Кралят на крими-романа Ю Несбьо преобразява „Макбет“. Творбите на норвежеца са преведени на над 50 езика и са продадени в 40 милиона екземпляра. Неслучайно той е единственият не-англоезичен писател, поканен да се включи в мащабния проект „Хогарт Шекспир“, в който знаменити автори пречупват класически Шекспирови произведения през уникалната си писателска призма.
В началото, когато от британското издателство „Хогарт“ му отправили предложението да съчини собствена версия по някоя от драмите на Шекспир, Ю Несбьо си помислил: „Благодаря, че сте се спрели на мен, но ще откажа. Нямам желание да творя върху идея, която не е лично моя.… Половината от удоволствието да пишеш е именно да те споходи оригинална идея и да я развиеш от нулата“.
Когато обаче разбрал, че поканата към него е дошла в началния етап на проекта и има право на избор измежду шедьоврите на великия драматург, размислил.
„Израснал съм с Ибсен, не с Шекспир. Като юноша се опитах два-три пъти да чета Шекспир. От първите две страници схванах около две изречения“, признава Несбьо. И допълва: „Точно
към „Макбет“ обаче имам специално отношение.
Гледах филма на Роман Полански от 1971 година и сюжетът ме впечатли силно“.
Този литературен проект отнел на норвежкия писател 4 години. Несбьо се съгласява, че Макбет притежава някои от чертите на инспектор Хари Хуле – героят на криминалната му поредица. И двамата герои първоначално са с добри намерения, но впоследствие претърпяват морално и житейско падение. Докато обаче Хари Хуле се намира в граничната зона, Макбет извървява пътя към личностния крах докрай.
Макбет в прочита на Несбьо живее в безименен град. Градът напомня Берген и Глазгоу, а отчасти и Манхатън от седемдесетте години. В този безименен град властват наркобарони, корупция на високо ниво и безперспективност. Онези, които дърпат конците, са в престъпни връзки с ръководните кадри в полицейското управление. Там работи и Макбет.
Какво се случва, когато личните амбиции се сблъскват с моралните принципи?
Движещият фактор в живота на Макбет е жена. По-възрастна от Макбет, неговата любима Лейди – собственичка на казино и бивша проститутка – е по-силната от двамата. Преживяла редица житейски перипетии, тя е тласкана от потребността най-сетне да си извоюва името на уважавана дама, която никой вече да не може да тъпче. Водена от бизнес интересите си, тя съзира редица икономически облаги, ако успее да намърда Макбет на директорския стол в полицията.
Едва след като написал криминален римейк на великата трагедия на Шекспир, Ю Несбьо прозрял величието на легендарния драматург: Непрекъснато имах чувството, че в повествованието на моя „Макбет“ нещо куца, ала всеки път, когато променях нещо в конструкцията, тя рухваше. Постепенно разбрах, че „Макбет“ просто трябва да накуцва; че именно недоизясненото, онова, което дава възможност за свободно тълкуване, ни очарова толкова силно в тази велика пиеса. „Макбет“ съвсем не случайно е класика. Да, нещо куца. Но куца точно както трябва.
Писателят споделя, че се е старал да се
придържа плътно към оригинала.
Но „Макбет“ е една от най-кратките пиеси на Шекспир, докато романът на Несбьо наброява близо 600 страници. Несбьо си е позволил волността да разшири историята. Неща, бегло загатнати в оригинала, са по-подробно разработени във версията на норвежкия крал на криминалния роман.
Макар „Макбет“ да се смята за една от най-кървавите Шекспирови пиеси, според Несбьо любовта е централна тема. Лейди и Макбет си остават влюбени – въпреки зловещите престъпления, които извършват заедно, и въпреки драматичните епизоди в отношенията им.
0 Коментара