Вержи и Салонът на усмивките

Вергиния Илиева, или Вержи както всички я наричат, е от жените, които не спират да учат през целия си живот. И от тези, които ще помогнат, ако е по силите й. И ще те усмихнат, ако имаш нужда. А и да нямаш.

Вече почти 27 години тя твори в сферата на красотата. Има свой салон, наречен „Смайл“ ( в столичния район Оборище, на ул. „Искър“ 86), където работи като маникюрист 25 часа в денонощието, 8 дни в седмицата, както се шегуват нейните клиенти.

В същото време Вержи не спира да се развива, не смята, че е научила всичко в занаята, а непрекъснато се обучава още и още – не само надгражда наученото в своята професия, но пробва и в други сфери.

Всяка година посещава обучителни курсове, свързани с новостите в бранша. Прави го не само заради себе си, не само защото така кара жените да се чувстват красиви, но и защото иска да помага. Затова се записва и завършва успешно курс за медицински маникюр и педикюр и от 7 години работи и с терапевтична цел.

Също така има бакалавърска степен по „Печатни комуникации“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии, а сега мисли и за магистратура. И всичко това докато работи на повече от пълен работен ден.

Вержи има двама сина, с които много се гордее –

30-годишният Кристиян, който преди години завършва Софийската математическа гимназия, а след това и Американския университет в Благоевград, изкарва и една магистратура в България, а после такава и в САЩ, където е и в момента. По-малкият й син Владислав е на 18 години и тази година завършва НПМГ, предстои му кандидатстване в Медицинския университет, специалност „Медицина“.

Вержи е от хората, които обичат и искат да предават нататък знанията си на млади хора. И го прави, не пази уменията за себе си. Съжалява само, че повечето  момичета лесно се отказват.

Като съвсем млада е искала да стане учителка. Но свекърва й, която е била такава, я разубеждава. По същото време се ражда и първият й син. „Бях много млада и трябваше нещо да работя, за да мога да помагам за издръжката на семейството. Мъжът ми ме насърчи да изкарам курс за маникюристи. Реших да опитам първо, защото по това време самата аз си правих ноктите и ми беше интересно. И второ, защото тази работа ми позволяваше да имам гъвкаво работно време, което беше важно заради това, че имах малко дете. След дългия курс, веднага си намерих работа. Започнах на първи април. И така уж на шега, вече 27 години“, разказва Врежи.

Признава, че това не е била детската й мечта, не си е представяла, че ще има свой бизнес и то в сферата на красотата. Но сега е убедена, че това е нейното призвание.

Тя не се страхува от предизвикателствата,

които безспорно има във всеки един бизнес. Казва, че моментите, в които й е било най-трудно са свързани със смяната на работното място, с това да се разбира с хората, с които работи. Нарича сегашния си екип, с който е заедно вече 16 години, екип мечта – фризьорките Мариана Капустянова, Вероника Николова и Мила Ацева и козметичката Нела Нецова. „Не съм работила с по-качествени и добри хора. Момичетата са много мили, имаме страхотен синхрон помежду си“, споделя Вержи. И добавя, че не може да си представи да работи с други хора. А клиентите казват, че това е Салонът на усмивките – не само защото много се смеят, но и заради изключителния професионализъм, индивидуалния подход към всеки човек и позитивната енергия, която дамите, които работят там излъчват.

Според Вержи в основата на всеки един успешен бизнес стоят упоритостта и дисциплината. „Това важи с пълна сила и за нашия бранш. Да, ние не оперираме сърца,

не спасяваме животи, но жените разчитат на нас,

защото красотата на една жена е нещо много важно. Затова в нашата работа дисциплината е задължителна“, смята тя. И добавя: „Не трябва да се правят компромиси с качеството на работата, с отношението към хората, с отношението към колежките. Аз не ги правя“.

Попитах я какво би посъветвала жените, които искат да имат свой бизнес, но все още се страхуват и изпитват колебания дали ще се справят, дали ще успеят чисто финансово: „Първото и основно, което бих ги посъветвала е да не тръгват с идеята колко пари ще изкарат, а с това какво могат. Трябва да имаш визия за това как може да постигнеш мечтата си спрямо това, което умееш. Как можеш да си по-различна от останалите, какво можеш ти да дадеш. Едва след това и ти ще получиш и ще печелиш“.

Другото важно условие за това една жена да има свой бизнес е да има подкрепата на семейството си. „Без тази подкрепа, ще е много трудно. Аз съм щастлива, че винаги съм имала подкрепата на моето семейство“, казва Вержи.

А дали смята себе си за успешна жена: „Не бих се нарекла успешна, но съм доволна от нещата, които правя и от това как ги правя“. Според нея е

по-лесно да имаш свой бизнес,

отколкото да работиш за други хора. Пробвала е, но признава, че не е нейното, защото не обича да е зависима.

Доскоро Вержи е имала и друг бизнес, свързан с малка фирма за чистене на къщи. Но се оказало голямо предизвикателство да движиш два бизнеса едновременно и наскоро се разделила с него. Едно от най-големите препятствия било свързано с това да намери добър персонал. „Оказва се, че няма хора, които искат да работят. Повечето просто искат да печелят“, казва Вержи.

Най-болната й тема е свързана с това каква цена се налага да плаща една жена, която е и майка, и съпруга, за да има успешен бизнес: „Заради работата децата леко останаха на заден план. Не съм била до тях толкова, колкото ми се е искало. Добре, че са добри, свестни деца, добре, че мъжът ми много ми помагаше, но пък с парите, които изкарвах можех да плащам уроци“.

Казва, че това е най-големият компромис, който е правила, както и, че не може да си прости тази майчина липса. Но пък благодарение на нея и подкрепата на мъжа й,

децата й сега следват мечтите си.

Връщайки се години назад, в своите детски мечти, съжалява само, че не е учила математика в университета. За сметка на това – сега не се спира да учи всякакви други неща, както и непрекъснато да надгражда собствените си знания и умения.

Така например завършва бакалавърска степен в Университета по библиотекознание и информационни технологии. „Бях 13 години по-голяма от всички други студенти. Но това изобщо не ме притесняваше. Напротив – почувствах се по-свежа, по-искаща да научи нови неща. Беше невероятно приключение. Не усетих кога минаха 4 години“, спомня си Вержи. Сега мисли и за магистратура. „Но първо да стане студент малкият ми син, който тази година ще кандидатства медицина, после ще мисля за себе си“, казва Вержи.

Тя е от хората, които смятат, че никога и за нищо не е късно. Нужно е единствено желание и стимул. Нейният стимул са децата. Да им бъде пример, да видят, че човек не бива да се отказва, че

за мечтите възраст няма.

Често си говори на такива теми и със своите колежки и клиенти. Шегува се, че в салона, освен с красота, се занимават и с психология. „Да, малко като психолози сме. Хората имат нужда да им се каже някая добра дума, някой да ги разбере, да видят, че не са сами с проблемите си и, че има начин за разрешаването им. Много от моите клиенти са с мен от самото начало. Това са 27 години, повече отколкото някои бракове съществуват. Както се казва – знаем си и кътните зъби“, казва Вержи.

Според нея обичта не само към това, което правиш, но и към хората, за които го правиш, е много важна. “Обичам работата си, обичам клиентите си, обичам колежките си. И съм благодарна за това“, споделя Вержи.

Много обича и да готви. Затова използва свободното си време, освен за разходки с приятелки, и за експерименти в кухнята. Не си представя, че може да има момент от живота й, когато няма да работи. Тя

не е и от хората, които се отказват.

Освен когато това, към което се е устремила не е в нейна или във вреда на близките й. Разказва за случай отпреди 3 години, когато заедно с една от колежките й решили да кандидатстват за специалност „Помощник фармацевт“ в Медицинския колеж „Йорданка Филаретова“. „Мислех си, че като стана на 70 години и се пенсионирам, трбява да има какво да работя, за да не скучая. И реших, че това ще е работа в аптека. Но се оказа адски трудно. Малкият ми син стоеше с мен до късно през нощта, за да ми помага да уча по химия, да ми обяснява по биология. Побърках детето, а и аз самата се будех нощно време цялата препереща и с главоболие. Тогава големият ми син ме помоли да се откажа, за да не си докарам някоя болест, а и да не побъркам съвсем брат му“, споделя Вержи.

Признава, че трудно преживява неуспехите. Но явно да работи в аптека не е било нейното. „Има време, ще измисля нещо друго“, убедена е Вержи. Със сигурност ще измисли, защото е такъв човек – човек, който използва енергията си за нови знания и умения.