Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…
Патриаршеска катедрала „Св. Възнесение Господне“ на хълма Царевец във Велико Търново
Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник, който празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Великден и винаги се пада в четвъртък.
След смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето.
Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
На български празникът се казва и „Спасовден“, от „спасение“.В народните вярваниянощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. Представяли са си ги като свръхестествени женски демони, подобни на самодивите, които имали дарба да лекуват “русалийската”, “самодивската” болест – различни психични разстройства, парализа, осакатяване, бездетие и всички други “незнайни болести”, т.е. болести, които не се поддавали на други видове лечения и баяния. Русалийките обитавали водите и горските поляни, по които расте любимото им цвете билка росенът, наричан още “русалче”, “росанлийче”, “русалско биле”, “самодивско цвете”.
Според народната вяра небесните жители, които слизали на земята да пируват, оставяли росена за лек на хората, в случай че се разболеят от болестите на небесните пришълци. Особените свойства на билката са познати още в древността, траките я приемали за цветето на Артемида-Бендида и вярвали, че то може да изхвърли забити в тялото стрели.
В народната представа росенът цъфти в нощта срещу Спасовден и тогава от него се разнася силен, упойващ аромат. Русалийките берели цветовете му и се кичели с тях само в тази нощ, в потайна доба, затова точно тогава били весели, радостни и милостиви. Те идвали отдалеч, знаели всички билки и можели да лекуват всички болести. Тази вяра е в основата на магическо лечение-обред “ходене по росен”. Хроми хора, неизлечимо болни, страдащи от “незнайна болест”, бездетни жени отиват да преспят на росенови поляни или в близост до свещения извор с параклис на св. Спас. Лягат върху черга направо на земята, до главата им поставят нова кърпа, върху нея – зелена глинена паница с вода, от която ще пият в продължение на 40 дни, глинен бардук (стомна), бъклица с вино, пинта с ракия, нашарена пита хляб, риза и чорапи. Всичко донесено после оставят на поляните като дар за русалийките. На сутринта болните с надежда гадаят по водата в паницата – ако в нея е паднал цветец или зелено листо, това е знак за скорошно изцеление. Ако ли пък има суха шумка или пръст, човекът ще умре.
Пак с надежда за здраве хората се търкалят по росните треви. Обредът е бил познат на народа ни от незапомнени времена.
0 Коментара