са орисани да бъдат в България и отвъд границите ѝ.