Найо Тицин и педагогиката на шамара

Винаги съм имал нужда от хора, които имат какво да кажат. И хора, които трудно могат да бъдат описани какво точно правят. Найо Тицин е точно толкова, колкото трябва да бъде смислен, забавен и модерен. Двамата със съпругата му Александрина Пендачанска са най-добрият „износ” на България. Тя, защото е Александрина Пендачанска. А той, защото оставя впечатлението, че много българи сме като него.

Найо, честно казано, ти ми приличаш малко на Нео от „Матрицата“. Вероятно и друг път си го чувал и вероятно ти е писнало. Какво мислиш за това да те сравняват с мегазвезда, дори и само визуално?

Ами нямам нищо против да ме сравняват с някого! Освен това и имената ни са подобни Найо – Нео… Разбира се, много по-важно е човек да има свой идентитет, да значи сам по себе си нещо и да не е само нечие копие.

Ако изведнъж „хванеш гората“, с какво искаш да те запомнят?

Да ме запомнят като добър човек, с ясни позиции!  Но първо, не смятам засега да хващам гората, имам още малко работа тук в града. От друга страна, не мисля, че ще липсвам на някого. Важното е човек да прави правилните неща, без да мисли как ще бъдат възприемани отстрани. Например, съвсем не ме интересува какво мисли публиката на Big Brother за нещата, които правя, и позициите, които отстоявам. Замисляли ли сте се, че ако Леонардо се съобразяваше с мнението на публиката, никога нямаше да нарисува Мона Лиза такава, каквато я знаем. Съобразяването с масовия вкус е началото на края на изкуството. Затова има понятия – Култура и СубКултура.

Какво си мислеше, че е бащинството, преди да имаш деца?

Не съм расъждавал предварително над този въпрос.

А какво се оказа?

Започнах да расъждавам след това, хахаха !

Имало ли е момент, в който да ти пробягва мисълта „трябваше да ползваме презервативи“?

Не! С Джиджи винаги сме искали да имаме деца. Няма по-естествено нещо в природата. Смисълът на живота е в самия живот! А той е възможен, само ако не ползваме презервативи.

Какъв човек беше твоят баща, когато ти беше малък?

Баща ми, художникът Атанас Нейков, беше в чистия смисъл на думата аристократ, човек на изкуството, благородник. За децата като мен има един израз на италиански – figlio d’arte. Това буквално значи дете на изкуството, но се ползва по-скоро в смисъла, дете на хора на изкуството.

На какво те научи и на какво не успя?

От него научих да обичам красивото в живота и да съм непримирим с пошлостта и неправдата.

За какво си говори един баща със сина си и за какво си говори с дъщеря си?

Не сме си говорили много с баща ми, но много ми даде като мироглед. Аз и с двете си дъщери си говоря за всичко.

На кого му е по-лесно – на майката или на бащата?

Хм, не знам! Зависи от гледната точка.

Има някакъв странен тренд, като например родителите вегани да правят децата си вегани, още докато са малки. Или да ги правят вегетарианци. Какво мислиш за това?

И аз искам да предам на децата си любовта към красивото и да ги възпитам да обичат и оценяват високата култура. Но в същото време, всеки си носи своята индивидуалност. С вегетарианството е подобно. Има хора, на които биохимията им позволява да ядат само зеленчуци, и други, които не могат без месо. Тук опираме до въпроса кое е по-здравословно, а отговорът не е еднозначен.

Каква е разликата между твоето детство и детството на твоите деца?

Ами аз като дете не знаех какво е да имаш 100 TV-канала вкъщи, нито имах iPad или компютър. Тогава се радвахме на шоколадово яйце от Кореком, сега децата се радват на таблет. Днес не могат да те разберат какво е да ти мирише на Кореком или защо свързвам миризмата на мандарини само с Коледа. Днешните деца са свободни граждани на света.

А какъв дядо мислиш, че ще бъдеш, Найо ?

Чакай да доживея дотогава бе, Симо. И едва тогава ще започна да мисля. За тези работи не мисля предварително.

Честно, мислиш ли, че един запомнящ се шамар има място във възпитанието на детето? Искам да кажа, че баща ми ми е удрял шамар само веднъж, но аз го запомних, научих си урока и си го заслужавах.

Ама, разбира се! Шамарът поставя нещата на място. Мисля си дори, че децата често несъзнателно провокират такова противодействие, за да се ориентират кое е правилното поведение и кое не е. Човек, който в детството си не е изял поне един шамар, после като голям може да има проблеми с критериите за добро и зло и да се превърне в проблем за обществото.

Ако имаш една седмица със семейството ти и неограничен бюджет, как  щяхте да прекарате тази седмица ? Къде щяхте да отидете?

Хм, не съм мислил. Ние непрекъснато пътуваме по работа, така че пътуването за нас не е идея за почивка. По-скоро, ако е толкова неограничен този бюджет, бих си купил къща в Тоскана и апартамент в Манхатън.

Какво мислиш за Дядо Коледа ? Какво да кажем на децата си, когато започнат да се съмняват, че той съществува?

През 2000 година ходих в Лапландия и направих документален филм за Дядо Коледа за БНТ.  След излъчването на филма на следващия ден ми се обади една зрителка, която ми разказа потресаваща история. Ето как звучеше тя: Много ви благодаря за този филм. Аз имам голям грях пред 7-годишната си дъщеря. Преди коледната ваканция учителката ги изпратила с думите: – „Хайде,  весели празници и нали знаете, че няма Дядо Коледа и родителите ви купуват подаръците.“ Прибра се дъщеря ми вкъщи – продължава зрителката – и ни казва, госпожата каза, че няма Дядо Коледа, какви подаръци сте ми купили? И ние с баща й се принудихме да признаем, че наистина ние купуваме подаръците. Но снощи гледахме вашия филм от Лапландия заедно с дъщеря ни и … двете се разплакахме. Аз, защото бях признала отнемането на една мечта, а дъщеря ми, че се усъмнила в нас и е повярвала на учителката си. Дъщеря ми ме прегърна и ми каза: Извинявай, мамо, че не ти повярвах! Благодаря ви, господин Тицин, че върнахте мечтата на дъщеря ми! – това е разказът, за който винаги се сещам, когато стане дума за Дядо Коледа.

Великолепна история, Найо ! Направил си нещо добро. Какво си мислиш, когато чуеш „Ех, Найо, Найо…“ ?

Много често чувам името си, когато някой комбинира превъзходната степен НАЙ с дума, започваща след това с буквата „О“. Така името си го чувам във всякакви варианти, без да става дума за мен, например: най-обичаният, най-откровеният, най-обективният, най-омразният, най-очевидният, най-откритият, най-отчаяният и т.н. А аз съм само Найо.