„Какво ви е присецало, момче, вълчи житиета да дирите, вехти истории да ровите?! Едно знам я – дека Господ е плюнал и живот се е хванал, там и мъка се е присадила! На бурен се вие пустата цръна мъка и души човеците, мори ги на корен…

Те такъв е животът – ужким ти го водиш на тефтер, а той те бие в грамовете като дърт кръчмарин; на въже го влачиш – нозе запиня в земята и назад те тегли като опърничаво муле; гали ти се като жена и в очите те гледа, а фустите отдире за друг вдигнати.  Животът, убавенко, е хитрец – дорде си млад, двамина се смеете, но щом одъртееш, самичък си ревеш. От пелената до покрова фитилчето ти си гори, гори, но докà не догори, нищо се не знае – Света ли ще тресеш, или барутът ти ще рече „пафф“ и ще се упущиш у гащите. Ако си муж на место, сине, цел живот сам ще си разпалваш фитилите, но не ти ли жàрка сърцето – и барутлия да си, и в злато да газиш – вуци са те яли!“

В първите дни на юни излиза от печат трето преработено и допълнено издание на „Трънски разкази“ и „Балканска сюита“ от Петър Делчев, с логото на издателство „Изток-Запад“.

Тиражът от предишното издание е напълно изчерпан. Новият том – с мека и твърда корица, ще намерите още през уикенда на Панаира на книгата на щанда на „Изток-Запад“.

„Какво означава преработено и допълнено издание? „Трънски разкази“ са вече на 13 години и са първата ми белетристична книга. Тогава нямах никакъв „писателски“ опит в работата с текст. Става дума за елементарна проверка на факти, дати, твърдения, значение на диалектни думи и т.н. Например навремето си мислех, признавам си, че Семинарията е висше училище. Много по-късно, когато задълбах с „Кастинг за Месия“ в християнството, разбрах, че не е. Друга моя тогавашна грешка е използването на неподходящи диалектни думи, защото съм ги чувал от баба и дядо в определен контекст, пък те не означавали това. Всичко вече е проверено и изчистено. Позволих си и някои чисто писателски редакции, защото успях, след толкова години, да погледна текста с други очи. Ще споделя, че едно клише имаше в „Трънски разкази“ и го махнах, по-скоро замених. „Той беше едър, но жилав като котка…“ е клише. Не знам как се е промъкнало, че и останало, навярно от недоглеждане. Сега в текста е „як и жилав като бръснарски каиш…“. Може да ви се струва клише, но е просто добро сравнение.

Изданието е „допълнено“, защото затворих драматургичното кръгче на „Балканска сюита“ с още един текст. Той беше наличен от много години, трябваше да влезе във второто издание, но все не успявах да го довърша. Шест години му трябваха, за да узрее. Текстът е кратък, по народна песен, която намерих, докато писах „Пекина могила“ – историята за опечената мома. Сюжети от народни песни има и в „Ангелина войвода“, затова подзаглавието на „Балканска сюита“ стана „новели по легенди и народни песни“.“ Това написа Петър Делчев във Фейсбук страницата си.

Той добавя, че съвсем скоро предстои и тежко преработено издание на „Кастинг за Месия“.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара