Всички видове вибрации, идващи от външния свят, вземат своето участие в съграждането на бъдещото човешко същество – и звуковите, и светлинните. Установено е, че ембрионът не само чува, но и “вижда” образи, а те на свой ред влияят при неговото съграждане. Чрез биохомичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, в гените на паметта се кодира основата на бъдещата личност. Майката се явява посредникът между външния, по отношение на тялото, свят и вътрешната подредба на възприемане на реалността. Така тя предава не само информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели. По този начин се предават както страхът, гневът, несигурността, самосъжалението, така и радостта, мира, любовта, състраданието, позитивната нагласа към живота, чувството за красота. Докато Тя и То са едно е времето на истинското общуване, в което могат да се посеят семената на бъдещия характер.

Въпреки, че бебето е самостоятелен организъм вътре в тялото на майката, всъщност

всички нейни преживявания са и негови.

Емоциите са вълните, на които майката носи бебето в неговият процес на израстване и адаптация към изискванията на живота, който идва. Молекулите – посредници на хормоните, отделящи се при състояние на любов или омраза, през плацентата премина- ват в кръвния поток и на бебето, предизвиквайки същите телесни промени в него, които се случват и в майката. Така например, при отделяне на адреналин (който се отделя при страх и стрес), кръвта се изтласква към ръцете и краката за реакцията бий се или бягай, а от неокортекса, с който обичайно мислим – към инстинктивните му дялове, за да се подсигури моментална инстинктивна реакция, за животоспасяваща ситуация.

При експерименти с миши ембриони се установява, че когато са подложени на стрес бременните мишки, родените от тях са с увеличена мускулна маса (за реакцията бий се или бягай) и намалени предни мозъчни дялове. Същото се случва и при хората, защото децата се подготвят за условията извън утробата, следвайки сигналите на тялото на майката. Затова и изводът, който учените правят, е че хроничното

преживяване на стрес по време на бременността,

се отразява негативно на интелигентността на формиращото се дете (Брус Липтън, Conscious Parenting).

Майката не само формира качествата на бъдещото физическо тяло, но и дооформя информацията дадена от семето на бащата. Тя може да усили или намали някои негови характеристики. Всичко зависи от мислите и чувствата, които преминават през нея, защото всичко оставя своя енергиен отпечатък върху нейното и на плода в утробата й тяло.

„Най-новите изследвания показват, че по време на бременността в човешкото същество се изграждат изначалните основи на неговото здраве, на неговата емоционалност, на неговия начин на общуване, на неговите интелектуал- ни възможности, даже и на неговите творчески способности.” (Мари Бертен)

Гените предоставят описанието, по което се формира организма, но дали нещо ще се включи или изключи от програмата, зависи и от сигналите, получени отвън. Информацията, която прониква в утробата дава важни насоки. Съобразно нея плодът вътре изгражда себе си. Дали някои генетично преда- вани болести ще се развият, зависи и от пренаталната среда. Знае се, че когато организмът е подложен на стрес, например, той може да активира промяна в ДНК и да създаде нови гени в усилието си да отговори на външното предизвикателство.

Стимулите от външната среда са тези, които дават материала на първата опитност и реакцията идва според научения урок. Така може да се очаква, че тази майка, която преодолява трудностите с оптимизъм в сравнение с майката, обезпокоявана от страхове и притеснения, ще научи детето си на съвършено различни реакции. Така две деца с различна пренатална опитност на един и същ стимул ще покажат различни реакции – едното с любопитство и смелост,другото с плач и боязън.

Да обърнем внимание, че информацията за външната среда не идва директно отвън, а чрез

посредничеството на майката.

Това, което бебето вътре преживява, идва през нейната перцепция (не обективната реалност, а нейната представа за нея). Така, например, ако майката е тревожна, дори да живее в напълно спокойна среда, сигналите, които ще получава детето, ще бъдат тревожни. То ще активира в себе си онези гени, които ще му помогнат за оцелява- нето именно в такава среда.

И обратно, ако знае как да успокоява и трансформира своите емоции, дори в неблагоприятна среда, сигналите, които бебето ще получава са „всичко е наред, спокойно бъди“.

Да бъде посредник между външния свят и вътрешната среда, е една изключително важна роля и тук възниква въпросът – доколко майката може да има управляваща функция над своите преживявания?

Доколко съзнателно може да се включи в този процес по сътворяването на своето чакано дете? Може ли да подбира своите преживявания, редно ли е да го прави или да остави всичко на случайността, която си нарежда живота от само себе си?

Упражнение

Всичко е наред, независимо какво ще се случи. Седни в удобна позиция, затвори очи и насочи вниманието към дишането си. Направи три дълбоки вдишвания и издишвания, постави дланта си на гърдите, върху сърцето. Поемайки дълбоко въздух, се свържи със сърцето си и си кажи: “Аз съм добре, независимо какво се случва.”

Повтори следнотото:

  • Добре съм, независимо какво се случва.
  • Всеки е добре, независимо какво се случва.
  • Всичко е добре, независимо какво се случва.
  • Бебето ми е добре, независимо какво се случва.
  • Аз съм добре, независимо какво се случва.

Дори да не вярваш, че това е така, позволи си да си представиш, че това е така, дори само за пет минути. След тези пет минути, може да се тревожиш, ако искаш.

Авторът Росица Божкова е един от лекторите на най-големия семеен форум в България – “Академия за родители”. Тя е психолог, писател, дула, йога инструктор, фасилитатор и майка на три деца и още от ранна възраст проявява интерес към източните практики и учения в търсене на смисъла на човешкия живот и пътят ѝ преминава през Индия, Тайланд, Египет, Перу, и Мексико. Основател и управител на студио за себеразвитие Янтра, съвместяващо духовните учения с практическата проява и с грижа и насоченост към нуждите на бременните майки в очакване на Новия Живот. Темата е извадка от нейната книга-дневник “Докато Аз и Ти сме едно”. Прочетете повече на: http://www.natalyoga.net/

Източник: Академия за родители

Facebook Twitter Google+

0 Коментара