Мина Енева е от онези жени, които не се плашат от трудностите, а преминават през тях, откривайки нови възможности за по-добър живот. Тя е майка на три деца – първото, от които – Борис е причината да приеме предизвикателството, наречено аутизъм.
След като се научава как да стигне до сина си, решава да създаде през 2009 година място, в което както той, така и други деца да се чустват обичани, обгрижвани, да получават индивидуално внимание и обучение.
Така се ражда дневен център за работа с деца с аутизъм
и специални образователни потребности „Тацитус“. В него работи мултидисциплинарен екип от специалисти – детски психолози, логопеди, специални педагози, възпитатели, които учат децата на самостоятелност, как да общуват и да изразяват нуждите си по разбираем за околните начин. Помагат им им да подобрят познавателните си способности и да разбират света. Някои от тях успешно се интегрират в масови учебни заведения без нуждата от специализирана подкрепа.
Мина е в основата и на създаването на сдружение „Тацитус“, както и на Защитено жилище „Св. Рафаил“, чиято цел е да осигурява място за живеене и подкрепа за пълнолетни хора с психични страдания.
Сдружение „Тацитус” помага на децата с разстройство от аутистичния спектър да развият максимума от потенциала си и да имат шанса да израстнат независими и пълноценни възрастни хора.
Мина е детски психолог, ерготерапевт,
но първоначално завършва финанси в УНСС. Магистър е и по „Банково дело“. Но сменя професионалната си посока след като чува страшната диагноза за първородния си син – ранен детски аутизъм. Тогава кариерата й, както и животът й – на нея и на цялото й семейство – тръгват в различна посока. Решена да вложи цялата си сила и време, за да не оставя Борис да потъне в аутистичния водовъртеж, започва да чете на руски и английски всичко публикувано в областта – книги , мнения на родители, свързани с аутизма.
Завършва магистърска степен в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – специалност „Детско-юношеска психология“. Свързва се с различни международни асоциации и организации, занимаващи се с проблема. В САЩ преминава обучение по специална психологична терапия за деца с аутизъм и започва да я прилага и у нас.
Мина е щастлива и горда, че център „Тацитус“ е мястото, което дава надежда, че път има, а синът й Борис е доказателството за това. А философията й за живота изглежда така: Да даряваш обич, да се раздаваш. Да видиш една детска усмивка повече. С работата си, тя прави точно това.
Създавате Дневен център „Тацитус” за работа с деца с аутизъм заради най-големия си син и с надеждата, че ще помогнете на него, а и на други дечица, в борбата с тази тежка диагноза. 16 години по-късно – каква е равносметката от предизвикателството, наречено аутизъм?
За тези 16 години сме помогнали на много семейства. Работили сме с деца, които вече са възрастни хора, успешно интегрирани в обществото, работим с деца, които успешно посещават масово училище и масова детска градина, без подпомагане.
Благодарение на нас – родители, медицински лица, педиатри, рехабилитатори, учители и т.н., са много по-информирани и толерантни към нашите деца.
Разбира се, има още много какво да се желае и да се постигне в интеграцията на децата, но смятам, че сме поставили една стабилна основа.
Казвала сте, че инвестирате много пари, време, сили и умения, за да въведете работещи американски програми, които са създадени специално за деца аутисти. Кои бяха най-големите пречки, на които се натъкнахте по пътя си като социален предприемач?
От една страна – за мен беше много важно и едновременно с това трудно да убедя родители и колеги да излязат от рамката на познатите тогава терапии и да ми се доверят.
От друга страна, голямо предизвикателство е и да събереш екип от специалисти, на които имаш доверие, които искат да учат, да се развиват, за които работата с децата да е и кауза. Те не само трябва да се развиват в дадена програма, но трябва да притежават по-широкоспектърен поглед, т.е да имат знания и от други подходи и програми, за да могат да участват активно в нашия мултидисциплинарен екип.
Какво отличава вашата работа от останалите центрове?
Център „Тацитус“ е уникален с това, че тук комбинираме повечето световни програми, т.е. дете, което дойде при нас би могло да получи всичко едновременно – PECS, Floortime, Ерготерапия, логопед, Приложно-поведенчески анализ, TEACCH, Tomatis, Interactive Metronome. При нас подходът към всяко дете е строго индивидуален – през призмата на силните и слабите му страни намираме най-подходящата комбинация от терапии за работа с него.
А какво е да си жена социален предприемач днес?
Истината е, че за да си жена социален предприемач трябва да притежаваш много мъжки качества, за да можеш да се бориш на много нива и да устоиш на трудностите, пред които би могъл да те изправи инвестиционният климат.
Какво бихте казали на жените днес, които се нуждаят от окуражаване при реализирането на мечтите си, при стартирането на собствен бизнес?
Бих казала да не се предават и независимо от трудностите – да се борят да осъществят мечтите си, да не се отказват от каузата си.
Каква е личната ви кауза?
Личната ми кауза започна преди повече от 25 години, когато се роди моят син. Неговата диагноза преобърна живота ми и предначерта моя бъдещ професионален път. В този смисъл – личната ми кауза е да създам едно защитено място, където децата с аутизъм да бъдат приемани, разбирани, уважавани и с много работа да могат да постигнат своите лични върхове. Смятам, че съм го постигнала…
А как съчетавате всички роли, в които ви се налага да влизате – и в личния си живот, и в работата си?
Истината е, че трудно се съчетават всички тези роли, така че да можеш да бъдеш пълноценен човек във всяка една от тях. Но когато се обградиш със стойностни хора, на които можеш да разчиташ, е една идея по-лесно и осъществимо.
Откъде черпите кураж и подкрепа?
От семейството си, от децата си, от приятелите си, от колегите си… от напредъка на децата, с които работим и от техните родителите.
А какво ви се иска да предадете нататък чрез децата си?
Уча децата си на толерантност, приемане, уважение, доброта, грижа и отговорност. Тези ценности смятам, че съм им предала и искам те да предадат нататък.
0 Коментара