Истината рано или късно излиза наяве. При мен се случи много неочаквано и по изключително болезнен начин. Една комшийка просто ме спря и директно ми каза. Все едно ме зашлеви…
Бях като попарена, не осъзнавах какво правя, какво ще правя… По инерция просто тръгнах към къщи. Когато влязох, явно съм гледала безумно, защото майка ми се уплаши и веднага ме попита какво е станало. Измислих някакво оправдание, че ми е лошо. Затворих се в стаята си, легнах и започнах да плача.
Чувствах се ужасно: бях объркана, бях уплашена, излъгана, огорчена, предадена от най-близките, измамена от всички, от целия свят. Най-страшното беше, че не знаех коя съм, сякаш някой беше изтрил всичко, сякаш бях умножила себе си по нула. Чувствах се сама, без корени, без дом, без произход, без никой близък. Вечер заспивах уморена от плач, сутрин се събуждах и отново плачех. В главата ми имаше много въпроси: „Какво ще правя сега?“, „Защо точно аз?“, „Защо мама е решила да ме изостави?“. Хиляди защо, на които нямах отговор и които ме раздираха.
Никога няма да забравя колко ми беше трудно да погледна жената срещу мен и да ѝ кажа „майко”. Не ѝ признах, че знам, че съм осиновена. На никого не признах. Говорих с майка си едва седем-осем години след това. Нямах сили да ѝ кажа тогава, нито да ѝ разкрия как съм разбрала, просто не можех да го изрека, толкова беше жестоко. А и не исках да я нараня.
Години наред живеех сама с тази истина. Сякаш започнах нов живот. Все едно се родих отново, само че този път усетих и разбрах болезненото раждане. Трябваха ми не месеци, а години, за да намеря себе си, да превъзмогна болката и да продължа напред. Години, в които не живеех, а просто съществувах. Сякаш искрицата в мен бе угаснала и аз механично продължавах напред без да знам накъде, без да знам как.
Единствена мисъл, която ме крепеше, беше че съм имала късмет да ме осинови семейство, което ме е отгледало с любов, че съм имала късмет да не попадна в дом. Само това ме спаси.
Разказът е откъс от „Осиновени истории“ на Бела Чолакова. Това е книга за безумната емоция да срещнеш детето си; за неописуемото усещане да те прегърнат с любов; да бъдеш подкрепян и обичан; да подкрепяш и обичаш. За най-голямото щастие да си нечия майка, баща… нечие дете. За трудното прозрение, че най-голямата ти болка – да бъдеш оставен, е и най-голямата ти радост – да намериш своето семейство. Това е книга за осиновени, за осиновители и за биологични родители – триъгълник на болка, сила и любов.
Тези двайсет и една лични истории са илюстрация каква палитра от емоции събужда процесът на осиновяването и доказателство, че всеки сам е отговорен да се бори за щастието си.
0 Коментара