Талантът и успехът не винаги са обещан тандем, но когато един артист има смелостта да се вгледа в себе си, този поглед неизменно проправя път и към другите. В началото на март, в уютното пространство на столичната галерия „Сердика“, Боряна Михайловска представи не просто изложба, а един интимен разказ за идентичността. „Самоличности“ не търси външното сходство, а съкровената истина – често невидима, но дълбоко разпознаваема. В свят, пренаситен с образи, художничката избира да се върне към най-тихото – вътрешния глас. Нейните портрети не настояват, не обясняват, не налагат. Те просто присъстват. И това присъствие дава нещо рядко и ценно – позволение да бъдем себе си.
Снимки: Боряна Михайловска© Credit: Etsy | John Legend Creator Collab (Боряна Михайловска© Личен архив)
С Боряна разговаряме за смелостта да рискуваш в изкуството, за авторската колаборация с музикалния виртуоз Джон Леджънд и малките стъпки към голямото признание като творец в глобалното артистично пространство.
Родена в Добрич през 1975 г., Боряна Михайловска завършва средното си образование в ССХУ „Димитър Добрович“, специалност текстил. Дипломира се в НХА, специалност живопис, в ателието на Светлин Русев. След множество общи изложби, през 2006 г. тя прави първата си самостоятелна изява – „Оазисът Детство“ в галерия „Триадис“. От 2013 г. започва да представя оригиналните си колажи онлайн в платформата Etsy, както и техни висококачествени арт принтове – репродукции. В следващите години Боряна Михайловска изгражда впечатляваща аудитория, а нейни произведения стават част от колекциите на световни хотелски вериги, сред които Four Seasons, Hilton и Shilla Stay. Работи в авторски колаборации и дизайнерски серии с артисти като Джон Леджънт и Сара Шърман Самюел.
Как абстрактните глави се превърнаха в твой художествен език и живее ли съвременният човек повече в собствената си глава?
В изложбата си „Самоличности“ представих творби, провокирани от силната вътрешна необходимост да се почувствам отново ценна и значима. Тази серия от портрети се роди в период, когато бях изцяло посветена на грижите за децата и семейството. Много често жените се идентифицират със семейството и това е разбираемо, но аз изпитах нуждата да усетя отново себе си извън ролята на майка и съпруга, да открадна малко време за нещата, които ме интересуват отвъд ежедневието. Мисля, че това всъщност добавя стойност в живота, защото когато знаеш кой си, си много по-пълноценен и сред любимите си хора.
Имам усещането, че днес хората живеят повече за външното одобрение. А моят стремеж беше да насоча погледа навътре – да си позволим да се харесаме такива, каквито сме, дори несвършени, и да осъзнаем, че въпреки всичките си несъвършенства сме стойностни хора.
Споделяш, че не си имала намерение да представяш тези творби пред публика. Как откри, че те общуват с емоционалния свят на другите хора?
Тези абстрактни портрети бяха много лични и виждах смисъла им най-вече за мен самата. Но постепенно хората започнаха да ги припознават – често виждаха себе си или някой близък в тях. Оказаха се образи които помагат така, както приятел би го направил, давайки вътрешна увереност, спокойствие и сила. Това беше голяма изненада за мен и начин да разбера колко много хората имат нужда от подкрепа. Осъзнах колко силна е липсата от такъв тип „разговор“ – тих, ненатрапчив, но дълбоко човешки.
Каква е есенцията на колажа и твоят авторски подход в работата?
Харесва ми да разкъсвам хартията и да нямам изцяло контрол върху нея и крайното изображение. Усещам го много естествено като процес, защото ми напомня на живота – имаш някакво намерение, полагаш известни усилия, но не владееш изцяло ситуацията. Трябва да видиш образа, който започва да се оформя и да го развиеш. Несъвършенствата, получени в процеса на работа според мен допринасят за това крайното изображение да е по-истинско и живо, точно като нас, хората. Фоновете в серията „Самоличности“ са бели, почти недокоснати и така образите остават в неуточнена среда. Вероятно затова хората по-лесно се припознават в тях, няма насоки за тълкуване. До голяма степен гледащият има свободата сам да прави своите интерпретации и повечето са лични разпознавания.
Трудно ли се постига другаруването между автентичното и комерсиалното в съвременното изкуство? Как естетиката се превръща в стойност – и художествена, и пазарна?
Оказва се, че дори да е съвсем комерсиално изкуство, намерението, с което подхождаш към нещо, невидимо и необяснимо – хората отсреща го усещат. Дори не е нужно много да се обяснява, защото публиката разпознава искреността. Автентичността носи своя облик, тя не може да бъде имитирана. Предполагам всичко това идва от наслагванията, които художникът има и носи в себе си и нещата които го вълнуват – като човек, и като творец. Творчеството е абсолютно огледало, в него не можеш да излъжеш.
През 2013 г. започваш да предлагаш свои принтове чрез онлайн платформата Etsy. Как се роди идеята и как дигиталният пазар променя начина, по който изкуството достига до хората?
Самата хартия ме привлече, тя беше стимулът. Случи се по време на работата ми като арт директор по сериала „Недадените“, в който трябваше да пресъздадем състарена снимка за финалния епизод. Направихме проби на различни текстурирани хартии, за да постигнем максимална автентичност. Тогава видях тази специална хартия разработена за арт репродукции и художествена фотография. Бях дигитализирала вече няколко от моите черни „глави“ и се изкуших да ги видя принтирани на нея. Резултатът страшно ми хареса. Така се родиха първите ми арт принове и идеята да ги предлагам онлайн.
Но публиката, която идва през Etsy е различна от тази, който би отишла на традиционна изложба. Има хора, които се интересуват от изкуство и колекционират такова, но има и много масова публика. Клиенти са ми споделяли, че досега не са имали смелостта да влязат в галерия, но след като са си купили моя творба онлайн, са станали по-заинтригувани, което за мен е най-големият възможен комплимент – да отвориш път, да предизвикаш любопитството за ново нещо. Принтът, разбира се, е много по-достъпен вариант да притежаваш изкуство и идеален за начинаещи колекционери, и много често разпалва желание за притежание на оригинала творба. Но когато започнах да продавам работите си като принтове, усетих, че макар и репродукции, те носят усещане за уникалността на оригинала и затова държа да подписвам всеки арт принт.
Авторската колаборация с музикалната звезда Джон Леджънд е изключителна оценка и признание за твоя талант. Как се открихте и какво сътворихте заедно?
Достигайки до голяма аудитория чрез Etsy, получих покана от самата платформа, абсолютно неочаквано в последния работен ден преди Коледа през 2022 г. Беше имейл с информация за предстояща колаборация с много известен артист и запитване дали бих искала да участвам. Щях да науча името му единствено в случай, че приема предложението. Казах си, защо не!? Така на 27 декември вече знаех, че проектът е за съвместно произведение на изкуството с Джон Леджънд като част от колаборацията му с Etsy. Беше лимитирана серия за дома, включваща още 10 творци от цял свят. Колекцията беше вдъхновена от атмосферата и стила на новия му дом. Очакваха от мен няколко предложения – направих три варианта, дигитализирах ги, имаше точни критерии за материалност, текстури, цветове. Всичко се случи с лекота.
Кой е най-ценният урок за теб от школата на Светлин Русев?
Едно от нещата, на които ни учеше Светлин Русев е да работим за самото изкуство, да не търсим одобрението на публиката, въпреки че днешният свят е обърнат изключително към нея. Някак ни беше подготвил за това, че ще ни бъде трудно. В личен план, когато започнах да правя първите си големи колажи с абстрактни глави и ги показах на една обща изложба, той ме поздрави и окуражи. Тогава си дадох сметка, че посоката, макар и непозната, не е грешна и продължих напред. Бях част от последното му поколение ученици и беше изключително подкрепящ и щедър с нас, даде ни времето и енергията си, за да ни предаде всичко, което ценеше в изкуството. И винаги съм се чувствала голяма късметлийка, че се докоснах до това.
Разгледайте повече на: https://borianam.etsy.com
0 Коментара