Анатомия на уязвимостта: киното на Ралица Петрова

кадър от филма „Лъст“/ © Aporia Filmworks/ Screening Emotios

Ралица Петрова е творец, привлечен от парадоксите. Дори малкото прекарано време с нея разкрива, че мисълта ѝ е изтъкана от въпроси. Може ли животът в мъжки свят да е направил жените по-устойчиви? Кои са сивите зони извън черно-бялото? От какво зависят моралът, срамът?
Тя не прави кино по сигурните формули, а умишлено насочва погледа си към скритите, болезнените, противоречивите кътчета на човешкото поведение. Изпитва почти физическа нужда да вижда на екран комплексни, неидеализирани женски образи – с техните тъмни страни, слабости и вътрешни противоречия.

Снимка: Яна Лозева

Дебютният ѝ филм „Безбог“ триумфира с най-престижната награда „Златен леопард“ в Локарно, спечели и наградата на журито в Сараево. Успехът идва като естествено продължение на ясната ѝ философия: „Като режисьор

трябва постоянно да излизаш от зоната си на комфорт

и най-важното – да имаш смелостта да не отговаряш на очакванията на другия“. За да обясни защо прави кино, тя неведнъж припомня Райнер Мария Рилке и „Писма до един млад поет“. Киното не е занаят или кариерно решение, а неизбежна вътрешна необходимост. Такава, без която артистът не може да съществува.

Този вътрешен импулс не угажда на вкусове, не следва утъпкани пътеки и отказва да се настани в удобните кутийки на индустрията. Парадоксално, след големия успех на „Безбог“ не идва вълна от предложения за нови проекти, а обратното – тихо събиране на смисъл. Институционалните откази не променят подхода на Ралица. Тя остава радикална, сурова и честна. Дългоочакваният ѝ втори филм, „Лъст“ измина впечатляващ път – от световната си премиера на 76-ия Международен фестивал „Берлинале“ в секция „Форум“, до наградата за най-добра режисура на София Филм Фест. От 5 юни продукцията тръгва по кината в цялата страна и за пръв път достига до широката българска публика.

Снимка: Личен архив

Второто училище

Ралица Петрова завършва Националното филмово и телевизионно училище (NFTS) във Великобритания в курс по режисура, в който са приети едва шест души. Няколко години работи като прожекционист в Британския филмов институт. Прекарва стотици часове, попивайки класическо и авторско кино от мащабните ретроспекции на института. Това е нейната втора школа – която изгражда кинематографичния ѝ усет.

С вярата, че можеш да разкажеш историята, ако е минала през теб телесно, емоционално, в костите – тя се завръща в България. Първият текст за дебютния ѝ филм е приет в творческа лаборатория в Торино.

Потапянето

„Безбог“ израства от усещането за несправедливост. В основата му е реална измамна схема от годините на Прехода – кражбата на лични данни на беззащитни възрастни хора. За да напише сценария, Ралица заживява с местните хора във Враца. Тя нарича този процес „опрашване“ – извървяването на множество малки пътечки, опознаването на средата не с ума, а с тялото.

Кадър от филма „Лъст“/ © Aporia Filmworks/ Screening Emotios

В главната роля е поетесата Ирена Иванова, известна като Рене Карабаш. Днес тя вече е финалист в краткия списък на наградите „Букър“ за дебютния си роман „Остайница“. Тъй като не е професионална актриса, Ралица използва за създаването на образа ѝ радикален метод за изграждане на емоционална памет през телесните преживявания. За целта тя трябва да работи в старчески дом, да се справя в различни ситуации, нетипични за нея, включително да проси.

„Лъст“: възлите на контрола

За втория си филм Ралица Петрова отново избира творец, а не професионална актриса. „Лъст“ е международна копродукция между България, Дания и Швеция. Снежанка Михайлова е в ролята на Лилиан – криминален психолог в затвор, чиито отношения със света са подчинени на тотален емоционален контрол. Тя стои на безопасна дистанция от работата си, от света и от себе си. Смъртта на баща ѝ, когото е виждала веднъж, я връща в родния й град към нежелано наследство, бюрократични спънки и призрачното минало на един почти непознат. Лилиан не скърби за изгубен човек, а за онтологичната липса на близост – за нещо, което никога не се е случило, но въпреки това продължава да я определя като човек. Една среща променя всичко и я отвежда до ръба на това, което смята за себе си.

Лилиан е в програма за сексуално зависими. За да проучи темата, Ралица навлиза в света на 12-стъпковите програми за зависимости в Германия, докато резиденция в Берлин ѝ позволява да развие историята извън търговските рамки. Тези програми използват протоколи на радикална честност – пространство без маски и цензура. Един от въпросите в сърцевината на филма е именно този: можем ли да се научим да бъдем истински честни със себе си?

„Лъст“ разгръща темите за отчуждението и наследената болка изцяло през женската призма – като мистерия, фантазия и психологическо пътуване навътре. Въпреки съвета на утвърден професионалист – да заложи на централен мъжки персонаж, Ралица отказва. Няма място за компромис, дори с риска да попадне в нишата на „женското кино“. Изборът е породен от вътрешно убеждение и именно затова е успешен. Снежанка Михайлова – артистка, писателка и доктор по философия – е номинирана за наградата „Васил Гендов“ за главна женска роля. Нейното присъствие пред камерата носи интелектуалната острота и телесна честност, която Ралица търси в своите героини.

Вътрешният огън

Световете, в които Ралица Петрова навлиза, могат да бъдат сурови. Но не е ли дискомфортът единственият начин човек да се развива. Смелостта да останеш автентичен, да следваш собствения си вътрешен компас, да минаваш през споделените травми и да се свързваш със себе си и с другия – това е начин на съществуване. И кино, което остава в съзнанието. „Лъст“ е в кината от 5 юни.