На втори февруари Православната църква празнува един от дванадесетте големи християнски празници – Сретение Господне. Празникът отбелязва четиридесет дни от рождението на Иисус Христос и е датиран от края на четвърти век в Йеросалим, когато е узаконен и отпразнуван с голяма процесия. По-късно през шести век император Юстиниан го въвежда в Константинопол, а през седми век папа Сергий го вписва в календара на западните страни.
На този ден, съгласно Мойсеевия закон, който казвал всяко първородно от мъжки пол да бъде представяно на Бога, Дева Мария занесла на ръце Младенеца в Йерусалимския храм. Праведният Йосиф бил с нея. Носил два бели гълъба, тъй като законът повелявал след навършването на четиридесетте дни от рождението на първородния, майката да принесе в жертва на Бога агне, но ако е бедна, да принесе в жертва два гълъба. До навършването на тези дни й се забранявало да влиза в храма на Йерусалим, защото се е смятало, че дните са били за изчистване.
Когато Дева Мария пристъпва в храма с Младенеца, там бил и светият старец Симеон, наричан още Богоприемец. За него преданията разказват, че е бил един от седемдесетте преводачите на Стария Завет от еврейски на гръцки език. Светият дух му обещал, че няма да умре, докато не види Христа Господен.
Като внесли Младенеца в храма, Симеон го взел в ръце и възвестил спасението на Израелския народ и на цялото човечеството. После благословил Йосиф и Мария, а на нея казал: “Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израеля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца” (Лука. 2:25-35).
По това време в храма била и пророчицата Анна, която познала в Младенеца обещания Месия Христос. И започнала да слави Бога, и говорила за Младенеца на всички, които чакали избавление в Йеросалим.
С празника Сретение Господне Християнската църква отбелязва не само срещата на Младенеца със стареца Симеон, праведната вдовица Анна и изпълнението на всички необходими обряди. Църквата отбелязва това събитие като среща на Стария и Новия завет, чието изпълнение, ще преведе човека в Царството небесно.
От онова време до ден днешен у нас, е останал обичаят на четиридесетия ден от раждането на дете майката да го носи в църква, да го покаже на Бога, да се изпълни “чиста” молитва и да се приготви гощавка за здравето на детето. Чистата молитва, погачата и многото обреди преди, по време и след раждането на детето, са дълбоко свързани с живота на народа ни. У нас на Сретение Господне е прието да не се работи, за да са здрави децата, да нямат белези и за да не се почерни домът. Спазва се полово въздържание, за да се множат повече домашните животни. Жените не пипат остри предмети, не шият и не плетат. Те месят питки, правят тиганици, зелници и кравайчета, които раздават в две къщи. Гадаят каква рожба ще роди бременната жена по това мъж, или жена ще посететят дома й в този ден.
На Сретение Господне имен ден посрещат: Радост, Радостин, Радостина, Ванеса, Ралин, Радина, Радослав, Радослава, Радислава, Средко, Средка, Сретен.
0 Коментара