Какво искаме да знаят и могат децата ни? Как изглежда списъкът на една средноамбициозна майка?
Детето трябва да е здраво – значи, да спортува, да се храни здравословно, да балансира умствен и физически труд. Трябва да е умно – да може да чете, пише, смята, да владее поне два чужди езика, да познава историята, географията, да е на „ти“ с технологиите и компютъра. Детето трябва да е талантливо – да рисува, да пее, да танцува, да свири на пиано… Е, това не е задължително. Но е добре да е и доброволец, да познава пътната безопасност, да бъде предприемчиво, да е медийно грамотно, да има емоционална интелигентност, социални умения, да се реализира на пазара на труда, обаче и да се самореализира и… Ама, чакайте, това не беше ли списъкът на една средноамбициозна майка? Какви ли са тогава точките на най-амбициозните?
Как децата ни стават супергерои?
Като родители носим най-голямата отговорност, но те прекарват повече време в детска градина или училище, отколкото с нас, и така неизбежно пренасяме нашите очаквания към учителите. Те са резервните родители.
Въпреки мантрата, че у нас образованието предлага методи от вчера и само мечтае за утре, българското предучилищно и училищно образование е динамично и живо. Само за две години в него вече има 294 иновативни училища от 103 населени места, 90 общини и 28 области. По-малко от 10% от тях са частни, 266 са държавни и общински. Те са в големите и малките градове, дори в най-малките села. Те са доказателство, че иновациите се раждат навсякъде. Проектите са насочени към разработване и въвеждане на нови елементи в организацията или съдържанието на обучението, организиране по нов или усъвършенстван начин на управлението, обучението и образователната среда, използване на нови методи на преподаване, както и разработване по нов начин на учебно съдържание, учебни програми и учебни планове. Иновативните процеси в тези училища продължават до 4 години, като в тях могат да се включват всички или част от учениците.
Повечето училища
залагат на новите технологии,
придобиването на дигитални умения, обучението в лидерство, слагат акцент върху изкуството или спорта. Така например в ОУ „Георги Бенковски“ в село Мирково и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Челопеч имат клубове по извънкласни научни и инженерни изследвания „Знам и мога“. В с. Мирково дори учениците започват да произвеждат медицински протези на 3D принтер и вече са ги ползвали за безплатно протезиране на деца и възрастни, които имат увредени горни крайници. В СУ „Нешо Бончев“ в Панагюрище имат клуб по роботика, в който се прилагат занимания по 3D моделиране.
В най-голямата езикова гимназия ПГРЕ „Г.С.Раковски“ в Бургас част от учебния материал на 8 и 9 клас ще бъде преподаван нестандартно от самите ученици, използвайки подхода „обърнат клас“. От началото на тази учебна година в новата IT гимназия, която ще отвори врати в Бургас, в обучителния процес ще се включат хуманоиден робот и модел Dobot Robot. Първият е с програмируема платформа и дава многофункционални възможности за приложение, което ще бъде изключително полезно в часовете на учениците по компютърно програмиране, роботика и изкуствен интелект. Доботът пък е
най-добрата програма за обучение на гимназисти
в света за 2018 г.
Старозагорското Второ основно „Петко Славейков“ провежда уроците си извън учебното заведение: в художествената галерия, в регионалната библиотека, в музея, а напоследък и в оперния театър, където под формата на игра търсят „оперен фантом“ като част от иновативния проект „Зограф“.
Учениците на Професионална гимназия по химични технологии и биотехнологии „Мария Кюри“ в Разград учат директно в реална бизнес среда с ментори и консултанти как протичат химичните и биотехнологичните процеси при използването на съвременни технологии (производство на различни антибиотици и други продукти).
Малкото начално училище в село Сейдол в Разградско се е превърнало в нестандартен образователен център и служи за пример за находчивост. Обучението на учениците е широко обвързано с непрекъсната изследователска и събирателска дейност. Едновременно с това уроците са поднесени по атрактивен начин, съчетани с творчески задачи в полето на екологията, биологията, астрономията, краезнанието и др. Училището разполага със
собствен музеен комплекс
с над 10 000 експоната, занаятчийски център – тъкачна, грънчарска, желязо-коларска и кожухарска работилници, изнесен център за обучение по природни науки, зооцентър, дори обсерватория.
В основно училище „Цар Симеон I“ във Варна ще работят по проект „Училище за успешни личности“ и ще подготвят учениците за бъдещи лидери, които да решават обществени проблеми в съвременния свят. В друго основно училище в морската ни столица – ОУ „ Петко Рачев Славейков“ има Център за иновативно обучение, в който малките ученици работят с таблети и очила за виртуална реалност, а учителите им преподават уроците с лаптопи и чрез най-съвременна техника – интерактивни дъски, сензорни екрани, мултимедийни проектори и модерна озвучителна система. Шест класни стаи са превърнати в приказни „домове“: на математиците, на разказвачите на приказки, на изкуствата, на природолюбителите, на пътешествениците и на спортистите.
Златният медалист на току-що завършилата Международна олимпиада по информатика в Япония е ученик от МГ „Д-р Петър Берон“ във Варна, от която има 19 ученици, класирани за националния кръг по информатика, и 7 на националния кръг по информационни технологии.
Средното училище „Св. Климент Охридски“ в Добрич залага на проектно-базираното учене чрез изкуства.
Умения за разработка на софтуери
ще придобиват учениците от природо-математическата гимназия „Васил Друмев” във Велико Търново, а в Пето основно училище „Христо Ботев“ в Кюстендил наблягат на природонаучни и дигитални компетентности.
Нови методи на преподаване по немски и английски език ще използват учителите от средното училище с преподаване на немски език „ Фридрих Шилер“ в Русе, а Русенският университет обяви проект „Русе – град на иновативните училища“, като предложи почти 1 800 преподаватели от 71 училища в областта да преминат обучение за използването на иновационни образователни технологии.
ОУ „Райна Княгиня“ е първото Пловдивско училище, което смени средата на класните стаи и предложи иновативен начин за привличане на вниманието на децата към книгите, като на мястото на старите шкафчета в коридора направи напълно нови кътове за четене. Пловдив е общината, която планира до 2019 г. да въведе
облачни технологии
във всички свои училища.
В София конкуренцията между частните, държавните и общински учебни заведения повишава взаимно качеството и затова и почти 70 училища от иновативния списък са именно от столицата.
В следващите 3 до 5 години образованието у нас ще стане един от най-бързо развиващите се сектори на обществения живот. Защото всички очаквания – обществени, политически, икономически, са насочени към него, а инвестициите ще се увеличават устойчиво. Предстои заплатите на учителите да станат по-високи от средните работни заплати в страната. В следващите две години ще се инвестират значителни ресурси в дигитализацията на детски градини и училища. Подготвят се нови нормативни документи, които да насърчат извънкласните занимания по математика, наука, технологии и инженерство, наред с изкуство, медийна грамотност и гражданско образование.
Добрите примери в образованието са ни два пъти по-важни от новините за проблемите и грешките. Добрите трябва да насърчаваме, в тях трябва да инвестираме, тях трябва да ценим и развиваме. Добрите примери ще върнат доверието в общественото образование, а именно то ни е жизнено важно – не само за да изпълним списъка на средноамбициозната майка от началото на този текст. А защото списъкът на всеки гражданин, който иска да живее свободно, да управява съдбата си и да бъде обществено полезен, трябва да включва точка номер едно – качествено и достъпно обществено образование.
*Деница Сачева е заместник-министър на образованието
0 Коментара