„За Коледа искам…“
Не, рядкост са вече наивните дребосъци, които сядат да пишат писма на Дядо Коледа. Щом са прописали, значи вече са в час, че е по-сигурно да заявят желанието си на мама и тате. И то под формата на съвсем директна поръчка. Без капка съмнение дали въобще ще има подарък и без излишни терзания от рода „а дали съм бил достатъчно добър през годината, за да заслужа…“.
Сегашните хлапета приемат коледните подаръци като полагащи им се от само себе си. Убедени са и че задължително трябва да получат нещо специално и внушително. Независимо дали вярват в Дядо Коледа или не, те просто го изискват, без да ги е грижа кой и откъде ще го вземе.
Не става дума само за глезльовци
на родители с широки възможности. Синдромът е поразил дори децата в семейства с малки заплати. Разбира се, там желанията са пропорционално редуцирани, но пак се иска нещо извънредно, надхвърлящо всекидневния стандарт. Защото нали е Коледа.
Бедата е, че цялата съвременна търговска индустрия и натрапваните от рекламите и телевизията калъпи на поведение практически са ликвидирали старите патриархални послания на коледния подарък. Отплавала е в небитието традицията тези дарове да носят символни послания, да са свързани с разбуждането на християнски добродетели, да отварят душите към радостта не да получаваш, а сам да даряваш…
Впрочем това, последното, все пак присъства под една доста мутирала форма. Просто децата са в безапелационно очакване да получат от вас пари и за подаръци, които да изберат за приятелчетата си и – хайде, от тях да мине – за вас, домашните. Е, някои чакат по-дребни пари, други – по-едри, но май само това е разликата.
В същия регистър влиза и новогодишното сурвакане.
В захлас го практикуват дори поотраснали тийнейджъри, които иначе гнусливо се мръщят на други фолклорни традиции. Тук обаче пада суха пара – и сурвачките почти конкурират по популярност пиърсинга сред пубертетите.
Да се опитвате да се борите с всичко това е все едно да се мъчите да спрете глобалното комерсиализиране на светия празник, който би трябвало да буди любов между ближните.
Има родители ентусиасти, които опитват да внушават на децата си, че изработен лично от даряващия подарък, макар и далеч от съвършенството, може да е много по-ценен от скъпа и бляскава купешка вещ. Но тоя номер минава само в много ранна възраст на хлапето. И обикновено самите родители се опарват от неприложимостта на добрите си намерения. Защото какво става на безчетните коледно-новогодишни тържества по детски градини и забавачки? Дядо Коледа раздава подаръци. Купени предварително от родителите. И къде отиват възпитателните ви методи, когато побойникът на групата Борко получи лъскав джип с дистанционно управление, а вашето кротко отроче – издялкано от дядо на село с много любов дървено камионче?…
Доста неща все пак зависят от общия климат в самото семейство. Когато на всички в него им е хубаво
да се съберат около коледната трапеза,
да разчупят заедно питката с парата, да са заедно, да общуват, да си се радват – тогава и най-дребните подаръци под елхата добиват друга стойност. Малката хитрина е дървеното камионче например да бъде увито в лъскава опаковка с красива картичка и да бъде поднесено с приказка за дървото, от което е издялкано, и за любовта, с която е заредено. Случва се това да проработи – не само в латиноамериканските сериали. Но трябва да се прилага съвсем отрано, а не когато детето вече е свикнало да ви предоставя списък с поръчаните коледни „изненади“.
Ако успеете навреме да създадете по-различно усещане за празника, може би в по-късна възраст хлапето ви дори ще проумее магията в разказа на О’Хенри за двамата младоженци, дето нямали пари да си направят подаръци, пък толкова искали да се зарадват един друг. Помните ли го? Тя си продала дългата коса, за да му купи верижка за златния часовник, а той си продал часовника, за да й купи гребени за косата…
Така де, оставете отрочето си да изгладува няколко закуски, за да си спести само за малки подаръци на приятелчетата и семейството. Да усети, че е Коледа.
0 Коментара