Вече сте преживели хранене в два сутринта, тръшкането на хлапе на година и половина по средата на магазина, съпровождано от раздиращи писъци, прекъсването на лятната ваканция, за да се върне детето на училище… Но тийнейджъра у дома е нещо, с което изглежда наистина няма да се справите. Защо?
Като се вземе предвид, че тийн годините са период на интензивно израстване, не само физически, но и емоционално, разбираемо е защо толкова много родители изглеждат объркани и
семействата преживяват истински катаклизъм.
Ако за миг погледнем извън негативната перспектива на пубертета, децата се превръщат в енергични, мислещи идеалисти, които дълбоко се интересуват от всеобщата правда и справедливост. И така, макар че често са съпътствани от конфликти между децата и родителите, тийн годините са също време, в което детето ви ще се стане индивидуалист със собствено мнение и евентуално разумен възрастен човек.
Разбираме ли тийнейджърите?
Кога точно се превръщаме във възрастни? Някои деца съзряват по-бавно, други сякаш винаги са се държали като пораснали, а трети имат нужда от повече време. Всичко това е нормално, но повечето деца толкова се променят в периода, че поведението им изглежда абсурдно в очите на родителите.
В този период е много важно децата да мога да се разграничат от мама и тати и да имат своята независимост. В същото време, обаче, те са наясно с това каква представа околните и семейството им имат за тях. И тъй като всичко у тях се промяна (външност, емоционалност, приятелска среда и интереси) те отчаяно се опитват непрекъснато да отговорят, вписвайки се в очакванията. Но и мнението на приятелите им, когато взимат решения, ще значи много повече от това на родителите им.
Инатът
Дори и при някои деца упорството да преминава всякакви граници и правенето „напук“ да е основно поведение, повечето тийнове просто се стремят да демонстрират независимост. Кавгите могат да са част от ежедневието, ако не разбираме, че споровете започват, защото за децата е важно да могат да изразят мнението си.
В техните глави отстояването на позицията е от абсолютно значение и няма да се примирят докато не засвидетелстват убежденията си.
Тъй като децата със съзряването започват да мислят абстрактно и разумно, те сформират свое собствено поведение. Родителите тепърва откриват, че хлапетата вече не искат да им угодят, да им се харесат, а изведнъж просто искат да защитят мнението си на всяка цена. И ще се бунтуват срещу всяка една форма на контрол.
Може би трябва да помислите колко пространство всъщност оставяте на тийновете да демонстрират своя индивидуализъм. Отговорете си на тези въпроси: „Аз контролираща майка ли съм?“, „Слушам ли какво ми казва детето?“, „Давам ли възможност вкусовете и мнението на детето ми да повлияят на решенията ми?“
Има много съвети за това как да се справим с подрастващите у дома. В повечето наръчници те се свеждат до две основни правила: Слушай и се учи!
Образовайте себе си
Има много книги за тийнейджъри. Четете, изпробвайте малко по малко различните модели за овладяване на ситуациите. Помислете за собствените пубертетски години. Спомняте ли си колко беше трудно да се справяте с акнето, например? Или колко се срамувахте от това, че трябва да си купите сутиен? Трябва да знаете, че дори и да сте имали най-слънчевото и спокойно дете, честата промяна на настроенията, няма да го подмине. Колкото сте по-подготвени за това какво ви очаква и колкото повече се образовате по-въпроса, толкова по-лесно ще преминете през фазата на съзряването на индивидуалиста у дома.
Говорете с децата си
Разговорите за пубертета трябва да започнат от рано. Преди детето вече да изпитва дискомфорт, срам или неудобство от тялото си и случващата се с него промяна. Не се притеснявайте да отговаряте на всички въпроси на децата в момента, когато те ги зададат, без да звучите като ментор или все едно изнасяте лекция. Не ги претоварвайте с информация. Просто дайте отговор на въпроса им. Не се тревожете да им кажете, че не знаете нещо. Това е напълно възможно.
Вие познавате децата си най-добре. Със сигурност ще ви направят впечатление шеги, свързани със секса или просто отдаването на голямо значение на външния вид. Тогава вие също може да задавате въпроси, без да имате каквито и да е очаквания, като например: „Понякога чувстваш ли се странно?“, „Понякога тъжен ли си, без да знаеш защо?“
Колкото по-често говорите и колкото сте по-искрена в отговорите, толкова повече може да запазите своето право да комуникирате отворено и честно. Не се тревожете да дадете на детето книги, с които да се самообразова или да споделите какво вас ви е тревожило, когато сте били на неговите години. Все пак няма нищо по-добро от това, детето да научи, че някой друг също е преминал през тези трансформации и странни чувства.
Намери си място в живота на детето
Твоето присъствие като родител е важно. Време е да намерите общо хоби – спорт, готвене, специален кръжок. Със сигурност ще намерите някой останал взаимен интерес. Ако се забавлявате заедно, ще може да говорите заедно.
Избирайте битките си
Ако тийнедйжърът у дома иска да боядиса косата си, да ходи с черен лак за нокти или да носи странни дрехи, помислете два пъти преди да възразите. Той/ тя ще направят всичко възможно, за да ви шокират и е по-добре да дадете свободата, от която имат нужда, за да запазите възможността за забрана на нещо наистина важно като цигари, алкохол, вечерен час.
Текстът е публикуван в списание My Magazine на верига магазини Happy Dreams!
Повече за съня и защо матраците Sealy са най-продаваните в САЩ ще научите тук: http://goo.gl/WhfCha
0 Коментара