Едва ли има човек на планетата, който да не иска да промени дадена област от живота си, но колкото и да се стреми към това, все да се проваля. Независимо дали става въпрос за лични взаимоотношения, външен вид, здраве, или за професионално развитие, винаги има цел, която ни убягва отново и отново. За щастие, това може да се промени. Необходимо е само внимателно вникване в една проникновена книга – „5-секундното правило“ от Мел Робинс, която е най-новото попълнение в каталога на издателство „Софтпрес“.

Книгата се радва на изключителен успех в редица страни, а авторката е сред най-популярните лектори, които всяка седмица са в различен щат и всеки месец – в различна държава. За това има съвсем рационална причина. Робинс е успяла да извлече есенцията от редица психологически изследвания в универсална формула, която има силата да отключи неподозиран потенциал у всеки.

Според проучвания, които Робинс анализира в продължение на години, времето, за което всеки от нас обикновено се отказва от добрите си намерения, дори да знае, че са полезни, дори да има възможност да ги постигне, е точно пет секунди. Цената на колебанието дали да действаме, или да останем пасивни е висока и повечето от нас я плащат ежедневно. „5-секундното правило“ ни дава насоки, с помощта на които можем да превърнем този кратък критичен период в катализатор за успех.

Правилото е ясно и просто и стъпва на един неоспорим факт: всеки знае какво трябва да направи, въпросът е да го направи в действителност. Принципът на действие е приложим във всички сфери на живота, които копнеем да подобрим. Едно от ценните качества на книгата на Робинс е комбинацията от доказани научни данни и вълнуващи действителни истории, в които всеки може да се припознае. Те дават стимул на читателя да се изправи срещу собствените си страхове и да сбъдне своите дълго отлагани цели и мечти.

Мел Робинс

5-секундното правило! За какво мога да го използвам? ( откъс )

През годините чух хиляди примери от хора, които използват Правилото, за да подобрят живота, връзките, щастието и работата си. Но всеки пример спада към една от трите ясно разграничени категории за това как може да се използва то.

  • Може да го прилагаш за промяна на поведението си.

Правилото може да се използва, за да се тласнеш към създаването на нови навици, да се измъкнеш от разрушителни такива и да овладееш уменията на самонаблюдението и самоконтрола, така че да действаш по-премерено и по-ефективно по отношение на себе си и на другите.

  • Можеш да го използваш за ежедневни прояви на смелост.

Може да използваш Правилото, за да се сдобиеш със смелостта, която ти е нужна, за да предприемаш стъпки, които са нови, страшни или несигурни. Правилото ще затвори устата на съмненията ти и ще изгради увереността ти, докато си придаваш начален тласък, за да преследваш желанията си, да споделяш идеите си на работа, да станеш доброволец за проекти, които те напрягат, да създаваш изкуство или да станеш по-добър ръководител.

  • Можеш да го използваш, за да контролираш ума си.

Можеш да приложиш Правилото, за да спреш пороя негативни мисли и безконечните притеснения, които те смазват. Можеш също така да прекъснеш цикъла на тревогите и да победиш страха си. Когато поемеш контрола над ума си, ще си в състояние да мислиш за неща, които ти носят радост, вместо да се фокусираш върху негативното. И това, по мое мнение, е най-значимото приложение на Правилото.

Защо нещо толкова просто има ефект?

Правилото работи именно защото е толкова просто. Съществуват всевъзможни хитри начини умът ти да убие порива за действие. Някои от най-любимите ми изследователи, професори и мислители са писали бестселъри и са изнасяли епични TED лекции, в които описват как собственият ни ум ни предава с привидно безкраен списък от фокуси като когнитивни наклонности, парадокс на избора, психологическа имунна система и ефект на прожектора. Всички тези големи изследователи са ме научили, че в момента, в който пожелаеш промяна, прекъсване на привичка или извършване на нещо трудно и страшно, мозъкът ти се захваща да те спре.

Като цяло умът те подмамва да премислиш внимателно всичко. И в мига, щом се поддадеш и го направиш, попадаш в капана на мислите. Умът ти разполага с милион начина да те разубеди да не предприемаш действие. Това е неврологичното обяснение защо е толкова трудно да се промениш. Както споменах в Първа глава, промяната изисква да правиш неща, които са притеснителни, страшни или нови. Умът ти по правило не допуска да вършиш подобни неща. Той се бои от всичко, което му се струва несигурно, страшно или ново, и е готов на чудеса, само и само да те убеди да не го предприемаш. Процесът е част от „фабричните настройки“ на всеки човек и колебанието възниква наистина бързо. Именно по тази причина се налага да действаш още по-бързо, за да го победиш.

Правилото е лост и пример за мощни и доказани принципи в модерната психология: склонност към действие, вътрешен локус на контрола, поведенческа гъвкавост, принцип на прогреса, стартов ритуал, златно правило на навиците, автентична гордост, преднамерено действие, планиране тип „Ако – тогава“ и активираща енергия. В рамките на тази книга ще научиш повече за тези принципи, докато навлизаме в по-големи подробности за начините, по които можеш да прилагаш Правилото в специфични области на живота си.

Как е възможно едно правило да е приложимо в толкова много области?

Правилото всъщност въздейства върху едно-единствено нещо – теб самия. Ти сам се спираш, преди да се промениш, всеки път по един и същ начин и по едно и също време – разколебаваш се, след това си представяш провал и се заключваш в умствения затвор.

Този миг на колебание е убийствен. Колебанието изпраща стресов сигнал на мозъка. Това е червеният флаг, който показва, че нещо не е наред – и мозъкът ти преминава в защитен режим. Така сме програмирани за провал. Помисли за минута.

Не се колебаеш през цялото време. Не се колебаеш, когато си сипваш чаша кафе сутринта. Не се колебаеш, когато нахлузваш дънките си. Нито когато включваш телевизора. Не се колебаеш да звъннеш на най-добрия си приятел.

Не се замисляш изобщо. Просто изпитваш порив да се обадиш, вдигаш телефона и набираш номера. Но когато се колебаеш точно преди да се обадиш на клиент или да отговориш на нечие съобщение, това кара мозъка да приеме, че нещо не е наред. И колкото повече обмисляш това клиентско обаждане, толкова по-малко вероятно е да го проведеш.

Като цяло ние дори не осъзнаваме колко често се колебаем, понеже го правим толкова редовно, че ни става навик. Но както скоро ще научиш, този момент на колебание може да бъде използван и за да ти даде предимство. Всеки път, когато се хванеш, че се колебаеш, е момент за тласък! Петсекундният прозорец е отворен и е време да броиш от пет до едно, да се тласнеш напред и да надскочиш оправданията.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара