Шокиращ, съблазнителен  и неустоимо красив, вторият кинопроект на известния дизайнер и режисьор Том Форд се появява точно 7 години след „Самотен мъж”, за да разкаже една история на отчаянието, самотата, обречената любов и отчуждението. И да открехне вратата на бродещото подсъзнание. При това го прави със страшна сила.

Зрителят остава шокиран още с първите кадри, които се втурват навътре към мозъка с адска сила, веднага след заглавието и на фона на лудата музика (създадена от композитора Абел Корженьовски): грозни кадри на затлъстели, възрастни жени в ярки дрехи и смущаващи детайли се полюляват от екрана. Редуват се с нощни кадри от градски трафик. За да стане ясно, че противните тела са експонати в изложба за „джънк културата”, която се открива в модерна галерия.

nocturnalanimals-review-img02-20161125-790x526

Галерията е собственост на концептуалната галеристка Сюзън Мороу (Ейми Адъмс).  Сюзън живее в модерна къща, пълна с прави линии, лъскави повърхности и всичко в нея е в тотален ред. Облича се с красиви, луксозни дрехи. Има красив съпруг на име Хътън (Арми Хамър), но е напълно нещастна. Нейната изложба е хит или поне така мислят хората около нея. Но изкуството отдавна не й носи никаква радост, да не говорим за живота като цяло, от който тя сякаш постоянно отсъства.

Докато не получава последния роман на бившия си съпруг Едуард (Джейк Гиленхал), озаглавен „Хищници в мрака”, който напълно я обсебва. Историята на семейството от романа, поело по пътя на своята ваканция, се оказва изпълнена с насилие и смърт. А самият Едуард изглежда абсолютно безпомощен да защити семейството си пред банда зли насилници, начело с Рей (Арън Тейлър-Джонсон). Мъжът от романа търси възмездие в сътрудничество с детектив, болен от рак (Майкъл Шенън).

Nocturnal_Animals_Movie_4

На повърхността животът на Сюзън остава непроменен; тя чете романа, вдишва в хаоса на Дивия запад, издишва в подредения градски живот. И така двете линии започват странно съжителство на история в историята, на роман във филма, което изправя Сюзън пред тъмните истини за нея самата, кара я да се замисли върху истини, които не са й хрумвали, чегърта по тънката граница между любовта и жестокостта, между отмъщението и изкуплението, за да завладее с такава помитаща сила емоциите и сетивата на зрителите в салона, че да им е трудно да отделят дни и седмици наред реалното от измисленото, филма от романа, едната история от другата история. Като в омагьосано огледало, в което се оглеждаш и виждаш не това, което ти се иска.

Създаден по романа на „Тони и Сюзън” на американския писател и драматург Остин Райт, филмът е по самостоятелен сценарий на Том Форд, който в умелата плетеница от три паралелни истории между психологическия трилър, драмата и криминалната история, успява да въздейства и пробуди тревожността на дремещото подсъзнание; да го изкара от летаргията и за дълго да го остави да се люшка в рядко срещано визуално и емоционално опиянение на ръба на нормалността.

Награди: Голямата награда на журито от Венеция и наградата за режисура от Hollywood Film Awards.

Не пропускайте „Хищници в мрака”, сега в киносалоните, разпространява се от Форум Филм България.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара