БАБО, ТИ ЩЕ УМРЕШ ЛИ???
– Да.
– Е, тогава вече ще тракам на шевната ти машина…
Едно 6-годишно момиче разбрало, че има Смърт, и попитало майка си дали ще умре. Тя му отговорила, че ще умре само ако иска. То казало, че не иска, значи всичко е наред. А майка му обяснила, че понякога хората се изморяват, остаряват, не искат повече да живеят и решават да умрат. „Ааа, аз вчера видях една баба, тя беше много стара, искаше да умре… Но аз никога няма да стана като нея” – казало детето и отишло да си играе.
––
Едно 5-годишно момче разбрало, че има Смърт, и попитало майка си дали ще умре.
Тя му отговорила: „Да”, а момчето се затворило в стаята си и плакало половин час. След това дошло при нея и я попитало дали и тя ще умре. Тя пак му казала „Да” и синът й отново плакал половин час. Същата процедура се повторила и относно бащата, бабата, лелята и всички любими животни. Момчето плакало цял ден. На другия ден било спокойно и весело, защото вече ги било оплакало.
––
Едно 8-годишно момиче видяло как дядо му си отива. Той съвсем не смятал да умира, но умрял и всички знаели, че въобще не му е било време. Детето веднага попитало майка си къде е отишъл дядото. Понеже този дядо всъщност бил неин баща, тя казала: „На небето”, и веднага си прехапала езика в ужас, че е казала нещо, което не може да обясни. А детето казало само „Аха” и повече не задавало въпроси.
––
По филмите, в комиксите и в компютърните игри живеят хората, които от нищо не ги е страх.
Те са самоуверени убийци на престъпници, ловци на глави,
готови да се хвърлят в тъмното за доброто на човечеството. Потребителската култура показва на децата красиви немислещи хора, които не плачат, когато стане време за сън и майка им загаси лампата. А пък децата ги е страх. Защото в тъмното има Чудовища, които се крият в ъгъла и под леглото. И тези Чудовища не се трогват от обясненията на мама, че всичко е наред. Те никак не искат да знаят, че утре се става рано, а сега е време за сън. „Ти си мъж – казва мама, – мъжете не плачат!” и малкият страхливец се завива през глава, за да се приспи с рев.
Всяко дете рано или късно разбира, че ще се мре.
И ще умре не само то, но и – о, ужас! – майка му, баща му и изобщо всички, които образуват неговия свят. И ако родителите в този момент се направят на много Големи и Нестрахливи и изобщо Никога-не-изпитвали този ужас, те само ще затвърдят фобията на детето си и ще го направят още по-уплашено от своята неспособност да се справи със страха. Доказано е, че децата започват да се страхуват от тъмното, самотата и смъртта на същата възраст, когато малките маймунчета се отделят от майките си – около 3 години.
Най-големият родителски пропуск в борбата със страховете на децата е това, че
не разказват истории за своето детство.
Няма нищо, което да накара едно дете да се почувства по-уверено в себе си, отколкото историята за това как баща му треперел и почти се напикавал в креватчето, защото го било страх да стане – да не би Чудовището Под Леглото да го хване с ледените си и силни ръце.
Ако родителите не се страхуват да чуят страховете на детето и най-важното, ако те самите нямат тези страхове и могат да говорят спокойно за тях – тогава всичко е наред. Безсмислено е да пазите детето от знанието, че яде мъртва птица например. Децата са много по-спокойни по тези дълбоки морални въпроси, отколкото големите. Родителите са значително по-напрегнати по „неудобните въпроси” – в учебниците по психология дават за пример историята „Откъде е Боби?”. Едно момче отива при баща си и го пита: „Аз откъде съм?” И бащата започва да разказва надълго за пчеличките и цветенцата, за семенцата и щъркелите, докато детето не го прекъсва: „Не бе, татко, виж – Боби е от Денвър. Аз откъде съм?”
Около книгата „Братята с лъвски сърца” на Астрид Линдгрен има голям спор – дали на децата може да им се каже, че има Смърт, или това трябва да се крие от тях. Дали може да им се казват страшни и тъжни неща, дали те могат да разберат, че има болести и глад, страх и несправедливост.
Да,
Дядо Мраз и Сънчо, и феите някак не предполагат, че има и такива работи като рак на гърдата
и диабет, но сърцето на детето трябва да се възпитава. То трябва да разбере какво изпитват другите, за да може да изрази себе си, да открие страха си и да го разбере. Защото на нашия дребосък – който е захранен с „и те живели дълго и щастливо”, не е осведомен, че има и лоши работи и че, по дяволите, прав си, Чочо, всички ще умрем някой ден – не му остава нищо друго, освен да се чувства малък и смачкан. А няма нищо по-страшно от Чудовището Под Леглото, когато ти си единственият на света, който знае, че то е Истинско.
0 Коментара