9 879 деца са без достъп до ясла и детска градина. Какво да правим с тях?

В столицата живеят 21% или всяко пето дете в България на възраст от 1 до 4 години. В детските ясли и градини са налични 98 места за 100 деца. Така през последните години около 10 000 деца очаквано остават извън системата за прием. А крайният недостиг на места в яслите и детските градини измества съвсем разговора от качеството на грижата в тях.

Проблемът не касае единствено столицата. По данни на НСИ делът на деца до 3 г., включени в услуги за ОГРДВ (Образование и грижа в ранна детска възраст) в България, е 17.9% през 2022 г. Този дял е много по-нисък от целевите стойности от 45% за ЕС, като за последните 5 години почти не варира за страната и дори в общините с най-голям обхват (Габрово), достига едва 23.1%, докато в Сливен и Пазарджик е едва 8.5-9%. По данни на Eurostat, 2021 – 71.7% от децата в България се отглеждат от родителите си у дома до 3 годишна възраст.

Обхватът при децата от 3 до 7 години също е доста по-ниско от средното за Европейския съюз – около 80% от децата в тази възраст са посещавали детски градини (при 92.8% за ЕС). Тези данни за България са далеч и  от стратегическата цел до 2030 г. обхватът да достигне 96%.

Наред с липсата на места в детските заведения, стои и въпросът за качествена грижа. 22% от родителите свидетелстват, че децата им са жертви на телесно наказание в детската градина и училище, а 41% – жертви на вербално насилие (НМД, 2018). Пряко влияние върху тези тенденции имат подготовката и подкрепата на учителите, сестрите и възпитателите, която е в мандата на националните институции.

Голяма част от проблемите имат нужда от адресиране чрез национални политики, но от ключово значение са усилията и на местната власт, включително от гледна точка на това, че градските управи също могат да оказват натиск за такива промени в законодателството, каквито да им позволят да разрешат проблемите според условията по места.

Възможните решения

Големият недостиг на места и разиграването им на томбола създават силно чувство за несправедливост и липса на политики, насочени в подкрепа на родителите. Съществена част от решението на проблема с достъпа са усилията за разнообразяване на видовете услуги, което ще гарантира и възможност на родителите да избират. Това може да стане чрез признаването и подкрепата на алтернативни форми, които осигуряват качествена грижа, но към момента не са част от „официалната“ образователна система.

От Национална мрежа за децата от години настояваме като минимум за три мерки, които могат да преодолеят проблема с неравен достъп на децата до услугите за ранно детско развитие и грижа.

1.

Подкрепа на алтернативните форми за образование и грижа в ранна детска възраст (кооперативи, детски центрове) за децата от 1 до 4-годишна възраст чрез подходящи общински или национални програми за финансиране. Това означава държавата и общините да пуснат монопола. С осигуряването на средства за алтернативна грижа като така ще имат възможност и на изисквания и контрол върху качеството на предоставяните услуги.

Към 2022 г. в София работят около 90 частни детски центъра, които покриват здравните изисквания, както и 30 родителски кооператива в цялата страна, които не са вписани в регистъра на МОН на организациите в областта на предучилищното и училищното образование, които осигуряват услуги за грижа в ранна детска възраст на около 1500 деца. Всички те, обаче, остават непризнати от образователната система.

С подкрепата на общината и националните институции, това решение може да осигури сравнително бързи резултати и да облекчи натиска върху държавните детски ясли и градини. Нещо повече, това ще даде възможност на родителите да избират къде да запишат детето си, вместо да стискат палци то да бъде изтеглено на жребий за място в държавната градина.

2.

Подкрепа на публично-частни партньорства – детски кътове, управлявани от компании или граждански организации. В тях родителите ще могат да запишат децата си на място, което е близо/ в сградата на мястото, на което работят. Средства могат да се привлекат по ОП “Развитие на човешките ресурси”, както и по други програми на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) – основният инструмент на Европейския съюз за инвестиране в хората. С такава мярка ще се подкрепи баланса между работата и личното време на родителите и ще бъдат насърчени допълнителни услуги за работещи родители в края на работния ден и през ваканциите.

3.

Поради редица проблеми с правилното планиране и застрояване на нови квартали, както и с намирането на терени за детски градини в държавна и общинска собственост – изграждането на нови сгради е решение, от което можем да очакваме резултат след години. Междувременно решение с по-бърз резултат би имала промяна в изискваните минимални нива на квалификация на персонала. Само една трета от европейските образователни системи изискват основните практици, работещи с група по-малки деца (обикновено под 3 години), да имат бакалавърска степен или по-високо ниво на квалификация. България е сред тях. У нас всяка група деца под 3-годишна възраст трябва да се ръководи от двама основни специалисти, които имат поне бакалавърска степен. Това спира достъпа на студенти с подходящи специалности до помощни дейности в детските заведения, а работещите там, повечето от които са над средна и към пенсионна възраст, остават натоварени най-често с между 10-20 деца. Възможност за квалификация с курсове касае и легитимирането на персонал за алтернативните форми на образование.

Едно е ясно – необходими са действия днес. Ако нищо не се предприеме като стъпки, проблемът ще се задълбочи още, тъй като от 2023/2024 учебна година предучилищното обучение става задължително и за 4-годишните деца, за които места не са осигурени. Решението беше прието още 2018 г. и даде 5 години буферен срок за общини с голям недостиг като София. Буферният срок изтече. Така общините, които оставят деца извън ОГРДВ, ще са в пряко нарушение на закона и поставени в риск да понесат щети от стотици заведени дела от родители.

Напомняме, че НМД инициира предявяването на колективен иск срещу България пред Европейския комитет за социални права за установяване на нарушения на ревизираната Европейска социална харта. Основните проблеми, изведени в жалбата на Мрежата за правна помощ на Национална мрежа за децата и Eurochild, се отнасят до: 1) липсата на места в детските градини в някои градове; 2) липсата на адекватен достъп до образование и грижи в ранна детска възраст в цялата страна, както и липсата на политики и мерки, с които държавата активно да подпомага родителите и децата на България с предоставяне на образование и грижи за деца от раждането до задължителната възраст за започване на начално образование. Съветът на Европа обяви публично образуването на делото (Eurochild срещу България – № 221/2023 г.) и публикува текста на жалбата.