Раждаме се напълно свободни, способни да изпитваме радост без външни причини, с голям потенциал за развитие. До 7-годишна възраст децата преминават през пет фази на развитие. Фази, в които следва да се усвоят и петте движения, с които да се задоволяват потребностите и така човек да запази психическото и физическото си здраве.

Харесвам на Валдо Бернаскони наименованията на фазите на развитие, съответните основни потребности на детето в тях и движенията за задоволяване:

  • Нарцистична – основната потребност е от сигурност, стабилност, безопасност – тук се усвоява движението планиране
  • Сензорна – потребност от храна, докосване, топлина и любов. Движението е първично доверие
  • Фаза на Аза – потребност да заяви и отстои себе си, моделът е здрава агресия
  • Фаза на съперничество – потребност да намери мястото си в света на възрастните – принадлежност и утвърждаване, заучава се движението съблазняване
  • Сексуална фаза – потребност от отпускане, да се остави на импулсите си, движението е проверка на реалността

Ако детето мине успешно през всичките фази, то то ще расте здраво и щастливо, любопитно към света, ще пробва силите си без страх от грешки. Ако обаче родителите не са адекватни, не познават добре собствените си потребности и чувства, не умеят да се обичат и да се грижат за себе си, то те със сигурност няма да могат да са сетивни към вътрешния живот на детето си и е твърде възможно да му нанесат травми.

В зависимост в коя от фазите детето е травмирано най- силно, там се блокира енергията и то остава фиксирано в съответното движение. Ако травмата е в първата фаза, детето остава фиксирано в планирането, в зряла възраст ще живее предимно във фантазиите си и ще му е изключително трудно да се задвижи към другите. Така се формира

шизоидният характер.

Ако травмата е в сензорната фаза – детето остава фиксирано в първичното доверие, т.е става му невъзможно да се подчини на потребностите си и да ги задоволи – формира се оралният характер. В третата фаза – детето започва да казва „Не”, да се противопоставя и да заявява желанията си и себе си. Ако обаче родителите са строги или свръх протективни, те ще подтиснат волята на детето и то ще остане фиксирано в движението на здравата агресия.

Агресията в зряла възраст ще се проявява в садо и мазо – т.е формира се садо-мазо характерът. В четвъртата фаза – тук детето може да остане фиксирано в движението съблазняване, т.е  то все ще е ориентирано към другите, за да получи обич и утвърждаване. Ще се радва на силата си и възхищението на околните, но ще си забрани да бъде уязвимо и по човешки слабо – това е

психопатният характер.

В сексуалната фаза – това е фазата, в която детето открива удоволствието от докосването на половите си органи. Ако родителите реагират осъдително, то ще реши, че това е нещо пошло и мръсно. Това е и фазата на правилата и нормите наложени отвън,  детето започва да ги преживява като част от себе си и да изпитва вина при тяхното неспазване. Детето остава фиксирано в движението проверка на реалността, казва Не на удоволствието и Да на правилата, за да оцелее – формира се ригиден характер.

Така всеки от нас притежава определен характер, можем да имаме следи от травми в няколко от фазите или от всички, но имаме една основна, която определя характерa ни. От гледна точка на холистичната психотерапия, характерът на човек има и предимства и недостатъци, няма лош характер. Ако обаче не си го познаваме добре, то той предимно ще ни пречи на нормалното функциониране. Ако започнем да се наблюдаваме и анализираме продължително време, ние ще си го осъзнаем и ще можем да го управляваме, така че да не ни пречи, а да стане наш съюзник.

Характерът е и нашата защита,

с него ние се пазим да не преживеем отново нанесените ни травми, в резултат на които сме си забранили проявяването на някои чувства и задоволяването на потребностите ни. Ние ги потискаме или  дори изтласкваме в подсъзнанието си, опитваме се да ги забравим, да се направим, че не съществуват. Тук започва вътрешният ни конфликт, защото това, че ние не искаме да видим и признаем нещо, съвсем не означава, че то не съществува. Така ставаме нецялостни, защото, когато някой аспект от личността ни е подтиснат, страда цялата ни личност. Започваме да проявяваме изтласканите чувства и потребности по изкривен начин и да манипулираме околните, губим контрол над емоциите си, започва да става все по – трудно да разберем себе си. Този вътрешен конфликт  в някакъв момент избива или в психично разстройство или в заболяване на тялото, защото задръстената енергия търси своето проявление. Но това е и моментът, в който можем да направим избор – да продължим да куцукаме на патерици в живота – чрез лекарства и манипулации към околните или да пуснем болките си от нанесените ни травми и да започнем да проявяваме чувствата си, да признаем човешката си природа.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара