Да пътуваш с баничарка

„Баничарката“ в най-общи линии е работна кола, която е създадена за малкия бизнес. Тя не е толкова скъпа, колкото големите ванове и е съвместима с градовете и с ежедневието ни, но и е доста подходяща за дълго, извънградско пътуване. Ако още се мръщиш на описанието „работна кола”, не забравяй, че и дънките са били създадени да бъдат работни дрехи за златотърсачите, но виж какво става в гардероба ти и без да си златотърсачка, нали?

Някои от моделите в този клас използват архитектурата на добре познати „цивилни“ модели. Opel Combo е просто една груба и ръбата Corsa. Ford Tourneo Connect в тази връзка е по-грозновата Ford Fiesta.

Баничарката има размери на обикновена кола, поддръжката й е същата като на обикновена кола, гумите са й с обикновен размер. Но…

Оттук тръгват позитивите.

Баничарката е с огромно вътрешно пространство.

Малко по-здрава е, защото е правена с цел зверска експлоатация, големи товари и каране от различни хора, абе служебна работна кола. Но това в случая играе за теб. Баничарката има и прекрасен обзор заради по-четвъртитата си форма, както и по-висока позиция на седене. В нея се влиза и излиза много лесно и удобно заради по-високия просвет, който е постигнат с идеята, че тази кола често пъти ще бъде товарена до „клякане“. Вратите й са големи и удобни. Децата ти ще се влюбят в тази кола заради високия покрив и огромното пространство на задната седалка. Ти ще харесаш багажника, защото той събира толкова много багаж, че ако те спрат, вероятно ще те попитат дали не носиш помощи за бежанците, или просто отиваш на почивка.

Баничарките са достъпни за придобиване,

а разходите за поддръжка няма да те изненадат неприятно.

Проблемът им е имиджът. Някак си е трудно да харесаш кола, която не е особено аеродинамична и е създадена за куриерска служба или за доставка на крепежни елементи от завода в магазина. Или за бояджии, които я товарят с баки боя и стълби.

Но, ако се абстрахираш, ще видиш, че това са едни страхотни коли, които вършат адски много работа и които децата харесват.

Кой произвежда такива коли и кои си струват? 

Честно казано, силите им са почти изравнени. Например “Ситроен”, “Рено” и “Пежо” имат напълно сходни модели с цел поевтиняване на самото производство. “Фиат” предлагат модела “Добло”, който обаче не е особено успешен заради чести проблеми с дизеловите им двигатели. “Форд Турнео” и “Опел Комбо” са доста добри, като опелът е по-изискан отвътре, а фордът е малко по-голям. “Фолксваген” има “Кади”, което предлага и версия за къмпингуване. Никак не са лоши, но са малко по-големи от традиционните „баничарки“, по-лукзосни и не е особено коректно да ги сравняваме с останалите в разглежданата категория. “Дачия” имат „Лоджи“, но при тях и логъните изглеждат като баничарки.

Не са особено красиви, но са наистина надеждни.

“Мерцедес” е над всички. Те имат Vaneo и най-актуалното попълнение – Ситан. Ако някога в моя живот имам мерцедес, вероятно ще е точно този. Голям, здрав и пипнат.

Цените на заслужаващи си екземпляри втора употреба – твърдо над 5000 лева и твърдо под 10 000 лева. В тази граница е ок. “Мерцедес” излиза от класацията с около 40 бона за нов, но той по принцип си е „извън класацията“.

Съветите на професионалиста – Тодор Тиролски от веригата автосервизи „Мотоексперт“

Баничарката за мен е товарен работен лек автомобил, което не означава, че не е подходящ за ежедневието. Напротив! Той е голям приятел на децата заради колосалните си размери и много непретенциозен откъм поддръжка поради работническите си гени. Единствената специфика е свързана с огледалата. Някои “баничарки” разчитат повече на страничните огледала, отколкото на огледалото за задно виждане в купето. Но и с това се свиква.