Хаджа Лабиб е европейски комисар за равенство, готовност и управление на кризи
Имам една мечта. Не мечтата на Мартин Лутер Кинг-младши, а моя собствена. Мечта, в която свободата не остава недостъпна за дъщеря ми и не пропуска цяло едно поколение, преди да достигне до внучката ми. Мечта, в която полът описва, но никога не ограничава, а раждането на момиче не е рисков фактор. Това е моята мечта и отказвам да я тая мълчаливо единствено в себе си. Решена съм да я направя реалност.
Това е подходящият момент, тъй като живеем във време на отстъпление по отношение на правата на жените. Твърди се, че отбелязваме напредък. Твърде често обаче този напредък се използва като оръжие срещу жените и момичетата. Технологиите, предназначени да ни свързват, сега ни разделят. Онлайн ботовете засилват омразата. Дълбинните фалшификати крадат лицата и гласовете на жените, лишават ги от достойнство и превръщат иновациите в сплашване.
Защото в политиката и бизнеса старите стереотипи носят нови костюми. Предубежденията вече не крещят; те се проявяват чрез програмиране и алгоритми и постигат тихо изключване. И докато ние дискутираме в дигитални ехо камери, една дълбока пропаст се разширява. Момичетата и момчетата се раздалечават, недоверието измества разбирателството, а поляризацията – партньорството.
Това не е бъдещето, което бяхме обещали. Това не е бъдещето, което искам за моята внучка.
Когато встъпих в длъжност преди малко повече от година, реших, че пожелателното мислене не е достатъчно. Визията трябва да се превърне в законодателство. Надеждата трябва да се превърне в политика. Думите трябва да се превърнат в защита.
Ние не започваме от нулата. След Стратегията за равенство между половете от 2020 г. Европа премина от обещания към напредък. Приехме исторически законодателни актове за прекратяване на насилието, основано на пола, за гарантиране на прозрачност в заплащането, за укрепване на професионалния и личния живот и за увеличаване на броя на жените на ръководни длъжности. Това показва какво може да постигне ЕС, когато имаме твърда решимост.
През 2023 г. направихме историческа стъпка, като се присъединихме към Истанбулската конвенция и ясно заявихме: защитата на жените е не само национална отговорност, но и европейско задължение. Миналата година всяка отделна държава членка и Европейският парламент одобриха осемте основни принципа в пътната карта за правата на жените — споделен ангажимент за защита, овластяване и предоставяне на възможност на всяка жена и момиче да разгърне пълния си потенциал.
Вървим по правилния път, но напредъкът не трябва да води до самонадеяност. Той никога не следва да се използва като извинение за бездействие. Оставащите пропуски могат и трябва да бъдат преодолени и аз се ангажирам с това.
Преди по-малко от седмица представихме новата стратегия за равенство между половете. Стратегията е ясна по отношение на предизвикателствата, пред които сме изправени. Тя е насочена към нарастващите заплахи, които засягат непропорционално жените и момичетата – като кибернасилието и дълбинните фалшификати с изкуствен интелект. Стратегията също така противодейства на вредните онлайн наративи, които всяват раздор между момчетата и момичетата, отслабват нашите общества и подкопават доверието в демокрацията.
Нашата цел е ясна и амбициозна. Искаме равенство между половете във всяка сфера на живота: онлайн и офлайн, в здравеопазването и образованието, както и чрез предоставяне на икономически възможности на жените и гаранции за техния глас в процеса на вземане на решения. Равенството между мъжете и жените е от полза за всички, а за да го постигнем, всички трябва да участват в процеса. Мъжете, жените, момчетата, момичетата от всяка възраст, всеки произход, всяка култура, всяко убеждение трябва да бъдат включени в общите усилия.
Равенството е споделена награда. Според оценките разликата между жените и мъжете в областта на трудовата заетост струва на ЕС 390 милиарда евро годишно. Това са таланти и иновации, които остават неизползвани. Европа не може да си позволи такава неефективност.
Днес имам основания за надежда, защото работим за изграждането на конкурентоспособен Съюз, в който всеки може да бъде това, което иска, независимо от пола: без значение в какво качество – на учени или медицински сестри, математици или пилоти, предприемачи или социални работници, изпълнителни директори или политици. Истински Съюз на равенството. Като европейски комисар по въпросите на равенството, тази цел ще ме ръководи при всяко решение, което вземам.
Международният ден на правата на жените е повод за празник. Но той също така ни напомня, че правата на жените никога не са били подарявани. Те са извоювани с усилие и работа, постоянство и солидарност – в Европа и извън нея. Няма да се откажем от това наследство. Ще защитим трудно извоюваните права, ще възобновим напредъка там, където е в застой, и ще се противопоставим на опитите за връщане на часовника назад.
Защото внучките ни заслужават повече от мечта. Те заслужават свят, който твърдо ги подкрепя.
Сега е моментът.
0 Коментара