Светът става по-беден, ще има жестоки борби за влияние, а битката за женските права трябва да е в посока изравняване на заплащането
Снимки БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Ивайло Калфин е евродепутат от групата на европейските социалисти. Бивш външен министър и вицепремиер в правителството на Сергей Станишев (2005-2009 г.) Беше кандидат-президент на левицата на изборите през 2011 г. Женен, има дъщеря. Той е може би най-активният политик в интернет. Иска да прокара европейско законодателство, според което всеки човек да може, когато пожелае, да изтрие информацията за себе си в онлайн пространството.
Пътувате много – и сега като евродепутат, и преди като като външен министър. Чувствате ли се като пътешественик, като човек на света?
Пътешественик чак не съм. За тази цел е нужно да откриваш нови неща, да има приключения. А от толкова много работни пътувания, трудно може да има и приключения. Но работата е интересна, харесвам това, което правя в момента. Мисля, че върша нещо полезно за държавата и това компенсира липсата на приключения. Харесва ми и да преподавам. Чета лекции в различни университети. Но пък всичко това е напрежение за семейството ми. Наложи се жена ми да напусне работа в България, дъщеря ми е в ново училище. Нужни са компромиси. Обичам да има място, където да се прибирам. Мястото е там, където е семейството ми. То в момента е в Брюксел.
Живеете в два свята – и в България, и в Брюксел. Живеете реално, но и виртуално. Вие сте един от активните, да не кажа най-активният политик в социалните мрежи, имате и своя страница в интернет. Как се съчетават тези два свята – паралелни ли са, или се пресичат?
Опасявам се, че все повече стават паралелни първите два свята. Рядко са моментите, когато се доближават. В България почти не присъстват европейските теми. У нас става въпрос за Европа само тогава, когато ще ни вземат някакви пари, или когато ще ни дават пари. А ЕС не се изчерпва с това. Ние продължаваме да се отнасяме към Съюза като към някаква външна за нас организация, която ако ни дава пари, е добра, а ако иска нещо от нас, е лоша. Трябва явно да мине още време, през което да осъзнаем, че ние сме тези, които взимат решенията. Но напоследък има хора, които се интересуват повече и от политиците от европейските теми. Тези хора обикновено са в интернет.
А тези светове паралелни ли са: животът в интернет и в реалността?
Те някъде се пресичат. Все по-често ми се случва да се запозная с хора, които ми казват, че в интернет вече сме приятели и сме си говорили по еди-коя си тема. За мен преплитането между интернет и реалния свят е нещо много приятно. Интернет все още е място, в което човек се чувства много свободен. Но това води и до отговорност. Защото това, което казваш и правиш в интернет пространството, е супер публично и остава завинаги. Гледахме един доклад в Европарламента, който се казва “Интернет на нещата”. Той предвижда как всичко в бъдеще ще минава през интернет. Например: хладилникът ще знае кога свършват яйцата и млякото и трябва да се купят нови. Ще има начини хладилникът да пусне поръчка до магазина и да изпрати съобщение по телефона на собственика на хладилника, че ще му вземат от картата едни пари за мляко и яйца. Или пък ще можеш да си проверяваш колко бензин имаш в колата, без изобщо да си в нея. Все повече животът ни навлиза в интернет.
Във връзка с бъдещето на мрежата, в момента се боря за т.нар. “право да бъдеш забравен”. Това е изключително важно. Ние не си даваме сметка колко информация за нас има в интернет – качена от нас или от някой друг. В бъдеще всеки ще може да знае дори колко и какво ядем. Тази информация си стои в интернет и не е трудно някой да я обработи и използва незнайно за какво. Затова е много важно всеки човек да има правото да поиска да се изтрие информацията за него, когато пожелае. Сега предполагаме, че личните данни, банковите сметки са защитени. Ами утре, като си тръгна от дадена банка и реша да я сменя с друга, искам от нея да ми гарантират, че тази информация, която до момента има за мен, ще се изтрие. Ако им трябва на данъчните, да я четат колкото си искат, но не и някой друг. Защото по банковата ти сметка се разбира например какъв доход имаш, къде си ходил на почивка лятото и т.н.
В момента една идентичност на човек в интернет струва около 70 евро: всички данни, къде живееш, коя ти е банката, къде пътуваш, колко купуваш, какво купуваш, какви филми харесваш, какви книги поръчваш.
Всичко това го има като информация в интернет. А покрай социалните мрежи съществуват и личните ти мнения и коментари. И ето това нещо струва 70 евро. Тази информация някой я ползва, ти не знаеш кой и как я ползва. Може след 10-15 години да се окаже, че някой знае неща за теб, които ти вече си забравил. И затова се боря за т.нар. “право да бъдеш забравен”. Искам да има европейско законодателство по този въпрос. И да може, когато ти пожелаеш, информацията, която се съдържа за теб във Фейсбук, в Гугъл или където и да е, да не бъде на разположение на всички. Трябва да имаш право да я махнеш, така че да не могат да стигат други до нея.
Всъщност този нов виртуален свят не ни ли прави по-асоциални, не взема ли по нещо човешко от нас?
Зависи в какъв аспект асоциални – в реалния живот, може би. Но ти не спираш да общуваш. Напротив, правиш го, но в интернет. Не е асоциално, но действително има хора, които прикалено заживяват в онлайн пространството и напускат живия контакт. Особено тези, които крият себе си зад аватари. Трябва да се махне и криенето зад аватари в интернет. Някои хора си живеят в интернет, защото така им е по-лесно. Защото там са анонимни, правят каквото си искат, нямат задръжки.
0 Коментара