Брилянтният екзистенциален сюжет „Кръвта на другите“ – една от най-жизнените и смущаващи творби, произлезли от годините на Втората световна война в Париж, излиза днес от печат. Книгата е вторият роман на Симон дьо Бовоар и преплита личната участ на Жан и Елен, млади хора със сложни взаимоотношения, с историята на Франция.
От последователен пацифист, отказал наследството на баща си, по време на Втората световна война Жан се превръща в организатор на подривна дейност. На свой ред Елен, която е по-скоро аполитична, също се присъединява към Съпротивата. Залагайки на ретроспекциите и метафорите, Бовоар провокира размисъл за изборите, които правим, водени от убедеността, че защитаваме справедливи позиции. Много съставки на философията на Сартр присъстват в канавата на този строг, „сумрачен“ роман – универсалната отговорност на всеки човек, житейската пустота, призракът на вината и смъртта, който неизменно кръжи около нас. През 1984 г. по книгата е създаден френско-канадски филм на режисьора Клод Шаброл с участието на Джоди Фостър.
Родена през 1908 г. в т.нар. „добро семейство“, голямата френска писателка Симон дьо Бовоар от дете се отличава с блестящия си ум. Автор е на шест романа, книги с есета и философски трудове. Освен с левите си политически убеждения, тя е известна с позициите си в защита на екзистенциализма и атеизма, с безкомпромисния си феминизъм и близостта си с друга икона на екзистенциализма – Жан-Пол Сартр.
Бовоар въстава срещу мъченията, на които са подлагани алжирските жени по време на Алжирската война, обявява се в полза на аборта, по това време подсъден, и против брака, който смята за буржоазна институция, не по-малко отблъскваща от проституцията, тъй като легитимира мъжкото господство. През 1949 г. излиза фундаменталният философски труд „Вторият пол“, с който писателката печели първото си голямо признание. Книгата скандализира привържениците на статуквото, а Ватиканът я включва в черния си списък. През 2011 г. „Колибри“ издаде шедьовъра „Мандарините“ – удостоен с наградата „Гонкур“, тъкмо той носи на Симон дьо Бовоар световна слава.
0 Коментара