Новият български филм „Петя на моята Петя“, посветен на спомена за Петя Дубарова, ще открие 24-тия София Филм Фест на 12 март в Зала 1 на НДК.
Филмът носи заглавието на разказа на превърналата се в легенда млада душа и поетеса Петя Дубарова „Петя на моята Петя“. Режисьор е Александър Косев, сценаристи са Нели Димитрова и Валентина Ангелова, които повдигат завесата на миналото, за да представят на съвременните млади хора
Петя Дубарова и нейния талант.
„Филмът е съвременна история. Държим да подчертаем, че това е филм за Петя Дубарова, без той да е „за Петя Дубарова”. Историята не е биографична, но Петя присъства със своята истинска същност и с най-ценното – с мъдростта и таланта си, които е оставила на поколенията“, споделя сценаристът Нели Димитрова.
Подходът в създаването на филма е да свърже бъдещето с миналото. Историята е изградена върху връзките и паралелите между две тийнейджърки от различно време: Петя Дубарова и Петя Монова. Едната е дръзка и модерна, а другата – както е представена във филма – мъдра и митична.
„Петя на моята Петя“ поставя много въпроси –
ако останеш завинаги на 17 и запазиш своите идеали, това спасява ли те от възможността да се превърнеш в скучен възрастен; как се справяш с разочарованието от любовта; дали може да се предадеш, въпреки стремежа да се бориш, или трябва да продължаваш, независимо от всичко…
Съвременната Петя трябва да открие своите отговори, поставена в ситуация между живота и смъртта – дали да избере живота или да последва любимата си поетеса Петя Дубарова…
Оператор на филма е Иван Вацов, продуцент е Николай Урумов, а ко-продуцент – Кръстьо Ламбев. Ролите са поверени на Алиса Атанасова, Александра Костова, Алена Вергова, Юлиян Вергов, Ясен Атанасов, Албена Павлова, Васил Банов; много от актьорите, които участват, са родени и свързани с Бургас, включват се и близо 500 жители на града като статисти.
„Петя на моята Петя“ е филм-изповед, провокиран както от стиховете на Петя Дубарова, така и от позабравените тийнейджърски идеали и вярвания на създателите му; от факта, че случилото се с нея преди почти 40 години се случва и днес – никой не може да победи в битката срещу системата, но това не означава, че трябва да спрем да опитваме.
0 Коментара