В живота на големия цирков артист Лазар Добрич успехите на манежа се редуват с куп любовни завоевания. Неговото име е цяла епоха за световното цирково изкуство, но той е бил изключителен и в личния си живот.
По него са примирали красиви жени от всички националности. Добрич е бил истински Дон Жуан – галантен и зашеметяващ любовник. Изоставя много жени, но и тогава красавиците го преследват. Всички са склонни на жертви и компромиси само и само да си го върнат. Преди да почине през 1970 г., Добрич признава пред своя зет, французина Жулиан, че на младини ангелът му е бил слаб и не е можел да отмине равнодушно жена със съблазнителна плът.
Основателят на прочутия цирк „Добрич“ е роден в село Равно поле, Софийско, през 1883 г. Още от ученик Лазар се увлича от акробатическите номера. На петнадесет години тръгва да обикаля света с трупата на италианеца Анжело Пизи. С различни циркове Добрич пътува по цял свят и изпълнява
Изобретения от него номер „Трапец на смъртта“
През 1955 г. на Първия международен цирков фестивал във Варшава той е удостоен с най-високото звание – сеньор на цирковото изкуство.
В България Добрич е работил като главен режисьор на дирекция „Български цирк“. За своя принос е отличен с „Димитровска награда“. В мемоарите си големият артист пише, че от многото пътувания, пари и премеждия са му останали само овациите на публиката и спомените за жените, с които е изпитвал върховна наслада.
Първата любовна авантюра на най-добрия наш акробат е в Цариград. Когато пристига там с цирка на Пизи, Лазар е на 17 години. След представлението той се разхожда с приятеля си Едуард из смълчаните улици. Изведнъж невидима ръка се протяга през една ограда, дърпа го за сакото и започва да го тегли. Добрич разбира, че една млада прислужница го кани в голямата къща. Така двамата приятели попадат в невероятен дворец. Пред тях застават чудно хубави ханъми – Телгюзар и Макбуле, и на мига ги вкарват в покоите си. Техният господар е стар богаташ, заминал за Бурса да отпразнува Рамазана. Зарязани сами, младите жени решават да изневерят дружно, защото се чувстват нещастни. „На разкошни кревати, потънали в червена коприна, бях с чудно хубава, слънце не видяла
ханъма, обхваната от огнено желание за любов
Това не може да се нарече разврат, а най-чист спомен за душата“, пише в мемоарите си артистът. Ханъмите са очаровани от своите любовници и се мятат на вратовете им с молба да ги вземат в Европа. Тогава Едуард и Лазар си плюят на петите и бягат на пристанището. Там се качват на първия кораб, който ги откарва далече от изоставените жени.
След дълги странствания младежите попадат в цирка на Макс Волнер Във Виена. Тук всяка вечер публиката се екзалтира от салтоморталетата на Лазар. В хотела си вечер той намира букетчета с любовни бележки от различни девойки. Две особено настойчиви виенчанки, Лили и Щефи, го преследват навсякъде. Девойките ревнуват една от друга, но той не иска да се обвърже само с една от тях.
Докато Лили и Щефи се карат, Мици
дъщерята на хазайката му една вечер нахлува в неговата стая
Лазар мисли, че сънува – Мици е патриархално девойче, което не смее да вдигне поглед към него без разрешението на майка си. Той я пита какво търси в стаята му, а тя отговаря, че иска да се омъжи за него и да пътуват по света. Акробатът се чуди как да се спаси от влюбената Мици, но изненадите продължават – Лили го шокира с новината, че е бременна и трябва да се оженят на всяка цена. Думиme й му действат като студен душ. Лазар не отказва пряко на девойката, но я предупреждава, че няма да остане във Виена, защото мечтае да стигне до Америка. Лили плаче безутешно и той обешава на сутринта да измисли някакво решение. Двамата се разделят и Лазар същата нощ в три и половина хваща влака за Букурещ. От румънската столица той праща на Лили писмо, че ще се грижи за детето, след като спечели пари. От Букурещ той поема за Венеция, а по-късно и за Петербург.
Във Венеция е нападнат от знойната Мария,
красива и наглед скромна италианка, Всяка вечер, след като приключва работата си в трупата на Димитреску, Лазар я чака в квартирата си. Любовта им се развива стремглаво. Тя го следва в Неапол и Рим. Увещава го да се откаже от цирка и да остане завинаги при нея. Младият българин и този път се прави на Дон Жуан, бяга от Мария, но в Неапол го сполетява голямо нещастие. По време на репетиции, докато прехвърча от лост на лост, една кука закача ръката му и я пробива. Следва тежка операция и дълго възстановяване.
В хотела, където си почива, се засича с две рускини, майка и дъщеря – Наташа и Лидия Желеховски. Наташа е известна дама във висшето общество, омъжена за богат граф. Самата тя навремето е била циркова артистка. Графиня Желеховска харесва Лазар за зет и му предлага да се ожени за дъщеря й. „В Италия направих първата си сериозна крачка в живота.
Сгодих се за младата рускиня“.
Той е пленен от прямия характер и нежност на девойката. Не му харесва обаче, че майката и дъщерята непрекъснато го карат да напусне сцената и да замине с тях за Русия. Те го успокояват, че няма нужда да работи, защото бащата ще му дава месечна рента от 1200 рубли.
Една вечер Лазар влиза тайно в стаята на годеницата си и й оставя цветя. На нощното шкафче вижда писмо от бащата. Прочита само няколко изречения и се отказва завинаги от Лидия. Старият Желеховски е писал на дъщеря си, че е по-добре акробатът да не се съгласи на брак, а за рентата от 1200 рубли хич да не му споменават. Добрич напуска тайно и този хотел, и тази жена.
След една година той отива до Петербург, за да я види, но прислугата му казва, че Лидия е омъжена за офицер и току-що е родила момченце. Лазар си заминава, без да й се обади.
Вече известен,
Добрич се жени за американката Едит
– болна, но много красива. Тя е бивша циркова актриса и при скок е счупила капачката на коляното си. Лазар я кара да стане конферансие в трупата на Димитреску. Едит е суетна и обича да играе на рулетка. Пръска всички спечелени пари за тоалети. Добрич й казва, че ако продължава така, ще се разделят завинаги. С трупата отиват в Америка. Лазар оставя Едит при сестра й в Сан франциско и продължава турнетата си из Щатите. Изключителният успех, който има, му носи голямо богатство. Половината от парите си той праща на родителите си в България, а с останалите живее като волна птица.
С трупата си стига до Рио де Жанейро и продължава към Нова Зеландия. Лазар се връща в България, когато разбира, че е обявена мобилизация заради Балканската война. Той участва в нея и в Първата световна война. След това отново обикаля света и има небивал успех, През 40-те години се установява в България и основава своя трупа. В цирка има много ученици и последователи, но никой не достига неговата слава.
Архивите мълчат по въпроса коя е майката на неговата дъщеря Лазаринка. Часове преди Добрич да почине на 87-годишна възраст, Лазаринка ражда Лазар. Прочутият български артист вижда своя внук и умира с усмивка на уста.
0 Коментара