Излиза от печат единствената по рода си „Енциклопедия България“ – издание на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ към БАН и издателство Книгомания. Изданието е луксозно и с високо полиграфическо качество; с твърда подвързия, обемът му е 872 страници и включва над 2000 снимки, схеми, таблици и диаграми. Оформлението и дизайнът на корицата са дело на Тодор Манолов.

Макар в днешните свръхтехнологични времена да изглежда, че отговорите на всички въпроси са в Google, оказва се, че разнообразието от сайтове, блогове, медии и социални мрежи не може да откликне с толкова богата и достоверна информация за България, както новата енциклопедия на БАН. Авторите и редакторите на „Енциклопедия България“ са създали много добра концепция за това еднотомно издание, в което по подходящ, стегнат, логичен и комуникативен начин е поднесена разнородна и стриктно проверена информация, съобразена с най-новите постановки в академичната наука.

В над 800 страници новата Енциклопедия „България“ компресира факти за държавното устройство и националната сигурност, за природните богатства и климата, за науката, образованието и икономиката, за историята и традиционната култура, за здравеопазването и социалната политика, за спорта и изкуствата, за литературата и книгоиздаването у нас. Екипът на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ е пресял респектиращо количество източници и статистически данни, за да

допълни и осъвремени всички теми.

Припомняме, че през годините с голям авторитет са се ползвали и все още се ползват по-старите издания на НЦ „Българска енциклопедия“, посветени на България: първата национална енциклопедия – „Енциклопедия България“ в седем тома (1978–1996), енциклопедичният справочник на английски език “Information Bulgaria” (1984), дванайсеттомната „Голяма енциклопедия България“ (2011). Разбира се, част от информацията и доста от изводите в тях вече са остарели, така че необходимостта от нова „Енциклопедия България“ е буквално наложителна. Основни събития от новата и най-новата ни история също са намерили място в престижното издание.

Какво точно е станало на 9 септември 1944 година?

Какви са събитията, последвали тази дата и предопределили развитието на страната ни? Това са само малка част от въпросите, чийто отговор можете да намерите в обзор „История“. Екипът се е потрудил да събере и снимки, илюстриращи периода на засилени репресии – включително от т.нар. Народен съд над бившите регенти и над опозиционни лидери като Никола Петков.

Разделът за политическото устройство на страната ни е разширен и допълнен с имената и фотографиите на всички държавни глави и стига до действащия президент Румен Радев. Включен е и списък с всички министър-председатели и председатели на Народното събрание до наше време.

Добавени са също данни от последното (засега) преброяване на населението. В таблици, схеми и диаграми е илюстриран растежът докъм 1985-а (когато ставаме почти 9 милиона) и как падаме под 8 милиона през следващите години. Проследен е естественият прираст на населението до 2018 г. и трайната тенденция смъртността у нас да надвишава раждаемостта, а емиграцията да не стихва – макар и вече по икономически, а не по политически причини.

Сред най-интересните факти

са тези за българските общности, пръснати по света. Както и таблицата за населението по области, със сравнение между данните за 2002 и 2011 г. Вижда се как столицата почти буквално се превръща в „град-държава“ с над милион и четвърт население, докато градчета като Китен и Клисура падат под 1000 жители.

Годините на прехода след 1989 г. дават силно отражение и върху икономиката и стопанството на България, чийто научен анализ, подплатен с цифри и данни, е намерил място в обзор „Стопанство“.

Обзор „Наука“ обаче изобилства с поводи за национална гордост и оптимизъм.

Сред забележителните постижения на български учени и изобретатели, споменати там, е и легендарният калкулатор ЕЛКА.

Друг български принос е, че „през 1979 България става третата страна в света (след САЩ и СССР), която произвежда космически храни“. Наш екип е конструирал

първата в света космическа оранжерия „Свет“.

През 1990 г. тя е качена на борда на орбиталната станция МИР и с нея се провеждат дългосрочни експерименти (1990–2000 г.)

Заслужава си да останем по-дълго на темата за летенето, защото, преди да се устремим към Космоса, сме имали авиатори със световна слава.

Немалко труд полагат специалистите, съставители на „Енциклопедия България“, за да проследят и отсеят

най-значимите произведения

в сферата на изкуствата и литературата у нас. Обзор „Литература“ е илюстриран с откъси от емблематични произведения на българските класици, в обзор „Музеи“ е проследено развитието на идеята за съхраняване на културно-историческото ни наследство от края на XIX век до днес, а в „Архитектура“ – от мегалитните структури до модерните сгради и съоръжения, дело на талантливи български архитекти. Интерес представлява историята на българския театър от „Многострадална Геновева“ до „Улицата“ на Теди Москов и на киното от първия „домашно“ направен филм до най-новата ни номинация за „Оскар“.

По-нататък следва собствено производство на филми, преминава се през социалистическото  кино, за да се стигне до сегашната нова вълна и отварянето към света с филми като „Снимка с Юки“ или „Ага“.  Отбелязани са и последните (засега) български имена, включени във финалното състезание за наградите на Американската филмова академия – Тео Ушев и Георги Господинов с късометражната анимация „Сляпата Вайша“ и толкова бурно обсъжданата напоследък Мария Бакалова – първата българска актриса, номинирана за „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля (за участието в комедията „Борат 2“). В края на енциклопедията са представени движимите и недвижими културни ценности и културни практики, включени в

Листата на ЮНЕСКО,

с които България се гордее.

„Енциклопедия България“ е първата съвременна еднотомна енциклопедия, посветена на България. След изданията в 7, а по-късно и в 12 тома, днес българският книжен пазар изпитва остра нужда от една съвременна и модерна книга за България, базирана на научни факти и достоверна информация, при това събрани в един том. За разлика от предишните издания на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, в новата еднотомна „Енциклопедия България“ информацията е групирана в тематични обзори, които обхващат

всички области на живота в България

в тяхната пълнота и завършеност – природа, история, стопанство, наука и култура. Работата по осъвременяването и допълването на информацията от предходните ни издания отне близо 12 месеца на екипа на НЦ „Българска енциклопедия“, но резултатите показаха, че този труд си заслужаваше. Днес можем да се поздравим с едно наистина модерно издание, предоставящо научно проверена и доказана информация, което ще се превърне в настолна книга за всяко българско семейство“, коментира Виктория Лазова, директор на НЦ „Българска енциклопедия“ и водещ редактор на изданието.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара