Драга редакция.
Омъжена съм от няколко месеца. Със съпруга ми живеем при неговите родители. Разбираме се добре. Очакваме дете и аз съм много радостна, но се страхувам от деня. в който то ще се роди. Ще бъда затруднена да му сложа име, което харесваме ние, родителите му, защото моята свекърва постоянно ми намеква, че внучето трябва да носи името на бабата или дядото, което аз не смятам за необходимо. Не че не харесвам имената им. но не мисля, че по този начин ще изразя уважението си към тях. Това са отживели традиции.
А. М. – гр. Исперих
Писмото на нашата читателка с повод да потърсим отговор на един деликатен въпрос. Как да се назове новороденото дете? В месеците на съкровен копнеж бъдещите родители рисуват в представите си образа на своята очаквана рожба и търсят имена – хубави, благозвучни. Но дали старите родители ще са доволни от избора?
Въпросът за имената е сложен. Те са част от нашата културна традиция, която ни съхрани като българи, но за беда премина през метаморфозите на „криворазбраната цивилизация“. И все пак традицията е жива, следва и да я запазим. Но как? Точна отливка на формата, позната ни от времето на патриархалния бит или носеща аромата на съвременността? Може би истината е някъде по средата?
Потърсихме мнението на кандидата на филологическите науки Тодор Балкански от Института за български език:
— Аз съм твърдо за традицията. Българинът, когато е създавал своя именник, не е вложил в него нито едно грозно име. Не знам кой и кога е определил имена като Пенка и Станка например за грозни, но познавам механизма, по който се стигна до това положение. Причината е донякъде в честата употреба на тези имена, поради което Пена (Пенка) навлезе във вицовете. Същата съдба постигна и името Ганчо, като „славата“ му тръгна от „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов и т. н.
Освен това през последните 50-60 години започна разслояването на имената на градски и селски пласт. В градския, по силата на модата, навлязоха имена от западноевропейските езици, които с нищо не подобриха нашия именник, въпреки че много от тях са благозвучни — например Жанет, Кристина, Оливия, Мария, Жулиета и т. н. Но я да се замислим – приемат ли чужденците нашите имена? Затова трябва да припомним на тези, която са я забравили, Историята на Паисий или поне началните думи. Модата е нещо променливо. Тя история не прави. В случая заличава, унищожава традицията, която е крепила българщината.
Тази традиция – внучето да продължи името на някой от родителите на младите, е характерна за някои славянски страни. Особено типична е тя за нас, българите. Защо тогава да не я уважаваме и следваме? Позицията на нашата читателка бих определил като прищявка, която иска да наруши семейната традиция при положение, че имената на бабата и дядото не противоречат на красивото и модерно българско име според младите.
Как постъпихме с моята съпруга, когато избирахме имена на нашите деца? Майка ми се казва Петруна. От името й махнах само една буква и първата дъщеря нарекохме Перуна. Наложи се да търсим подходящо име и за втората, тъй като тъщата ми не си харесваше името – Йорданка. То е от християнския календар – намерихме му съответното от българския именник – Данка. Българските имена завършват с типични наставки: -ка, -чо, -ица: Милка, Венка, Генка, Стойчо, Славчо, Манчо (от Мано — мъж), Горица, Росица, Елица, Гергица и т. н.
Но ако все пак родителите не харесват имената на дядовците и бабите, нека тогава се поровят в родовата намет на семейството. Там ще открият много красиви, според техния вкус, имена. Сигурен съм, че ще успеят да съчетаят избора си с модата.
Съществува ли някакъв сборник, чрез който бихме могли да се запознаем с всички българска имена и оттам да наберем най-подходящото?
— Българският именник разполага с 14-15 хиляди имена – поне засега. Още не е описан и проучен старият пласт от документи. В своята многовековна история българинът е създал пъстра палитра от имена. Нарекъл е с тях буквално всичко: новороденото да бъде здраво – Здравко; да бъде живо – Дабижив; да слави света – Славомир; да бъде добро в живота – Добромир… Важно е в съвременния български именник да навлизат неизвестните, но хубави имена на първобългарите. Едно от тях например е Алдемир. В момента разполагаме с „Речник на личните и фамилни имена у българите“, София, 1969, от Стефан Илчев. Именникът, който ползуват общинските съвети и родилните отделения, е създаден в Института за български език като помощно средство, задължително, но това не означава, че ако в него не е отбелязано дадено българско име, то да не може да се приеме. Трябва да призная, че в момента не съществува пълен български именник. Засега има тенденция именниците да се създават от един човек, какъвто е случаят с предложения за печат именник в Комитета за култура. Лично аз смятам, че за да са пълни, именниците трябва да се изготвят от авторски колектив.
Днес растат много Ивайловци, Десислави, Албени… Това са хубави български имена. За радост – модерни! Ивайло получи гражданственост, но точното име е Иваил. Станала е грешка при разчитането на източника „Сврълижки евангелски листи“, където буквално е записано: „в дни цар Иваила“, където личното име е в родителен падеж. А Албена е творческата версия на Йордан Йовков. Произхожда от Абла. Ето едно име, което бихме могли да изберем вместо западноевропейското Ренета, тъй като и двете имена имат еднакво смислово значение – ябълка. По същия начин – чрез превод – д-р Кръстьо Кръстев е намерил българския еквивалент на своето гръцко име, което е било Ставри Ставрев. Езиковедът Благой Шклифов преведе личното си име от гръцкото Вангел (ис.). Трябва постепенно да изоставяме имената от християнския календар, като внимателно подбираме добри заместители. Преведено Тодор означава Божидар, Стефан – Венцислав и т. н.
А ако трябва да завършим нашия разговор с няколко красиви български имена, от женските бих споменал: Сияна, Гергана, Димана, Марица, Рая, Искра, Сребра, Злата, Рила (Рилка), Огняна, Лада (Ладана, Ладена, Ладуна), Сладуна… Хубави мъжки имена са: Обретен, Радомир, Владимир, Драгомир, Красимир, Владислав, Венцислав, Драголюб, Драгота, Звяно, Войсил, имената на -ица: Иваница, Звеница, и колко много още…
0 Коментара