Детето е твърде малко, за да изрази своите страхове или конфликти, и затова ги предава чрез езика на тялото си. Чрез своя опит всеки от нас е доказал по някакъв начин представата, че „психиката влияе на физиката“. Нали поне веднъж в живота си сме усещали как преди изпит започва да ни боли стомах, как, преди да изнесем доклада си пред аудиторията, гърлото ни започва да се свива…
По принцип детето не осъзнава, тоест не е способно да разбере само какво има вътре в него – дали става дума за ревност към бебето, за тревога от някаква истина, която се крие, или пък за страх от детската градина, или съмнение, че не е достатъчно обичано… И това, което не може да изрече устата му, го изразява чрез различни симптоми, както и чрез различни „думи“, неговото тяло. Този механизъм ще престане да действа едва в деня, когато невръстният човек почувства, че възрастните го чуват и разбират.
Лекарят или психологът могат да помогнат на родителите да разберат какво „казва“ детето по своя си начин. Лекарствата са в състояние да го облекчат, но няма да премахнат причините за страданието му. Нещо повече – ако не се лекуват причините за болестта, болестта ще се завърне. По този начин някои деца непрекъснато страдат от отит, други си причиняват неоправдани рани и цицини, а трети редовно се оплакват от болки в корема, макар медиците да не откриват какво точно е предизвикало болките. Би било неправилно да мислим, че тези деца са симуланти – тяхното страдание, както физическо, така и психологическо, е реално и се налага да бъде чуто и разбрано.
Постоянно се оплаква
Детето непрестанно го боли някъде и хленчи постоянно. Един ден има болки в гърлото, друг път – в главата, трети ден – в корема или коляното.
Когато оплакването се засили, родителите отвеждат детето на консултация, но медицинският преглед не казва нищо. Така например Жорко дълго време се оплаквал от болка в бедрото. Майка му и баща му не реагирали веднага, ала момчето започнало да куца и да хленчи всеки път, когато стъпело на крака си. Заели се да обикалят специалистите, направили рентгенови снимки, дори се споменало за рак на костите. А всъщност на Жорко му нямало нищо… освен че имал малка сестричка, която по цял ден, докато той е в детската градина, била център на внимание от страна на майката. Когато родителите се замислили и разбрали каква е причината за честото неразположение на Жорко, тревожните симптоми изчезнали.
Опасното тук е, че човек винаги за нещо се тревожи. Ами ако в случая се е касаело за апандисит? Бъдете спокойни, при апандисита оплакванията са различни. И дори да повторите десетократно: „Нищо ти няма, играй си и не мисли за това!“ болките няма да изчезнат, а ще продължат.
Как да реагирате?
Детето, което се оплаква непрестанно, изразява нуждата си от ласки и нежни прегръдки на майка си. Първото нещо, което трябва да направите, е да отдадете цялото си свободно време, грижите и нежността си на рожбата си дори когато не се оплаква. Така ще разбере, че не е необходимо да хленчи, за да бъдете с нея. Ето защо: ако сте открили каква е причината за оплакванията, обяснете на детето и го успокойте.
- Кажете му например: „Виждам, че всеки път, когато давам биберона на бебето, теб като че ли те боли някъде. Знам, че понякога е трудно да бъдеш по-големият, знам, че изпитваш ревност заради времето, което отделям на бебето. Ще си имаме с теб малка тайна – всеки път, когато някой заяви, че бебчо е сладък, и ти ревнуваш, намигни ми, за да разбера“.
- Успоредно с това покажете на детето, че освен оплакванията, има и по-приятни начини да привлече вниманието ви. Оценете моментите, когато се държи като голямо, например, когато ви помага в домакинството. Бъдете признателни за усилията му и намерете време и начин да го похвалите.
- Не пренебрегвайте оплакванията му, както и „лошите“ начини да привлече вниманието ви. Ако детето дойде и ви каже, че го боли някъде, предложете му да полегне и се върнете към задълженията си. Постарайте се да не му обръщате внимание, ако, разбира се, не е наложително.
- Бъдете пример за това, за което искате и то самото да бъде пример. Някои малки дечица, които се оплакват непрестанно, всъщност имитират възрастните! Ако час по час споменавате вашите мъки и болки, вашите лекари и лекарства, детето ви вероятно ще прави същото.
От книгата „Моето дете от 3 до 6 години“ на Ан Бакюс
0 Коментара