Вкъщи гледах черно-бял телевизор до 8 клас. Той имаше една допълнителна кутия, наричана със страхопочитание “стабилизатор”. Първо включваш него и чак след 2-3 минути самия телевизор. Ако изобщо тръгне. Така че беше хубаво да “цъкнеш” копчето по-рано, дори с риск да се наложи да изгледаш новините, за да не изпуснеш началните надписи на филма вечер.
Технологии.
На този телевизор съм гледал филмите, които ще помня цял живот. Български филми.
И понеже ги гледах вкъщи, а не в кино, не помня техните плакати. Само имената им. Някои стоят в спомените ми като виолетова мъгла, от която изплуват само образи, фрази, музикални мотиви. Други мога да рецитирам като таблицата за умножение. 30 години по-късно мога да сваля който и да е от тях в мрежата. Отдавна нямам компютър с DVD. Ако искам да ги гледам на iPad-a, не мога да си ги купя от iTunes, а киноцентърът ни (или който там държи правата) няма софтуерно приложение за продажба на филми. “Мосфилм” имат. За Netflix да подсетя ли? Добре, че го има YouTube.
Технологии…
И така, седях си един ден пред компютъра, радвайки се на една “5-до-10-минутна-докато получа мейл” пауза в стил Dolce far niente. Всъщност играех си с една нова програма, която инсталирах на iPad-a – нещо като електронен скицник. Драсках си произволни образи, когато мислите ми ме върнаха към онзи черно-бял телевизор. И паузата премина в работа. Защото ми се прииска в този момент да нахвърлям идеи за кино плакати. На любимите ми български филми. Започнах с “Опасен чар”. И “Оркестър без име”, разбира се! Исках да покажа моята гледна точка, емоцията, запазила се толкова години. Като зрител, когото тези филми са забавлявали, докоснали емоционално, и в крайна сметка повлияли на светогледа. С времето създадох 26. Имам скици за още. В онзи електронен скицник, на който май трябва да благодаря, задето ме “хлъзна” така, че да се захвана да рисувам отново.
Технологии!
Изложбата с авторски плакати на Росен Йорданов „Новият век на българското кино“ може да видите между 15 и 31 януари във Vivacom Art Hall в София.
Тя включва 26 плаката на български филми от първото столетие на българското кино. Списъкът е субективен, без връзка с официална класация или нечий подбор. Плакатите са авторски интерпретации, отразяващи личните впечатления на Росен Йорданов.
Росен Йорданов е графичен дизайнер по професия и художник по душа и призвание. Бил е арт директор на сп. „За мен“, „Жената днес“, FHM, Madame Figaro, Harpers Bazaar, Rolling Stone, а от няколко години е графичен дизайнер на Голф клуб „Св. София“ и творец на свободна практика.
0 Коментара