Той обича музиката, планината, шахмата и високите скорости. Винаги е блестящ, стилен, сдържано емоционален и перфектен на сцената. Извън светлината на прожекторите също е сдържан, не говори много, но общува с финес и с много уместно и тънко чувство за хумор.
Ярката му кариера на пианист може би е предопределена – роден е в семейство на музиканти, носи името на своя знаменит дядо – композитора и педагог на певци със световна слава Георги Златев-Черкин. Но талантът е подкрепен и с много часове, прекарани над пианото – занимание не най-любимо в детството, когато другите деца играят навън, а родителите настояват да повториш гамите…
Едва 18-годишен, още ученик в Музикалното училище, Георги Черкин изпълни блестящо Втори клавирен концерт на Сергей Рахманинов и прикова вниманието на публиката към себе си. Следват Музикалната академия, специализации при най-реномираните преподаватели в Италия, много награди от конкурси и най-важното – десетки рецитали и концерти със световноизвестни оркестри у нас и по цял свят. Освен към пианото, той от ранна възраст има афинитет към композицията и оркестрацията. Първи в 200-годишната история на „Лунната соната” я представя в направен от него аранжимент за пиано и оркестър. Харесва му да създава „симфонизации”, както нарича обличането на прочути клавирни произведения в симфоничен звук. И не се спира – дори буквално. Дали с велосипед, мотор, или автомобил – постоянно е някъде и на път. Движението и промяната го зареждат с вдъхновение.
А любовта?…
Любовта е най-голямото вдъхновение за музика. Тя може да те накара да искаш да свириш по цял ден, за да изразиш емоциите, които си получил от друго изживяване. Всички тези емоции ги преобразувам в себе си и ги трансформирам в музика.
Ако си влюбен, а свириш по цял ден – няма да ти остане време да се виждаш с обекта на чувствата си!
Разбира се, но ако човек не е влюбен, всичко в живота става по-сиво, включително и желанието за музика. Всъщност, самото създаване на музика също много често е било заимствано от любовта. Дори човек да не е влюбен, ако седне да изсвири нещо – веднага сърцето му се изпълва, понякога музиката може да ти даде дори повече любов от човешките взаимоотношения. Това за мен е най-големият феномен.
Не крие ли риск за музиканта тази пълноценност като изживяване да го изолира от външния свят, да го дистанцира в общуването?
Така е, но няма как – това са двете страни на медала. Ти изведнъж откриваш свят, който е много по-съвършен, много по-изпълващ сърцето от света, в който живеем, така че много често може да се случи точно това, което казваш. Забелязал съм, че за да има пълноценни взаимоотношения, трябва и двете страни най-малкото да харесват сходна музика. Защото тя е трансмисия на вътрешния ти свят, който експресираш не само чрез музика, но по всякакъв начин – дали ще е деликатност, чувствителност… Самият интелект също е много различен при хора, които се занимават с музика. В смисъл, че музиката не само обогатява вътрешния свят на човека, също така тя развива мозъка. Смисълът на музиката е вътрешно личностно израстване, способност да видиш света отгоре, да се издигнеш над нещата.
Звучи като космическо пътешествие, като духовен полет…
Да, това са вибрации, едно от малкото неща, които ни свързват с това, което е отвъд нас. Музиката създава канал за връзка с това, което не знаем какво е, само вярваме в него – музиката ни свързва с Бог.
Твоето семейство е всестранно музикантско, кръвта ти носи гена на таланта. Как се срещна с музиката, с пианото?
Още когато ходих под масата, вече имах интерес към пианото. Протягах ръце и се опитвах да налучкам някакви благозвучни акорди. Нашите веднага разбраха, че имам афинитет и ме записаха на уроци по пиано. За гена си права. Дядо ми – Георги Златев –Черкин, е може би от най-известните вокални педагози, негови студенти са печелили международни награди, едно от най-популярните му произведения „Севдана” се изпълнява по цял свят. Това е изключително медитативно произведение, което докато го слуша човек, забравя за всичко съществуващо на този свят, изпада в специално състояние на духа. Всички мои роднини са музиканти – майка ми свири на виолончело, баща ми е джаз пианист, сестра ми свири на класическа китара, сестрата на баба ми е Недялка Симеонова – нашата известна цигуларка, чичо ми свири на тромпет, другата ми леля – на цигулка…
Е, не е имало как да станеш зъболекар примерно при такова обкръжение. Хрумвало ли ти е някога друго, имал ли си миг на колебание, или музиката от малък е била твоят сигурен избор?
Всъщност, освен музиката от малък ме привличат и технологиите, компютрите. Помня, че баща ми донесе от Япония един компютър – прототип на „Сони” – и тогава много се запалих, започнах дори да програмирам някакви елементарни игрички. Оттогава следя и технологиите, и музиката, бих казал на едно и също ниво.
Кога постигането на техническото майсторство, виртуозността в изпълнението отстъпват пред осъзнатото желание да се предаде същността на музиката, посланието на автора?
Когато бях по-млад, повече ме привличаше техническата виртуозност, блазнеше ме възможността да мога да изсвиря много бързо всяко едно произведение. Сега, с времето, това се уталожи, вече търся смисъла на всеки един тон, на всяка фраза, много по-детайлно мисля върху произведението.
Как подготвяш своя репертоар?
Много бързо уча нови неща, стига да ми харесват. Винаги се опитвам да се свържа с това, което композиторът е искал да каже, да усетя дори как той се е чувствал, когато е писал това произведение. Опитвам се да бъда като него, да стана част от тази енергия, която той е имал. Ние, музикантите, сме проводници – свързваме се с нещо свише и предаваме на публиката самата истина за музиката, абстрахирайки се от своето его. Ако добавиш нещо от себе си, понякога това отдалечава от истинската музика.
Казвал си ми, че предпочиташ романтичните композитори, а руските композитори оглавяват твоята лична музикантска и естетска класация.
Все още е така. Руската култура и музика са ми най-близки. Те ме вдъхновяват най-много, „бъркат в сърцето”. А и чувствам, че имам способност да предавам на публиката тази душевност и емоция. И немските композитори са задълбочени, многопластови – Брамс, да кажем, Малер, но руската класика човърка в душата, а и ние сме славяни и сме по-близки до тази култура, отколкото до средноевропейската. Най-много ме инспирират Чайковски, Рахманинов, Прокофиев. Сега разучавам един концерт на Прокофиев, Номер 2, който е толкова труден, че не знам още дали ще успея да го науча, обаче съдържа в себе си уникални драматургични моменти.
По колко различни начина можеш да интерпретираш вече този прочут Втори концерт на Рахманинов?
Свирил съм го може би над 20 пъти, така че наистина вече мога да го изпълня по много различни начини – и според моето настроение, и според желанието на диригента. И сто пъти да се изсвири – винаги има разлика – понякога е по-носталгично, друг път – по-технично, зависи от вътрешното състояние и от връзката ми в този момент с композитора. А като се видим с диригента, разбирам и неговото усещане и става една комбинация от усещания и концепции. Аз се старая да не се концентрирам върху собственото си чувство – както много пианисти правят, сякаш да докажат „аз съм по-важният”. Моята цел е да направим синергия, която дава много по-добър резултат, независимо, че не съм приложил всички мои предварителни идеи.
Пианото труден инструмент ли е? Каква физическа кондиция се изисква от музиканта?
Да свириш на пиано, не означава само мърдане на пръстите. Има акорди – започваш един в най-ниските октави, следва бързо друг в най-високите. Изискват се силни ръце, цялостна кондиция. В комбинация с емоционалното натоварване, което също изтощава, поддържането на добра физическа форма е задължително. Аз спортувам доста – обичам да плувам, ходя в планината с колело, карам ски през зимата…
…Освен всичко това и пишеш филмова музика, композираш, създаваш своите нови оркестрации за пиано и симфоничен оркестър. Всъщност беше първи в света, който се сети да го направи.
Да, странно как никой не се беше сетил преди мен, а и аз не знам как ми хрумна тази идея. Всъщност, всичко започна от един Концерт на Чайковски – изпълнявах на бис неговото „Април. Кокиче“ от „Годишни времена“ и точно три дни преди концерта си казах: защо да не го украся с оркестров звук, и без друго оркестърът седи в бездействие, докато ние, солистите, си свирим бисовете. И след като изпълнихме с голям успех този бис, предложиха ми да направим и останалите „Годишни времена” на Чайковски. Представихме ги с концерт, специално посветен на тази концепция заедно с Оркестъра на Класик ФМ Радио – изпълнихме всички „Годишни времена”, както и Лунната соната и Фюр Елизе на Бетовен.
„Симфонизацията”, която подготвяш в момента?
„Симфонизация” е понятие, което още не се използва активно, но мисля, че е моя запазена марка. Аранжимент означава друго, в него има намеса, а аз не променям оригинала на клавирното произведение, само запълвам някак нишите, които се появяват в регистрите, допълвам оригинала със симфоничен звук. Сега работя върху „Лунната светлина” на Дебюси, Шопен – „Ноктюрно” опус 9, надявам се някой, който чете това интервю, да не ми открадне идеята и да го направи преди мен… (шегувам се).
И двете ти страсти – към музиката и към техниката – се обединяват в твоето ново хоби – да снимаш красиви природни гледки отвисоко с дрон и да монтираш изображението върху музикален фон.
Нонстоп си сменям аз хобитата, но това наистина ме запали. Сигурно защото чувството за полет дава невероятно вдъхновение.
А женската красота какви вдъхновения крие? Каква е „идеалната жена” за теб?
Всеки има своя визия, която го вдъхновява. С думи е трудно да се опише, но когато видиш човека, трябва да усетиш душевна топлота, да те впечатлят не само външният чар и красотата (факт е, че ние, мъжете, се впечатляваме от женската красота), но трябва да има и отвъд това. Убеден съм, че до голяма степен жените избират мъжете, така че…
Замисляш ли се вече сериозно да се оставиш да бъдеш „избран”?
Замислям се, да. Не искам да протакам много нещата. Е, не, че много съм престарял. Аз съм зодия Рак, ние сме известни като мъже – домашари, които държат на семейството, верни сме – за разлика от други зодии като Стрелец или Близнаци при мъжете…
Интересуваш ли се от астрологични прогнози, от зодии?
Не съм вманиачен, но чета понякога. Има хора, които казват, че не вярват в зодии, но разположението на планетите е фактор, независимо дали „вярваме“ в него.
Значи Ракът е верен и държи на семейството…
Да, ние умеем да обичаме. Но понякога може да е толкова силно, че да граничи с обсебване. И в същото време, когато усетя, че една жена започне да се опитва мен да обсебва – това веднага ме кара да се отдръпна. Всеки трябва да си има свой собствен свят, не е нужно да знае всичко за другия. Представи си два пресичащи се кръга, там където се засичат – трябва да има един общ център – общ свят, но и личният периметър трябва да се запази, а не да се припокрива всичко. Много често страхът от това да не те напуснат, предизвиква тези човешки емоции – чувство за собственост, ревност, силно его. Изобщо неща, от които освободим ли се – ще започнем да живеем по-щастлив живот.
0 Коментара