„Вкъщи не остана здрава играчка!“ Ако никога не сте произнасяли това изречение, не четете този текст. Но ако се ядосвате и се карате на детето, ако се притеснявате, че е твърде агресивно, отпуснете нервите и опитайте за пръв път да се зарадвате на счупената играчка. Защото мигът, в който малкият човек с удоволствие я раздира на парчета, е твърде полезен за него, твърдят психолозите. Те го наричат „момента на истината“, в който детето не унищожава играчката, а обратно – напълно я опознава. И точно така се развива.

children-720290_960_720

Смело в калта

Замисляли ли сте се какво би станало, ако спокойно оставите своя палавник да се въргаля на воля в калта и да върши всичките хрумнали му пакости? Няма страшно, казват японците, които откриха уникалния Ханеги парк в Токио. Малки, мръсни до ушите разбойници тичат по целогодишно поддържаните в разкаляно състояние алеи на Земята на приключенията, територия напълно забранена за родители. Децата се въргалят в калта, колкото искат, палят огньове, копаят дупки или дълбаят русло на река и се опитват да отклонят към него съществуващи вади. Коват, поливат, хранят пилета, когато, скитайки из парка, някъде ги открият. Те се учат да правят какво ли не, докато се забавляват. В Земята на приключенията навсякъде са струпани купчини от нарязани с най-различни форми дървета. И неща, може би къщички, маси, столове, катерушки, направени от същите тези парчета от самите деца. Те във всеки момент могат да ги разрушат и да започнат да ги изграждат отново.

Игри без правила

Тези игри са опасни, мръсни и шумни, биха казали много родители. Точно така възразили мнозина в Япония, когато преди години се появила идеята за Земята на приключенията. Но психолози убедили скептиците, че само в играта без предварителни правила детето може да започне да открива своята личност достатъчно рано и да развива характера си. В Земята на приключенията има обаче още две важни неща. Тук властва правилото, написано на входа, което непременно показват на всяко дете: „Играй свободно, но на свой риск! Ти отговаряш за нараняванията си, така че пази се. Изпробвай всичко, което другаде не е възможно, но бъди внимателен“.

Детето само вижда, докосва и преживява нещата и опасностите. А това е далеч повече от най-мъдрите забрани, уговорки и увещания, с които го тъпчем до умора във всекидневния му живот. С тях ние, възрастните, се опитваме да го предпазим от многобройните опасности на света. И втората особеност на Земята на приключенията са доброволците, които следят отдалеч игрите на децата, но се намесват само при крайна необходимост. Те дават и съвет, но само ако им бъде поискан.

Отделете кът за детски приключения у вас,

във вашия тесен или по-голям апартамент, светът е постоянно подчинен на правилата на възрастните: запази реда, стой по-тихо, не ми пречи. За Земя на приключенията у дома не може и да се говори. Но ако вземете поне някаква идея от японския парк, може да договорите с детето си някои по-особени правила дори на този малък терен. Да му подарите част от пространството на дома. И нека прави в нея, каквото си иска. Или ден, в който му позволявате да разбута всичко в своя кът или стая, като следва и второто правило, че след това ще върне всичко на място. Уговорете ден, в който има право да не спазва режима. Или час от деня, в който то само предлага какво да направите. Обсъдете вечер от седмицата, в която

може да облича по избор от дрехите ви.

Не спирайте непрекъснато импулса на детето да действа според природата си и да опознава нещата, както му се иска. Това правило вече е важна част от програмата за обучение в много страни. Ако детето иска да пипне или да промени нещо, значи това му е необходимо. Само тогава малкият човек се чувства пълноправен участник. Да докосне с пръсти му дава като че ли най-много информация – много повече от зрителната, слуховата, обонятелната и вкусовата. Очите виждат, но ръцете му искат да проверят и само те могат да му потвърдят „0, това наистина е така!“ или „Ама то е нещо съвсем друго!“. Затова вашите наследници чупят играчките, а вие не се ядосвайте. На децата ви страшно ще им провърви, ако се почувствате сродни по дух на доброволците, наблюдаващи и подкрепящи игрите в парка Ханеги. А идеите, които ще ви дойдат наум, могат много силно да изненадат и вас самите .

Facebook Twitter Google+

0 Коментара