Яна Титова! Колко е важно да бъдем автентични

Яна Титова е режисьор и сценарист, един от най-смелите творци в съвременното ни кино и театър. Яна не се страхува да подкрепя каузи, в които вярва. Тя не просто създава филми, разказвайки истории, а задава въпроси, които често засягат болезнени социални теми.

Снимки: Яна Блажева

Позната е както с късометражните си награждавани филми, така и с работата си по някои от най-гледаните български сериали като „Съни бийч“, „Откраднат живот“ и „Татковци“. Пълнометражният ѝ дебют „Доза щастие“ (2019) става най-гледаният български филм за годината и първото българско заглавие, включено в каталога на HBO Европа. Филмът ѝ носи награди за режисьорски дебют, включително „Златна роза“. Вторият ѝ филм „Диада“ (2023) има световна премиера във Варшава и печели редица международни и национални отличия. През същата година Яна прави режисьорски дебют и в театъра с интерактивния проект „МАМО?“, а по-късно и с „Лисабон“ на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“.

Пак през ноември Яна Титова представи на публиката и своя театрален експеримент – „Ефектът“ по пиесата на Люси Пребъл. А на 13 февруари, 2026 г. се завръща на голям екран с нов пълнометражен филм „Брънч за начинаещи“. Комедията иска да ни напомни, че

изкуството да бъдеш автентичен е най-добрата рецепта да бъдеш щастлив.

И ни пита – струва ли си стремежът към перфектния имидж или рецептата за истинско щастие се крие някъде другаде? В главните роли са: Александра Сърчаджиева, Орлин Павлов, Валентина Каролева, Стилиян Стоянов, Ая Алексиев и Алина Данчева. Стоян Дойчев и Стефан Вълдобрев добавят щипка пиперливост в лентата, а композитор на музиката е Владимир Ампов – Графа. Филмът е създаден от No Blink Pictures, с продуценти Александър Алексиев и Николай Стоичков и с ко-продуцент и водещ медиен партньор NOVA.

Личният живот и професията са тясно свързани при Яна. И в този филм работи с партньора си в живота – актьора и продуцент Алек Алексиев, както и с дъщеря им Ая. Двамата имат още една дъщеря – Хана.

Снимка: Петя Николова

Изкуството да бъдеш автентичен е най-добрата рецепта да бъдеш щастлив. Това е краткият анонс за новия ти филм „Брънч за начинаещи“. Колко е важно днес да се говори за натиска да бъдем перфектни?

Струваме си, че през последните години все повече се налага тази дума. Перфектен живот, перфектни родители… И покрай идеята за това да живеем перфектно, като че ли спряхме да живеем. В стремежа си да постигнем нещо, което е недостижимо, се изгубихме още повече. Всичко това, което ни заобикаля, което виждаме в социалните мрежи, онзи така наречен измислен свят, за който всички говорят, не е реалността. Но когато скролваме по няколко часа на ден, наистина ставаме жертва на един такъв тип перфектно, но илюзорно живеене, което няма как да постигнем с бита, който ни заобикаля.

Тази тема е доста важна за мен, защото ние много по-трудно си позволяваме да сме автентични, да сме такива каквито сме, защото се страхуваме дали ще бъдем харесани. Това е и една от водещите теми във филма.

Казваш, че филмът е комедия за съвременните маски, които сами си слагаме. Защо избра точно темата за „прегорената представа за съвършенство, която продължаваме да поднасяме с усмивка“?

Прегорената представа за съвършенство е точно този стремеж към това перфектно живеене, което няма как да постигнем. И то е и прегорено, защото когато много натягаш едно нещо, то в един момент не издържа. Можеш да поемеш определен брой безсънни нощи, определен брой работа по 16 часа, определен брой задачи за деня, но в един момент всичко ни идва в повече. Както при един от героите във  филма – Крум, който получава бърнаут. Аз тази дума много не я разбирам. Но в преследването на това съвършенство, стигаме до момент, в които не можем да продължим повече. И тогава, когато не можем да продължим повече, когато тялото ни дава сигнали, че сме прекалили, си задаваме въпроса – заслужаваше ли си ? В повечето случаи отговорът е – не.

Какво ти се иска хората да си „вземат“ от филма?

О, всеки може да си „вземе“ каквото си поиска. Иска ми се хората да излязат от киносалона с добро настроение. С идеята, че е много хубаво понякога да нарушаваме собствените си принципи. И най-вече – да се опитваме да бъдем свободни. Дори в най-малките неща. Дори в това да изядеш парче пица.

На теб самата налагало ли ти се е да носиш маски?

Да, налага ми се постоянно. Гледам да не прекалявам, разбира се. Маските са нещо, което не е задължително да е лошо. Тук става въпрос обаче за момента, в който маските започват да определят какви сме ние. И тогава става страшно.

Истината е, че без маски човек не би могъл да оцелее. Маските са нещо, което не можем да спрем. И не можем да махнем съвсем. Защото няма как да общуваме еднакво с всички. Няма как да се чувстваме еднакво с различните хора. Но е важно да сме наясно със себе си, да знаем защо сме ценни. И кое е нещото, което трябва да пазим.

Може би единствените хора, които ме виждат без маски, са най-близките ми хора. Защото с тях мога да си позволя да бъда всякаква – силна, ранима, тъжна, щастлива и т.н. За мен това е най-ценното – да се виждам с моите приятели, със семейството ми, без да ми се налага да слагам каквито и да било маски.

Избрала си актьорите още преди сценарият да е завършен. Защо?

Беше много важно да ги изберем още преди да е започнат сценария за филма, защото исках с Вики Радославова да пишем за конкретни хора, представяйки си тях в ролята на различните герои. Много обичам да пиша за хора, които познавам. Действа успокояващо да знаеш, че имаш правилните хора.

За мен актьорите винаги са били на първо място. И смятам, че те изнасят филма, представлението, сериала. А тяхната работа е много подценена. Затова ми се иска, когато идват при мен на снимки, да се чувстват толкова специални, колкото всъщност са. Защото наистина смятам, че душата на един филм са актьорите. И каквото и да правим, без тях сме загубени.

Казвала си преди, че много ти се снима комедия, но да е в период, в който да правиш само това, за да му се насладиш. Успя ли да се насладиш?

Успях да се насладя, въпреки, че не беше само това, което правих. Тази година ми беше една от най-динамичните и най-творческите и провокативни за мен. Не успях изцяло да се посветя само „Брънч за начинаещи“, но пък успях да съм максимално концентрирана, докато го правим този филм. За мен най-важно е доброто настроение. И успяхме да го постигнем. Бяха едни наистина страхотни дни, в които всичко ставаше с лекота. Влади Ампов – Графа написа страхотна музика за нашата комедия. Това е огромен труд, а той се включи в нашия проект, въпреки че толкова големи неща му престояха. И го направи така, че музиката сама по себе си стана действащ герой. За мен беше невероятно как той успя да се потопи толкова много и да изкара страхотни нюанси и през музиката.

Така че – да, насладата я имаше, но правих и други неща. И това в един момент ми тежеше.

Автентичността е в центъра и на „Ефектът“ – спектакъл за любовта, човешките връзки и търсенето на истина в свят, белязан от разделение и дигитализация, на който ти си режисьор. Кои са твоите ключета за спасение?

О, в „Ефектът“ автентичността придоби други измерения, но пак подвластни на времето, в което живеем. Идеята е за това дали любовта съществува, дали може да бъде истинска, дали не е плод на химическа реакция. Струва ми се, че все повече спираме да вярваме в нещата, които не можем да видим, да пипнем, малко като с Дядо Коледа. Аз съм човек, който иска да вярва в любовта, който иска да вярва в чудеса. И сега искам да вярвам в Дядо Коледа.

Искам да вярвам в това, че дори доброто да не победи злото, поне може да не го изгубим напълно.

Надявам се наистина да успеем да бъдем все по-автентични. Не говоря за големи неща. Нищо голямо вече не искам. Давам си сметка, че щастието, любовта са в малките неща – в това да погледнеш човека срещу теб в очите ( защото все по-рядко го правим ), в това да прочетеш приказка за лека нощ на детето, колкото и да ти се спи, в това да се гъделичкате късно вечер, въпреки че това ще наруши съня на всички, но с идеята да си откраднем малко щастие.

А относно моите ключета за спасение – не знам, не съм намерила правилния механизъм за спасение. Аз съм човек на крайностите и все още не мога да намеря баланса за себе си. Надявам се скоро това да се случи. Така че аз нямам ключета за спасение. Моето единствено спасение за всичко е, че много обичам това, което правя. Както и подкрепата на семейството ми. Любовта към работата ми е това, което ме кара да вървя напред. И е това, което ме кара да поемам толкова много ангажименти наведнъж. Пожелавам си да имам щастието да се насладя на нещата, които правя.

Засягаш социални теми в проектите си. Важно ли е за успеха за един филм темата да е лична тревожност на автора?

Думата успех не я възприемам като моя. Никога не съм можела да кажа: Аз успях, аз съм успешен човек, аз постигнах голям успех, или пък – това не е голям успех. По-скоро мога да насърчавам децата си в тази посока и да ги поощрявам, когато постигнат някакви неща. Същото важи и за филмите ми. Не знам кой мога да нарека успех, но знам, че не мога да правя нещо, което не ме вълнува. Мога да говоря единствено и само за себе си, но смятам, че за повечето творци, които се занимават с това да разказват истории, е много важно това да е нещо, което лично ги вълнува. Това не е механична работа, която да свършиш, трябва да мине през сърцето. Когато човек прави нещо със сърцето си, не може да сгреши, защото е искрено. Така стига до публиката и тя го оценява. Може да звучи много романтично, но аз наистина вярвам в това.

Личният живот и професията са тясно свързани при теб. В този филм работиш и с партньора си в живота, и с дъщеря си. Как се работи със семейство?

Ох, работи се и много хубаво, и много трудно. Двете крайности. Много е хубаво, защото получавам пълното доверие на Алек и на Ники от No Blink. Те наистина вярват в мен и знаят, че каквото и решение да взема, то ще е за доброто на филма. От друга страна, проблем е, че вкъщи моментите, в които сме заедно, се превръщат отново в работни. И това е нещо, върху което ще поработя по-усилено –

ще се опитам да минимализирам разговорите по работа.

Искам вечер да си бъдем всички заедно и да не ни се налага да вкарваме работата в личния живот. Но понякога няма как – тогава, когато е нещо, което правим заедно и е важно за всички. Сега, когато снимахме филма с Ая, имаше моменти, в които сякаш не разделяше майката от режисьора. Беше й трудно, защото не е много лесно постоянно да имаш чувството, че майка ти не одобрява това, което правиш. Ролята на режисьора е да дава бележки и да се опитва да изкара максимума от актьорите. Това правих и с Ая, но имаше моменти, в които тя го приемаше като критика към самата нея, което не беше така. Успяхме в няколко разговора да изясним ситуацията и начина на работа в киното, както и каква е ролята на режисьора. Мисля, че тя научи доста неща в този процес.

А коя е твоята лична рецепта за щастие?

О, нямам рецепта за щастие. Щастието, както казах преди малко, се опитвам да го намирам в малките неща. Откривам щастието, например, когато готвя. Това е един много бърз начин да се почувствам значима, да направя нещо вкусно, което ще зарадва всички.

Какво ти се иска да си отиде с тази година и какво да продължи с идващата?

О, не знам. Не искам да ги деля нещата на години. Тази година не искам да я обобщавам. Единственото, което винаги си пожелавам е да сме здрави и всичко друго да се нареди.