На 25 март Православната църква отбелязва Благовещение – денят, в който Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че ще роди непорочно заченат син.
Благовещение е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата.
Преданието разказва как в ранната сутрин на 25 март девойката Мария кротко седяла и четяла Светото писание. И когато прочела пасажа: „Девица ще зачене и ще роди син“, се замислила развълнувано коя ли ще е тя. И в този момент долетял Гавраил (или Гавриил), божият ангел вестител, и известил, че не друг, а тя е избраницата: „Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ (Евангелие от Лука, 1:28) Казвал й тихомълком гласът, като откликвал на мислите й: „Не бой се, Марийо, понеже ти намери благодат у Бога. И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида. И ще царува над дома Яковов довеки, и царството Му не ще има край.“ (Евангелие от Лука, 1:30–33) Ала как би могло да стане това, когато Мария не познавала мъж. Отговорът дошъл незабавно: „Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.“ (Евангелие от Лука, 1:35)
Така и станало, а празникът Благовещение се празнува точно девет месеца преди Рождество.
Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител – домашния дух. Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката:
„Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“,
тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.
Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец.
Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои райони на България се нарича още „Кукувден“. Обредните песни съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, вслушал се в гласа й. Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.
Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта.
Друго народно поверие гласи, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите – митичните девойки, които презимуват в далечни земи, но щом се запролети, отново се завръщат. Невидими за човешките очи, те ревниво пазят своите самодивски кътчета и наказват всеки, дръзнал да навлезе в тях. „Злосторникът“ бива отвличан в отвъдния свят и никога повече не се завръща към земния си живот.
Част от обредните песни, които се изпълняват на този ден, предупреждават хората да се пазят от самодивите и най-вече момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или кладенец. Текстовете на песните съдържат забрани, според които момите не трябва да тъкат и предат, а момците да не ловят рало, за да не ги застигат болести. Народните вярвания са свързани със смяната на сезоните и изразяват страховете от природните сили по това време.
0 Коментара